Решение № 2364 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2364 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330107414 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427 против И. В. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ********* г., при общи условия, с предоставена сума от 430 лева, платима ведно с договорна лихва, в срок до 20.04.2022 г.

Ответникът погасил частично, при което считано от 14.09.2021 г. кредитът бил обявен чрез уведомление до него за предсрочно изискуем, за което кредиторът сторил разноски от 30 лева.

Снабдил се със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9224/01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 16604/2021 г. по описа на ПРС за следните вземания: 420,75 лева – главница;

73,65 лева – договорна лихва за периода 20.11.2020 г. – 14.09.2021 г.; 5,08 лева – обезщетение за забава за периода 14.09.2021 г. – 20.10.2021 г.; 30 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок предявява настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението – 21.10.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в 1 заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете. Счита, че липсват доказателства именно ответникът да е сключил договора. Оспорва да е уведомен за предсрочна изискуемост. Твърди клаузата за възнаградителна лихва да е нищожна, поради прекомерност и противоречие с добрите нрави, както и, че посоченият ГПР бил необосновано висок. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Според договора се предоставя кредит от 430 лева, платим на 18 вноски по 29,96 лева, с обща стойност на плащанията 539,28 лева, при ГПР 34,49 % и фиксиран годишен лихвен процент 30. Налице е погасителен план с разпределение на вземанията по размери и ОУ – всички документи носят подписа на ответника, който не е оспорен откъм авторство /изрично изявление след дадени указания – молба л.61/, поради което го обвързват с предвидените права и задължения. От приетата разписка /също подписана от кредитополучателя/ се установява получаване на кредитната сума именно по процесния договор.

При извършената проверка /дължима и без възражения в ОИМ/, съдът приема, че същият отговаря на изискванията за валидност по ЗПК и не са налице нарушения, които да водят до нищожност на кредитната сделка. Всички документи /в т.ч. пог. план и ОУ/ са подписани, посочени са ясни размери на вноски, разпределение, ГПР, ГЛП, право на отказ от договора. Спазени са изискванията на чл. 9, чл.10 и чл. 11 ЗПК, като в тази връзка не се констатираха пороци откъм форма и съдържание, които да обусловят преценка за недействителност. Възражението в ОИМ за завишеност на ГПР не се споделя. ГПР е в размер на 34,49 %, като с оглед предоставената сума, уговорен срок за плащане и възнаградителна лихва от 30 %, без каквито и да е предвидени други плащания по договора, не се приема за неотговарящ на реалния. Спазено е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото е посочено по какъв начин се формира ГПР, при липса 2 на предвидени други разходи или допълнително дължими суми /освен възн. лихва/, пряко свързани с кредитното правоотношение. Тъй като такива няма /не се и твърдят от страна на ответника, нито установяват/, не могат да се приемат неточност или неяснота при посочване на ГПР, които да водят до нарушение изискванията на ЗПК относно този елемент от договора, уговорен и в ущърб на потребителя. Същият не надвишава значително и трикратния размер на законната лихва /в т см. цитираните по – долу Решения № 1270 и 906 на ВКС/. Други възражения не са въведени в ОИМ, за да се обсъждат допълнително, при което съдът приема, че страните са обвързани от валидно кредитно правоотношение, по което ищецът е изправна страна – предоставяйки финансовия ресурс на ответника, който го е усвоил, като е възникнало задължението му да плати дължимите вземания на уговорените падежи.

Видно от представените счетоводни документи от ищеца /неоспорени/, ответникът е извършил едно плащане в размер на 20 лева, с което са погасени 10,75 лева – възн. лихва и 9,25 лева – главница. Други не се твърдят, нито доказват. Поради това и с оглед размера на дължимите суми, според пог. план, исковете за остатъчна главница и възнаградителна лихва за периода са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица, като лихвоносни парични вземания.

Относно изискуемостта. Твърди се настъпване на предсрочна такава. Видно е, че плащания, освен посоченото, липсват, поради което обективният факт на неизпълнение на задължения, е налице. Правото на кредитора да обяви такава произтича от чл. 15.1 от договора, вр. с чл. 21, ал. 2 ОУ. Едностранно писмено уведомление за това /чл.21, ал. 3 ОУ/ е получено редовно за ответника на 14.09.2021 г. от лице по чл. 46, ал. 2 ГПК – майка, видно от представеното такова по делото, връчено чрез ЧСИ ***********. В него са посочени договорът, всички неплатени вземания, като надлежно е обективирано и волеизявлението на кредитора да се възползва от възможността при налични предпоставки за промяна срока за изпълнение.

Считано от посочената дата, кредитът е станал предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен редовно преди постъпване на заявлението в съда /т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. ФС на предсрочната изискуемост откъм обективни и субективни елементи е изпълнен и завършен. Възраженията в ОИМ са неоснователни. Отделно, в хода на процеса е настъпил и крайният падеж на задълженията – факт, който следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК /ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

Доколкото пр. изискуемост е доказана именно от тази дата, то до нея- отв. дължи възн. лихва, която е в размер на исковата сума, съобр. пог. план и изв. частично плащане. Клаузата за дължимостта й не е нищожна, нито противоречи на добрите нрави или е в прекомерен размер. Предвиден е фиксиран ГЛП от 30 %. В съдебната 3 практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава – както е в случая /Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.

№ 315/2005 на второ г.о.; Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. Поради това и клаузата, установяваща размера на договорната лихва, не накърнява договорното равноправие между страните, не противоречи на добрите нрави и не е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, следователно – не е нищожна и е породила задължение за ответника. Относно крайната дата на периода – посочена е тази на пр. изискуемост, до която единствено ищецът има право на възн. лихва – т.2 на ТР 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Искът е основателен.

С оглед неизпълнението и настъпилата пр. изискуемост, отв. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от нея до деня преди постъпване на заявлението в съда, съгл. чл. 86 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗПК, което възлиза на исковата сума, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК с он-лайн калкулатор.

Разноските за уведомяване чрез ЧСИ за предсрочната изискуемост също следва да се установят за дължими, поради осъществяване елементите на ФС на чл. 82 ЗЗД, представляващи вреди, пряко произтичащи от неизпълнението на ответника, като за заплащането им са представени док. от ищеца, които установяват извършването им /л.49-50/.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът установи пълно и главно фактическите състави на претенциите си, предявените искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени. Възраженията на особения представител, макар резонни и обосновани, обясними като защитна позиция, не могат да бъдат споделени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направил е искане, представил списък и док. за плащане на: 175 лв. – ДТ; 300 лв. – възн. ос. пр. и 300 лв. – платено адв. възн., съгл.

ДПЗС.

4

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. В. В., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427 следните суми:

420,75 лева – главница, представляваща дължим остатък по договор за потребителски кредит № ********* г., предсрочно изискуем, 73,65 лева – договорна лихва за периода 20.11.2020 г. – 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от постъпване на заявлението в съда - 21.10.2021 г. до окончателното погасяване; 5,08 лева – обезщетение за забава за периода 14.09.2021 г. – 20.10.2021 г.; 30 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9224/01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 16604/2021 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, с адрес: ********* да плати на „Рива Кредит” ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Порто Лагос” № 47, ет.5, следните суми: общо 775 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 16604/2021 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5