Решение № 471 от 23.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Благоевград, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500856 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е въз основа на подадени въззивни жалби от двете страни в производството.

Въззивна жалба вх.№ 902551/21.05.2021г. е подадена от ответника СТ. Д. К., действащ чрез адв. Б.К., АК Благоевград срещу Решение № 904225/14.05.2021г., постановено по гражданско дело № 2667/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта с която е уважена молбата подадена от А.К. и спрямо ответника са наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие и глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушение на материалния закон.

Излага се, че производството по делото е образувано от молителката през месец октомври 2019г., по което време същата е била ответник по висящо между нея и жалбоподателя К. гр. дело № 2423/2019г. по описа на РС Благоевград, за предоставяне на родителските права и определяне на режим на контакти спрямо малолетното дете на страните Д.К.. Твърди се, че същото дело било инициирано от бащата К. след като молителката ограничила контактите на същия с детето и предявила претенции към него за заплащане на издръжка на детето за минало време. Поддържа се довод, че мотивът за завеждане на настоящото производство за налагане на мерки по ЗЗДН е именно то да бъде използвано като „оръжие“ срещу К., заради делото за родителските права, както и заради наказателните производства водени между страните, в които молителката К. е подсъдима. Твърди се, че в хода на гр.д.№ 2423/2019г. между страните било постигнато споразумение с което били уредени въпросите относно упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето. Посочва се, че по настоящото дело молителката е ангажирала трима свидетели, само един от които е бил очевидец на срещата им на 12.09.2019г. – г-жа Румяна Спасова, възпитател в детската градина, която категорично е отказала да се яви в съдебната зала. Поддържа се, че от показанията на другия свидетел Ш., от заключенията на вещите лица, както и от приетите по делото писмени доказателства категорично се опровергават твърденията на молителката 1 посочени в молбата за извършено психическо и емоционално насилие спрямо нея.

Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства, които да опровергават съдържанието на декларацията по ЗЗДН, като в тази връзка се твърди, че ако е било налице насилие на процесната дата от страна на К. спрямо молителката К., то както персонала на детската градина, така и полицейските служители посетили сигнала са щели да предприемат необходимите мерки за нейната защита. Сочи се в жалбата, че издадената от съда заповед за незабавна защита е използвана от молителката превратно, като инструмент, чрез който целенасочено да бъде ограничено правото на бащата на личен контакт с детето, без да се държи сметка за правата на самото дете. Твърди се, че от разпита на свидетелите за датата 12.09.2021г. и от заключенията на вещите лица е установено, че единствената вина която може да се вмени на ответника е че е искал да си види детето, като в нито едно от събраните по делото доказателства не се съдържат категорични данни от които да е видно, че на тази дата е извършен акт на домашно насилие спрямо детето или молителката. Сочи се, че правилно РС Благоевград е установил, че страните по делото са във влошени отношения, което е довело до фактическата им раздяла, но дори и да се направи извод, че поведението на К. на процесната дата е създало негативни емоции у К., която също е разговаряла с него на висок тон, същото не може да се квалифицира като домашно насилие. Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което молбата на А.К. за защита по реда на ЗЗДН да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, като бъде отменена издадената въз основа на първоинстанционното решение заповед за защита. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемата А.К..

Въззивна жалба вх.№ 902602/03.06.2021г. е подадена и от молителката А.К., в качеството й на майка и законен представител на детето Д.С. К., чрез пълномощника адв. Г.Г., САК, против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена молбата за налагане на мерки по реда на ЗЗДН спрямо малолетното дете. Излага се в жалбата, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място, се твърди, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални нарушения на пар.1 ЗЗДН, във връзка с чл.146, ал.1 от ГПК, доколкото не е изготвил доклад по делото, особено що се отнася до разпределението на доказателствената тежест в процеса.

На следващо място се излага, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, а избирателно е обсъдил същите, като е преиначил думите на свидетеля И.А. и си е позволил да й припише думи, които не е казала. Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд не е обсъдил в пълнота показанията на свид. А., чието експертно мнение кореспондира в пълна степен с фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, досежно последиците от акта на домашно насилие осъществен от ответника спрямо молителката в присъствието на детето, а именно, че след процесната дата детето когато чуе за баща си внезапно избухва в силен истеричен плач. Обстоятелството, че детето не се чувства комфортно в присъствието на баща си, разстройва се, когато го види или чуе за него след 12.09.2019г. се твърди, че се установява и от изводите на вещите лица по СПЕ. Поддържа се, че тези установени по делото обстоятелства не са обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Навежда се, че необсъждането от съда в цялост на представените в първоинстанционото производство относими към предмета на делото доказателства, досежно спорните факти, както и всички доводи и възражения на страните, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се цитира съдебна практика в горната насока. На следващо място се поддържа, че съдебния акт е и неправилен поради противоречие с материалния закон – чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Излага се, че според цитираната норма, когато насилието е извършено в присъствието на дете, последното ex lege придобива качеството на пострадал, като първата инстанция не е направила разграничение между акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и този по чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Заявява се в жалбата, че не следва да бъдат споделени неправилните фактически и правни изводи на районния съд за неустановяване от молителката Д. на твърдяното домашно насилие спрямо нея. Поддържа се, че в производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от 2 домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като в случаите когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Сочи се, че процесната декларация представена по делото е годно доказателствено средство, като съдържа подробни данни за извършителя на домашното насилие, както и за самия акт на същото по време, място и начин на извършване, като същата се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. Поддържа се, че не може да се приеме, че е налице акт на домашно насилие спрямо А.К., съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН и същевременно да не е налице такъв по отношение на детето Д.К. по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, още повече че не е спорно по делото, че детето е присъствало на акта. За пълнота на изложеното е посочено, че дори да се приеме, че следва да бъдат доказвани последиците за детето, което не е изискване на закона, то такива безспорно са установени по делото от експертното мнение на д-р И.А. и изводите на вещите лица по СПЕ и становищата на социалните работници от Д“СП“ Благоевград. С оглед изложеното, се поддържа, че след като не е анализирал задълбочено и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до правни изводи за неоснователност на молбата за защита по отношение на детето, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което се иска да бъде отменено в обжалвана част, като вместо него бъде постановено решение, с което да бъде уважена молбата за защита на малолетната молителка и спрямо ответника да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. С жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия С.К.. В отговора е изложено, че подадената жалба е допустима, но наведените с нея основания за неправилност и нарушения на материалния и процесуалния закон са неоснователни и необосновани. Излага се, че е правилен извода на първата инстанция, че случилото се на 12.09.2019г. не представлява насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо детето Д.К.. Сочи се, че от събраните по делото доказателства категорично е доказано, че не е налице каквото и да било морално укоримо поведение от страна на бащата, като са налице конфликтни отношения между страните, в това число и поведение във връзка с упражняване на родителските права, които обаче по съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие. Твърди се, че по делото е доказано, че емоционалното поведение на бащата е резултат от недопускането му да осъществява режим на лични контакти с детето.

Излага се, че възраженията във въззивната жалба почиват единствено на мнението на св. А., като правилно съдът е съобразил и обсъдил в детайли заключенията на приетите експертизи, които са категорични, че няма данни от които да се приеме, че поведението на бащата е повлияло или допринесло за състоянието на детето. Поддържа се, че по делото са събрани категорични доказателства, които сочат на упражнен психически и емоционален тормоз от страна на молителката спрямо бащата, който се е отразил върху състоянието на детето. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, не са налице данни от които да се направи извод, че на процесната дата следобед е извършен акт на домашно насилие спрямо детето или майката от страна на ответника. Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлена като неоснователна подадената въззивна жалба от молителката като законен представител на детето. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят С.К. се явява лично и с пълномощник, като поддържа подадената въззивна жалба. По същество пледира за отмяна на решението, в частта с която са му наложени мерки за защита от домашно насилие.

Жалбоподателката А.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.К., не се явява, не се представлява.

Пред въззивната инстанция е проведен разпит на един свидетел Р. К., като са приобщени и нови писмени доказателства, във връзка с нововъзникнали след подаване на жалбата обстоятелства, съобразно чл.266, ал.2, т.2 от ГПК.

Въззивния съд намира, че подадените жалби са допустими, същите са подадени в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

3

Съдът намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.