Решение № 679 от 05.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120107010 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. Д.

Д., ЕГН: **********, чрез адв. С. Ц. – БАК, със съдебен адрес: *, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от З. Д., А.Б. и М.Г., с която се претендира приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 6386,63 лв., от които: 3744,78 лв.

/състояща се от 2158,03 лв. – главница; 221,32 лв. – мораторна лихва за периода 05.12.2013г. - 11.01.2015г.; 997,94 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.11.2013г. – 05.02.2016 г. и 367,49 лв. – разноски/ по ИЛ №1842/14.04.2015г., издаден по ч.гр.д. №524/2015г. по описа на БРС и сумата от 2641,85 лв. /състояща се от 1717,61 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2015г.; 409 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.11.2013г. – 14.08.2015г.; 169, 32 лв. – мораторна лихва за периода 13.12.2013г. – 11.01.2015г. и 345,92 лв. – разноски/ по ИЛ №1927/20.04.2015г., издаден по ч.гр.д. №522/2015г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е сключила договори за потребителски кредити с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *, като същата не е изпълнила точно задълженията си, поради което кредитодателят се е снабдил със заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК, като с изпълнителните листи, издадени въз основа на тях, Д. е осъдена да 1 заплати горепосочените суми.

На следващо място се сочи, че въз основа на издадените изпълнителни листи, по молба на кредитодателя, е било образувано ИД №1905/2015г., по описа на ЧСИ Т. М., прекратено, поради настъпила на 29.01.2018г. , перемпция. Твърди се, че в хода на това ИД взискателят е цедирал вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради което последното дружество е кредитор на ищцата по издадените ИЛ.

Посочва се, че последното изпълнително действие по ИД №1905/2015г., по описа на ЧСИ Т. М. е извършено на 29.01.2016г. – налагане на възбрана върху имот на длъжницата.

Сочи се още, че по молба на взискателя, въз основа на същите изпълнителни листи е образувано и ИД №985/2022г. по описа на ЧСИ Т. М. и е вписана нова възбрана върху имот на длъжницата.

Излагат се подробни съображения за недължимост на процесните суми, поради изтекла на 29.01.2021г., погасителна давност за вземането.

Така предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва и се претендира отхвърлянето му. Излагат се съображения за дължимост на вземането, като се настоява, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. Твърдят се обстоятелства, обуславящи прекъсване на давността.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Ц., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 14.04.2015г. е бил издаден ИЛ №1842, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с който Р. Д. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: 2158,03 лв. – главница;

221,32 лв. – мораторна лихва за периода 05.12.2013г. - 11.01.2015г.; 997,94 лв.

- възнаградителна лихва за периода 05.11.2013г. – 05.02.2016 г. и 367,49 лв. – разноски/ по ИЛ №1842/14.04.2015г.

На 20.04.2015г. е бил издаден ИЛ №1927, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с който Р. Д. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, следните суми: 1717,61 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2015г.; 409 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.11.2013г. – 14.08.2015г.; 169, 32 лв. – мораторна лихва за 2 периода 13.12.2013г. – 11.01.2015г. и 345,92 лв. – разноски/ по ИЛ №1927/20.04.2015г.

С молба от 07.12.2015г., въз основа на горепосочени те изпълнителни листи „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е поискал образуване на изпълнително производство за събиране на вземането срещу длъжника Р. Д..

Н а 07.12.2015г. е образувано изпълнително дело №201 58030401905 по описа на ЧСИ Т. М., с район на действие Окръжен съд – Бургас.

По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото състояние и трудовите договори на длъжника.

На 09.12.2015г. е изготвена ПДИ до длъжника, връчена му на 16.12.2015г., чрез залепване на уведомление, поради неоткриването му на адреса.

На 14.01.2016г. е изготвено запорно съобщение до работодателя на длъжника, връчено му на 29.01.2016г.

На 25.01.2016г. е изготвено искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията гр. Бургас. Възбраната е вписана на 29.01.2016г., видно от отбелязването върху нея.

На 07.11.2018г. са депозирани две молби по ИД от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“, с която се иска конституирането му като взискател, поради сключен на 14.08.2018г. договор за цесия, по силата, на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е цедирало на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си по ИД. В молбата е направено искане за насрочване на дата за извършване и извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършване на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.

На 08.08.2019г. са изготвени запорни съобщения до всички банки, където длъжникът има открити сметки.

На 31.07.2019г. е постъпила молба от новия взискател, с която се иска от ЧСИ Т. М. да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, както и предприемане на съответни действия с оглед резултата от справката, с цел обезпечаване на вземането.

С Постановление от 07.07.2020г., ЧСИ Т. М. е констатирала настъпилата, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, перемпция и е прекратила ИД.

С молба от 22.06.2022г., входирана на 03.08.2022г., взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника, въз основа на същите изпълнителни листи. С молбата е поискано налагане на запор и възбрана.

На 03.08.2022г. е образувано ИД № 20228030400985 по описа на ЧСИ Т.

М..

По делото са изготвени справки за имущественото състояние на 3 длъжника и са изпратени на 30.08.2022г., запорни съобщения до всички банки, където длъжникът има открити сметки. Запорните съобщения са получени от банките, на коитос а изпратени на различни дати през месец септември. Изготвени са и искания за налагане на възбрана върху имоти на длъжника. На 02.09.2022г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено срещу него.

Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по изпълнително дело, срещу взискателя по изпълнението.

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай, изпълнителни основания, по смисъла на чл.404 от ГПК, са издадените: Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 269/29.01.2015г., издадена по ч.гр.д. № 524/2015г. по описа на БРС и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 357/04.02.2015г., издадена по ч.гр.д. № 522/2015г Въз основа на тях са издадени съответно ИЛ №1842/14.04.2015г., и ИЛ №1927/20.04.2015г., въз основа, на който е образувано ИД №* по описа на ЧСИ Т. М., т.е. длъжникът може да се позовава само на факти, настъпили след това.

От длъжника са наведени твърдения за изтекла в негова полза погасителна давност.

Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в закона случай, като в настоящия случай е меродавна разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.

В настоящия случай, давността за изпълнение на вземането започва да тече от издаване на изпълнителните листи, съответно 14.04.2015г. по ИЛ1842 и 20.04.2015г. по ИЛ 1927 и тя е петгодишна. В този смисъл е Решение №50295/23.01.2023г., постановено по гр.д. №1030/2022г. на ВКС, IV-то отделение, съгласно което „...от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).

Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по 4 извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)“.

След тази дата са предприети действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, тъй като по делото се установи, че по молба на взискателя е образувано изпълнителното дело №* по описа на ЧСИ Т. М.. По това ИД са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността – наложена е и вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника.

Спорният между страните въпрос в настоящото производство е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли ищецът процесните суми.

В т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че „съгласно чл.

116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др“.

С молбата за образуване на ИД през 2015г. не е било поискано налагане на възбрана и запор върху имущество на длъжника, поради което към този момент давността не е била прекъсната, само с депозиране на молбата за образуване. По изпълнителното дело обаче, до прекратяването му, са извършвани други действия, прекъсващи давността, последното, от които налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот на 29.01.2016г. Перемпцията е настъпила на 29.01.2018г.