Определение № 1298 от 23.12.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. Плевен, 23.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Частно наказателно дело № 20254430201888 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 и 5 НПК

РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл.

243 ал.4 НПК от страна на Л. Н. Д. от **** против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН от 29.09.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №2636/2019г. по описа на РП - ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.206 ал.1 НК.

Излага, че РП неправилно и необосновано е прекратила производството по чл.206, ал.1 НК. Излага, че по делото не е взето предвид, че процесният трактор не се е намирал в паркинга, където е оставен за пазене, а се намирала в ****, със сменен регистрационен номер и намерението да се свои вещта. Моли за отмяна на Постановлението на Прокуратурата и продължаване на разследването, с ангажиране наказателната отговорност на провинилите се лица.

От друга страна, за да прекрати наказателното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН е приела, че по делото са извършени всички възможни процесуални действия и такива по разследването, но не са събрани убедителни доказателства в подкрепа на евентуална обвинителна теза. Прокурорът приел, че от показанията на пострадалия не могат да се изведат категорични насоки относно виновността на Карапчев или И. Илиев, тъй като самият той е стоял извън процеса на обсебване на вещта и не е бил пряк наблюдател относно поведението на посочените лица; че показанията на последните двама, от друга страна, са взаимноизключващи се и не е ясно по какъв точно начин, процесният трактор се е озовал в имота на И.И. в ****, 1 респ. - че не може да се установи един ясен механизъм на извършване на престъпно деяние и в частност - такова по чл.206 НК.

Съдът намира, че жалбата се явява допустима, тъй като е подадена от лице по чл.243 ал.4 НПК; не са представени доказателства, че е заведена в законовия седемдневен срок, считано от получаването на преписа от обжалваното Постановление, но същевременно, от този пропуск на Прокуратурата, жалбоподателят не следва да търпи неблагоприятни последици. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

От събраните в ход на досъдебното производство доказателствени материали се установява, че свидетелят Р.А. бил собственик на колесен трактор „****“, рама ****, двигател №****, който към 05.02.2014г. бил регистриран с рег.****. На 13.02.2014г., посоченият свидетел упълномощил свидетеля Л. Н. Д. с нотариално заверено пълномощно, което му давало право не само да управлява колесния трактор, но и да представлява св.А. пред държавните органи във връзка със същия трактор, да го продава, заменя, дарява, спира от движение, бракува, да договаря сам със себе си и да получи евентуалната му продажна цена. По този начин, на практика св.А. се дистанцирал /и дезинтересирал/ от превозното средство, което занапред обслужвало изключително, извършваната от св.Д. земеделска дейност, в качеството му на регистриран земеделски производител /ЗП/.Следва да бъде отбелязано, че е принципно ирелевантно какви са били вътрешните отношения между св.А. и св.Д. касателно процесния ТРАКТОР, но е очевидно, че както единият, така и другият, разглеждат превозното средство като стопанисвано именно от Д. и обслужващо неговата стопанска дейност.

От друга страна, пред ЧСИ И.К. било образувано изпълнително дело №20158160400461/2015г. по което, на 01.09.2015г. била изготвена призовка за принудително изпълнение с изх. №02472 до ЗП Л. Н. Д., за сума в размер на 1692,42 лв.; със същата призовка, св.Д. бил известен, че на 24.09.2015г. от 10:00ч. до 11:00ч., споменатият ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение и опис на движими вещи в имота, находящ се в ****, ****. Свидетелят Д. не извършил указаното плащане и на 24.09.2015г., ЧСИ К. се явил в имота заедно с две лица с неустановена самоличност.

Пристъпил към опис на движими вещи, като преценил, че следва да бъде описан и колесен трактор „****“ рег.**** /по- надолу ще бъде отнасян и като 2

„КОЛЕСНИЯ ТРАКТОР“ или „ТРАКТОРЪТ“/, въпреки възраженията на св.Д., че превозното средство е собственост на трето лице - св.Р.А.. Същевременно, към ТРАКТОРА имало допълнителен земеделски инвентар, собственост на самия Л. Д., който инвентар бил предназначен за обработка /вадене/ на картофи. Свидетелят К. уведомил св.Д., че е достатъчно, че превозното средство се намира в имота му и извършил опис, като бил съставен Протокол за опис на движими вещи.

Съгласно посочения Протокол, ТРАКТОРЪТ е предаден за пазене на лицето И.В.И. и следва да бъде съхраняван на паркинг, находящ се в ****.

В действителност, подписите за „длъжник“ и „пазач“, не били положени съответно от Л. Д. и И.И., а и такова назначаване на пазач, всъщност изобщо не се състояло, тъй като И.И. дори не присъствал на място, а както беше отбелязано по-горе, заедно със св.К., присъствали други две, неустановени по делото лица. Тук следва да бъде отбелязано, че в хода на досъдебното производство били извършени две разпознавания по фотоснимки, при които св.Л. Д. разпознал лицата Н.В.И. и М.И.И., като тези, които са придружавали ЧСИ К. при извършването на споменатия опис. Пострадалият посочил, че Н.В.И. /брат на И.В.И./ е бил лицето, което фактически управлявало трактора след като бил иззет от дома на Л. Д., а М.И. се е представил за инженер. Както разпознаването на Н.И., така и това на М.И. обаче не е категорично, но пък св.Д. е напълно убеден, че И.И., със сигурност не е присъствал при описа на вещи и изготвянето на гореспоменатия Протокол от ЧСИ К.. Именно поради това, Съдът приема, че се касае за две лица с неустановена самоличност, доколкото самият пострадал не заявява убеденост в извършените разпознавания, а наред с това, други доказателства в посока изясняване самоличността на двете лица, не са събрани; за сравнение, разпитан в качеството на свидетел, М.И. е отрекъл изобщо да има каквото и да било общо, с процесния случай.

В крайна сметка, в неустановен момент, считано от представеното по-горе описване на превозното средство до към началото на 2016г.

/предполагаемо - м.март/, КОЛЕСНИЯТ ТРАКТОР се озовал на съхранение именно на паркинга, находящ се в ****, собственост на Н. и И.И.И /съгласно представеното доказателство за собственост/. Именно през този период, св.Л.

Д. посетил паркинга и установил, че превозното средство е в лошо техническо състояние, вкл. - липсвала хидравликата му, но най-характерно било това, че оригиналният цвят на трактора бил променен, посредством шлайфане.

3

Въпреки това, св.Д. разпознал ТРАКТОРА, тъй като имало специфични корекции в кабината, които бил направил по времето, когато го бил ползвал и които били твърде характерни. На посочения паркинг, св.Д. не намерил нито И.И., нито - неговия брат Н., а бил посрещнат от страна на св.Р.И. - тяхна майка, която се държала не особено любезно и настояла Д. да напусне обекта, върху който /видимо/ упражнявала някакъв надзор. Така, Д. си тръгнал, а ТРАКТОРЪТ останал на място. Пострадалият се върнал на паркинга едва на неустановена дата през лятото на същата година, след като вече бил уредил отношенията си с ЧСИ К. по гореспоменатото изпълнително дело. Тогава обаче установил, че КОЛЕСНИЯТ ТРАКТОР липсва. Отново бил посрещнат от св.Р.И., която го уведомила, че не знае къде се намира превозното средство, както и че св.К. е взел от паркинга вещите, които се съхранявали там, във връзка с дейността му като ЧСИ.

Св.Д. бил поставен в трудна ситуация, защото не само не можел да ползва ТРАКТОРА в своята земеделска дейност, но и не знаел къде се намира превозното средство, а на това отгоре - същото сякаш било изчезнало, без яснота къде се намира. Междувременно, бил изгубил връзка и със св.К., който на свой ред бил лишен от право да упражнява дейност като ЧСИ, а впоследствие станало ясно и това, че след възникнал пожар в кантората, на практика били унищожени редица книжа на ЧСИ, в т.ч. - и във връзка с посоченото по-горе изпълнително дело №20158160400461/2015г. Л. Д. обаче не се отказал да търси правата си, въпреки че очевидно, държавните органи и институции, явно не го подпомагали надлежно при тяхното упражняване.

Организирал собствено разследване и през зимата на 2018г. установил ТРАКТОРА на територията на ****, ****, в имот, стопанисван от братята И. и Н.И.И. След нова поредица перипетии, свързани с дейността на държавните органи, в крайна сметка на 20.02.2019г., Л. Д. възстановил владението си върху КОЛЕСНИЯ ТРАКТОР и дори го прехвърлил на свое име, и пререгистрирал.

Допълнителният инвентар към ТРАКТОРА обаче, така и не бил намерен.

В хода на досъдебното производство са извършени редица действия по разследването и процесуални действия, включително - разпитани са като свидетели И.И., Н.И. и И.К.. Същите дали взаимноизключващи се показания относно фактите и обстоятелствата, касаещи процесния ТРАКТОР.

Така, според показанията на И.И., Н.И. и Р.И., тъй като К. дължал наем за престоя на движимите вещи в техния паркинг, в определен минал момент, 4

И.И. предложил на бившия ЧСИ да купи ТРАКТОРА за сумата от 1300 лева , от които е следвало да се приспадне дължимите от ЧСИ суми. И.И. от своя страна транспортирал превозното средство до имота си в ****, където го ползвал по предназначение. От друга страна, св.К. излага, че в неустановен минал момент, ТРАКТОРЪТ е изчезнал от стопанисвания от И. паркинг, без яснота какво се е случило; посочва, че е придружавал св.Д. при едно от посещенията му в **** и дори е бил заплашван от И.И. с побой, ако не си „мълчи“. Св.К. отбелязва наред с това, че същевременно се оказало, че паркинга, на който трябвало да се съхранява КОЛЕСНИЯ ТРАКТОР, даже не е собственост на споменатите двама братя, а и че същите са с богато криминално минало. В хода на разследването, във връзка с множеството противоречия между показанията на св. И.И., Н.И., от една страна и тези на К.

- от друга, били проведени очни ставки, които обаче не довели до отстраняване на същите противоречия.

Проведен е и повторен разпит на свидетелите И.И., Н.И. и Р.И..

При разпита свидетеля И.Илиев сочи, че процесният ТРАКТОР бил докаран от К., заедно с други вещи, за които не „оправили документално нещата“. Сочи, че процесният трактор останал на паркинга, защото К. не се бил издължил, поради което и самият свидетел пожелал да закупи вещта, което и сторил. Твърди, че след като го закупил закарал трактора в **** и там стоял няколко години. Излага, че поискал документите за трактора, но че такива не му били предадени.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че в досъдебното производство са извършени четири съдебно-почеркови експертизи. Съвкупно ценени, експертните заключения са в следните насоки: подписът за „Длъжник“ в Протокол за опис на вещи от 24.09.2015г., не е положен от Л. Н.

Д.; подписът за “Пазач на движими вещи“ в Протокол за опис на вещи от 24.09.2015г., не е положен от И.В.И.; подписът за „Частен съдебен изпълнител“ в Протокол за опис на вещи от 24.09.2015г. е положен от И.К. К.; ръкописният текст в Протокол за опис на вещи от 24.09.2015г., е изписан от И.К. К.; подписът за „Длъжник“ в Протокол за опис на вещи от 24.09.2015г., вероятно е положен от И.К. К.; подписът за „Пазач“, не е положен от И.К. К.; тъй като за изследване е предоставено електрофотографско копие /ксерокопие/ на Протокол за опис на вещи от 24.09.2015г., не е възможно да отговори на въпроса, с една и съща химикална паста ли са изписани всички подписи и 5 ръкописно изписания текст, в същия Протокол; не са положени от Н.В.И. и М.И.И..

При изложеното дотук Съдът намира, че проведеното разследване не е нито обективно, нито - всестранно и пълно, а направеният от страна на РП-ПЛЕВЕН извод, че не са събрани доказателства в подкрепа на евентуална обвинителна теза, е неправилен. От съдържанието на обжалваното Постановление е видно, че прокурорът практически е неглижирал показанията на пострадалия, а същевременно - отдал прекомерно значение на показанията на свидетелите И.И., Н.И., И.К., без да държи сметка, че и тримата свидетели са заинтересовани по един или друг начин от изхода на това дело, но и без да държи сметка, че тяхното процесуално качество, твърде лесно, би могло да бъде променено, т.е. дадените от тях показания, безвъзвратно да загубят всякакво процесуално значение. Както се отбеляза, показанията на братята И. и К. са взаимно изключващи се, но тази констатация, сама по себе си, съвсем не дава възможност да се заключи, че обвинението е недоказано.