Определение № 475 от 26.07.2019, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475

26.07.2019 година град Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД търговско отделение

На двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА като разгледа докладваното от съдия Ралинова търговско дело №56 по описа за 2017 година

В депозираната искова молба от „ФИДА“ АД представлявано от Н.Г.П.,с ЕИК112077920,със съдебен адрес *** чрез адв.С.С., срещу „ФИДА“ АД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Брацигово ул.“Трети март“ №77,се сочи че ищецът е акционер в дружеството и председател на СД и изп.директор.

Сочи, че на 24.03.2017г. при направена справка в ТР установил, че със заявление вх.№20170324155659 е поискано вписване по партидата на дружеството- промяна в представителната власт на същото, като ищецът Н.Г.П. е заменен като изпълнителен директор и председател на СД от Е.В.Г..Твърди, че не е бил уведомяван, не е получавал и покана за свикване на такова заседание на СД при такъв дневен ред, описан в протокола от 22.03.2017г. В качеството си на изпълнителен директор и председател на СД той е трябвало да знае за наличието на такова заседание на СД. Посочва, че като са заобиколени Закона и Устава на дружеството, останалите членове на СД са свикали процесното заседание от 22.03.2017г., без уведомяването му и са взели решения, които противоречат на императивни норми.Твърди, че неуведомяването му за процесното заседание от 22.03.2017г. на СД, го е лишило от реалното упражняване на възможността да участва в управлението на дружеството и да контролира дейността на същото.

Сочи, че в качеството си на член на СД и изпълнителен директор и акционер в акционерно дружество „ФИДА" АД, ЕИК ********има правен интерес да предяви настоящия иск, с който да се отмени решение на СД от 22.03.2017г. за освобождаването му като председател на СД и като Изпълнителен директор.

Посочва, че при условията на евентуалност има правен интерес да прогласи процесното решение и за нищожно, тъй като е нарушена и процедурата по свикването и провеждането на това събрание, /т.2 ТР №1/06.12.2002г., ОСГК на ВКС; решение №202/22.12.2010г. ВКС, ТК ІІ ТО, постановено по т.д. №764/2009г. по реда на чл. 290 ГПК/.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени, на основание чл.71 от ТЗ като незаконосъобразно решението на СД от 22.03.2017г. на „ФИДА“ АД, а при условията на евентуалност, на основание чл.124 от ГПК да прогласи нищожността му, съобразно горепосочените релевантни обстоятелства, както и да присъдите в тежест на ответника направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответното дружество, чрез пълномощника му. Изразява становище, че предявените искове са недопустими.

Сочи, че с атакуваното от ищеца решение на Съвета на директорите на „Фида" АД е взето решение единствено за освобождаването му като изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите в акционерното дружество. Твърди, че в нито едно от посочените качества взаимоотношенията на ищеца с дружеството не се базират на членствени правоотношения на същия в дружеството. Изборът на едно лице за член на Съвета на директорите, за председател на Съвета на директорите и за изпълнителен директор, по никакъв начин не предпоставя и не изисква това лице да е в членствени правоотношения с дружеството (т.е. да има акционерно участие в същото). Между посочените качества на лицето и членствените му правоотношения в дружеството няма никаква взаимовръзка и зависимост. От друга страна, по отношение на процедурата по свикване на заседанията на Съвета на директорите в акционерното дружество, не са предвидени никакви формалности и изисквания нито в ТЗ, нито в устава на дружеството.

Твърди, че предявеният иск с посочено правно основание чл.71 от ТЗ е недопустим за прилагане в конкретния случай, тъй като искът по чл.71 от ТЗ защитава нарушени членствени права, каквито в случая нарушени членствени права на ищеца не са налице. Сочи, че в закона не е предвидена правна възможност за защита по съдебен ред на правата на изпълнителния директор, респ. председател на СД, при освобождаване, с оглед на което предявеният иск се явява недопустим, поради липса на правно основание.Предявеният иск по чл.71 от ТЗ е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца да води такъв иск, тъй като с процесното решение на Съвета на директорите не са нарушени никакви негови членствени права в дружеството. С оглед обхвата и същността на иска по чл.71 от ТЗ, следва да се анализира въпроса има ли връзка или не между предмета на този иск и заявените за вписване обстоятелства по чл.235 ал.2, изр. последно от ТЗ, каквато връзка и обусловеност определено липсва в случая. Т.е. липсва правен интерес на ищеца от воденето на т.д.56/2017г. на ОС-Пазарджик. Наличието на липса на правен интерес от воденето на определено дело винаги е било и е предпоставка, за която съдът е длъжен да следи с оглед допустимостта на иска.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата,писменият отговор и доразвити в хода на производството,прие за установено следното от правна страна:

Преди да внесе делото за разглеждане в съдебно заседание съдът е длъжен да прецени наличието на процесуалните предпоставки и липсата на пречки за допустимост на гражданския процес.

Съдът счита, че така предявеният главен иск е недопустим. Искът по чл.71 от ТЗ е за защита правото на членство и отделните членствени права на член на дружеството, когато те са нарушени, който иск с оглед вида на търсената защита може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени от органи на дружеството, не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника/акционера/ от страна на органите на дружеството.

Съгласно постановените от ВКС Решение №

202/22.12.2010г. по т.д. № 764/09г. на II т.о.; Решение № 75/31.052010г. по т.д. № 538/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. ; решение №

20/14.02.2010г. по т.д. № 839/2010г.на ВКС, II т.о. и Определение № 78/30.01.2012г. по ч.т.д. № 847/2011г. на ВКС, I т.о. преценката за допустимостта на иска по чл. 71 от ТЗ е обусловена от наличието на правен интерес у ищеца, като абсолютна процесуална предпоставка.

ВКС е определил правния интерес съобразно характера на атакуваните действия/бездействия/ на органите на ТД и в зависимост от възможността силата на присъдено нещо на съдебното решение по предявения иск да породи правни последици в отношенията между страните и да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца членствени права и когато атакуваните решения не могат да рефлектират върху членственото правоотношение и притежаваните от ищеца права, то предявеният иск се явява недопустим, поради което съдът следва да се занимае с предявеният евентуален иск.

Предявеният евентуален иск също е недопустим, тъй като критериите за нищожност на решението на органите на търговско дружество са разяснени в тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по Т.Д. № 1/ 2002г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС, който установява, че нищожно е решение на Общото събрание на търговско дружество, което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт.

Нищожно е и липсващо или невзето решение на Общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в ТР.

В случая ищецът се позовава на неправомерно свикване и неуведомяването му, т.е. нарушена процедура по свикването и провеждане на събранието.

Съдът установи, че нито в ТЗ, нито в Устава на дружеството има специални разпоредби по отношение на свикване на събрание на съвета на директорите, откъдето следва извода, че и този предявен евентуален иск за нищожност на това решение е изцяло недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед постановеното определение №615:3.10.2017 година и определение №397/20.06.2019 година и неизпълнението на „ФИДА“ АД,да внесат депозит за назначения особен представител в размер на 300 лева, следва ответника да бъде осъден да заплати възнаграждение в размер на 300 лева на адв.Р.З..

Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,

О П Р

Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане предявените от Н.Г.П. ЕГН**********, със съдебен адрес ***№ 3 срещу „Фида“ АД,ЕИК *********/н/ със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77,с назначен синдик Б.Б. ,представлявано в процеса от адв.Р.З., главен иск по чл. 71 от ТЗ, с който се иска да бъде отменено решение на съвета на директорите от 22.03.2017година, както и евентуален иск, с който се моли да бъде прогласено решението за нищожно, поради нарушена процедура за свикване на това събрание, като процесуално НЕДОПУСТИМИ.

ОСЪЖДА „Фида“

АД,ЕИК *********/н/, със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул.

„Трети март“ № 77,с назначен синдик Б.Б. да заплати на адв.Р.З. с адрес ***,възнаграждение като особен представител в размер на 300 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№56 по описа на окръжен съд Пазарджик за 2017 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

Препис от определението да се връчи на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: