Решение № 898 от 10.07.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№...........................................2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в публично заседание на десети юни 2020г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

С участието на секретаря Виржиния Миланова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 732/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.68 ал.1 от ЗЗДискр.

Образувано е по жалба на Общински съвет - Варна, чрез процесуален представител - адв.Д.С., против Решение № 79/03.02.2020г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ на РБ, ІІІ-ти специализиран постоянен състав, с което: 1.Е установено, че Наредбата за организацията на движението на територията на Община Варна, в частта ІV.2.4 „Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране“ – чл.32 ал.1 и ал.2, създава предпоставки за по-неблагоприятно третиране по защитения, съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр признак „лично положение“ по отношение на живущите с настоящ адрес ***, различен от постоянния; и 2.Общински съвет-Варна е задължен да извърши промяна на Наредбата в тази част, като предвиди възможност не само лица с постоянен, но и такива с настоящ адрес, да се възползват от правото да заплащат годишен абонамент за ползване на „Синя зона“.

В жалбата, по подробно изложени съображения се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при превратно тълкуване на материалния закон доколкото не е налице дискриминация по признак „лично положение“, тъй като с Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, приета с Решение

№ 1078-5/26/31.01.2018 г. на Общински съвет – Варна, са определени обективни критерии за ползване на правото на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране. В този смисъл и предвид факта, че за заинтересованата страна А.З. – инициирал производството пред

КЗД, съществува правото да избере за постоянен адрес,***, за да се ползва от права по Наредбата, оспорващият счита, че не е налице дискриминация по отношение на установените критерии за режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране. На изложените основания се моли отмяна на решението на КЗД.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощник – адв.С., жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Допълнително се излага, че оспорения акт е в противоречие със ЗДвП и Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда, за предоставяне на данни, издадена от министъра на вътрешните работи, която регламентира записване на постоянен адрес в талона на лицето. Т.е. текста от наредбата /приет с оспореното решение за дискриминационен/, е обвързан с други актове с по-висока юридическа сила.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител О.К. – юрист, регионален представител за област Варна, оспорва жалбата с доводи за неоснователност. Твърди законосъобразност на оспореното решение, като постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи, че в случая се касае за дискриминация по признак „лично положение“, който няма легална дефиниция, но има практика на ВАС и съответно на ЕСПЧ, че включва и местожителството. Моли за отхвърляне на жалбата. Петендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - А.М.З., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, приема за установено следното:

По допустимостта: Жалбата е депозирана пред компетентия съд, от активно процесулно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт и в рамките на законоустановения 14-дневен, преклузивен, с оглед на което съдът приема, че жалбата инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

Представените по делото писмени доказателства, обуславят следната фактическа обстановка:

Производството пред КЗД – София е започнало по повод постъпила от А.М.З. ***-00-3210/13.08.2018г. и уточнение към нея с вх.№ 44-00-4161/08.11.2018г., срещу Община Варна, с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак „лично положение“, доколкото му е отказано да заплати годишен абонамент за ползване на „синя зона“, въведена на улицата, на която обитава жилище под наем. В сигнала е посочено, че живее в гр.Варна от 18 години и счита, че решението на Общински съвет-Варна, с което се уреждат правилата за ползването на тази зона е дискриминиращо, тъй като предпоставя неравностойното му третиране, относно възможността да я ползва срещу абонамент, спрямо останалите лица живущи в тази зона, само поради обстоятелството, че постоянното му местожителство не е на тоза адрес.

В изпълнение на разпоредбата на чл.54 от ЗЗДискр, с Разпореждане № 9/09.01.2019г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 3 по описа на Комисията за 2019г. Със същото разпореждане с оглед на обстоятелството, че твърденията за наличие на дискриминация в конкретния случай са по признак „лично положение“ по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, преписката е разпределена на трети заседателен състав при КЗД. Определени са и членовете на състава, на който е възложено разглеждането на преписката. На заседание на същия, проведено на 21.01.2019г. са определени председател на състава и докладчик по преписката.

За образуване на преписката надлежно са уведомени жалбоподателя, ответника – Общински съвет – Варна, както и заинтересованата страна Община Варна. От последните двама, както и от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, в изпълнение правомощията по чл.55 от ЗЗДискр, докладчикът по преписката е изисканал становища. От същите /без Община Варна/ са депозирани такива, с мнение за неоснователност на жалбата.

Страните изрично са уведомени и за възможността да се запознаят със събраните в хода на административното производство материали.

За резултатите от проверката докладчикът по преписката е изготвил Доклад - заключение, със становище за насрочване на заседание за разглеждане на преписката и даване указания на страните за събиране на допълнителни доказателства, както и за постигане на споразумение.

Страните са редовно призовани за проведеното на 21.10.2019г. открито заседание на Трети специализиран постоянен състав на КЗД.

На 03.02.2020г. съставът на КЗД е постановила Решени № 79 – предмет на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство. Със същото ответникът е приел на основание чл.64 ал.1, чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр, че:

Регламентираният с чл.32 ал.1 и ал.2 – ІV.2.4 режим на локално паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово пратено паркиране от Наредбата, макар да съставлява ограничение, не е форма на пряка дискриминация, тъй като липсва един от елементите – законна, легитимна цел, преследвана от различно третиране. Съставът обаче е приел, че безспорно това ограничение /изискването за постоянен адрес, като критерий за получаване на привилигирована възможност за ползване на въведения режим на локално платено паркиране/, създава предпоставки за непряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр основана на местожителството, доколкото последното като трайна установена връзка на едно лице, е част от личното му положение, а последното е защитен признак, който няма реално обективно измерение и за всеки конкретен случай трябва да се изследва самостоятелно, спрямо конкретната обстановка.

Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл.94 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее и именно при доказано живеене на територията на т.нар. синя зона е оправдано лицето да се нуждае от по-продължително паркиране на автомобила си в нея, без за заявяването на това обстоятелство да изисква притежанието на каквито и да е имуществени права.

Прието е, че въведеният режим на платено локално паркиране представлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация, доколкото чрез една привидно неутрална разпоредба част от адресно обвързаните в обхвата на т.нар. синя зона жители на общината се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо друга част от тях, разделяйки ги на адресен признак, според вида на притежавания в обхвата на синята зона адрес - постоянен и настоящ такъв. Това обстоятелство е в нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, която е императивна по своя характер и забранява всякаква форма на дискриминация по примерно изброените признаци или на всякакви други признаци установени в закон /нормативен акт/.

Изложено е, че съгласно практиката на

Европейския съд по правата на човека, дискриминация е налице, когато лица в аналогично положение се третират по различен начин, без това да има обективно и разумно оправдание.

Прието е също така, че възможността лицето да паркира автомобила си пред дома си (без значение постоянен или настоящ адрес) е предоставяне на услуга и в този смисъл въведеното ограничение представлява нарушение и на разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗЗДискр., съгласно която не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.

По изложените съображения съставът на КЗД е установил, че чл.32 ал.1 и ал.2 от Наредбата, създават предпоставки за по-неблагоприятно третиране по защитения, съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр признак „лично положение“ по отношение на живущите с настоящ адрес ***, различен от постоянния. С оглед свободата на движение и в изпълнение на разпоредбата на чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр, с цел преустановяване на дискриминационната практика с решението е дадено задължително предписание на ответната страна - Общински съвет-Варна, да извърши промяна на Наредбата в тази част, като предвиди възможност не само лица с постоянен, но и такива с настоящ адрес, да се възползват от правото да заплащат годишен абонамент за ползване на „Синя зона“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Съдът намира, че решението е постановено от компетентен орган, /подписано единодушно от членовете на състава провел последното заседание пред КЗД/ и в предвидената в чл.66 от закона /ЗЗДискр/ форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната законосъобразност на акта:

Жалбоподателят не твърди допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения и не сочи конкретни такива. Въпреки това, доколкото настоящата инстанция е такава по същество, съдът намира, че на основание чл.168 от АПК дължи служебна проверка дали са спазени административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения акт. При извършените такава, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗДискр производство пред комисията се образува по: 1.жалба на засегнатите лица; 2.инициатива на комисията; 3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. Анализът на цитираната норма от специалния приложим закон сочи, че разграничителният критерий за преценка характера на инициативния /сезиращия/ документ /когато комисията не действа служебно по своя инициатива/ е наличието или липсата на пряк и личен интерес от подаването му, т. е. дали с него се търси защита на собствени материални права, свободи или законни интереси, поради твърдяно засягане чрез извършено дискриминационно нарушение, или на държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 и чл. 109 от АПК, както и последователната съдебна практика.

В конкретния случай производството е започнало по жалба на А.З., съдържаща твърдения за засегнат личен интерес. Във всички актове на комисията по образуване и движение на преписката, в т.ч. разпореждане за образуване, съобщения до страните, доклад-заключение и в проведеното заседание, е посочено, че производството е по жалба на това физическото лице. Въпреки това, ответникът не е установил по надлежния начин наличието на интерес у това лице, както изисква закона. Налице са само твърдения, но не и доказателства установяващи засегнати права, респ. интерес на жалбоподателя. От същия не са изискани доказателства, че действително обитава адрес в рамките на обособена за гр.Варна „Синя зона“ и че този адрес е заявен от него като настоящ такъв. Не е установено и какъв е постоянния му такъв с цел пълнота на доказателствата.