Определение № 2390 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 960/2026
- Вид
- Определение № 2390
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- член 124, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 267, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- член 25, алинея 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2390 гр. Варна, 18.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Ивелина Владова
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500960 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Ж. Я. К. чрез адвокат П. Т. срещу решение № 896 от 10.03.2026 г., постановено по гр.д.
№ 2007 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Община Белослав главен отрицателен установителен иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника, че последният не е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-16 от 25.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в село Страшимирово, Община Белослав, Област Варна - местност „Пясъка“, с площ от 522 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,
***; отхвърлен е предявения от въззивника срещу К. И. К. в условията на евентуалност отрицателен установителен иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника, че последният не е собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед № РД-18-16 от 25.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в село Страшимирово, Община Белослав, Област Варна - местност „Пясъка“, с площ от 522 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***, ***; осъден е Ж. Я. К. да заплати на К. И. К. сумата от 1 022,58 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно, 1 незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че допуснато и изисквано от ищеца пълно главно доказване на собствеността му, а предявените искове са отрицателни установителни, тоест тежестта на доказване е на ответниците. излага се, че конкретно въведеното оспорване, че Община Белослав е придобила имота на основание член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ не е било разгледано от районния съд. намира се, че заключението на вещото лице за липса на идентичност между имота по протокола от 1956 г. и процесния имот е обективно невъзможно да почива на планово сравнение, тъй като не съществуват планове преди 1998 г., тоест този извод за липса на идентичност е лишен от доказателствена основа и не може да служи за единствена опора на съдебното решение. При това положение на липса на планове преди 1998 г. въпросът за идентичността не е такъв, изискващ специални знания, а е въпрос на факти, установими чрез свидетелски показания, респективно съдът е бил длъжен да направи самостоятелна преценка на събраните по делото гласни доказателства. За сметка на това първостепенният съд само косвено е посочил, че показанията на свидетелите не обосновават категоричен извод за владение, нито е обсъдил приложението на член 86 от ЗС.
Моли се за отмяна на така атакуваното решение и за постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да бъде задължена Община Белослав да представи пълната преписка по акт за общинска собственост № 1977 от 2023 г. и решение на комисия по член 19 от ЗСПЗЗ, ако такова е постановявано;
2/ Да бъде задължена Общинска служба по зеледелие – Варна да представи оригиналната преписка по решение № 2206 от 1995 г. или доказателства за способите и методите на създаване на електронния образ на документа;
3/ Да допусне до разпит свидетели за установяване как е разпределен поголемият имот на терен; кои са съседите на частта, стопанисвана от семеството Костадинов/Роева; дали тези съседи съвпадат с отразените по ПСИГ от 1998 г.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали 2 отговор на въззивната жалба, с които оспорват същата, като искат потвърждаване на атакуваното решение. Всяка една от страните в отговора си подробно обосновава становището се за неоснователност на въззивната жалба.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира следното:
Въз основа на изложеното в исковата и уточнителните молби не е ясно какъв вид обективно съединяване на исковете е предявил ищецът: кумулативно – с искане съдът да разгледа и разреши едновременно всички обективно съединени искове /срещу Община Белослав и срещу К. К./ или евентуално – главен иск срещу единия ответник и евентуален срещу другия, като при тази хипотеза следва да обоснове каква е връзката между главния и евентуалния иск, както и да съобрази, че исковете са предявени срещу различни ответници.
С оглед на така изложеното настоящият състав на съда намира, че следва да остави без движение исковата молба на Ж. Я. К., давайки му възможност да отстрани констатираните нередовности по нея, като уточни вида обективно съединяване на исковете: кумулативно – с искане съдът да разгледа и разреши едновременно всички обективно съединени искове /срещу Община Белослав и срещу К. К./ или евентуално – главен иск срещу единия ответник и евентуален срещу другия, като при тази хипотеза следва да обоснове каква е връзката между главния и евентуалния иск, както и да съобрази, че исковете са предявени срещу различни ответници.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Ж. Я. К..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Ж. Я. К. в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба с препис за насрещните страни да отстрани нередовностите по исковата молба, като уточни вида обективно съединяване на исковете: кумулативно – с искане съдът да разгледа и разреши едновременно всички обективно съединени искове /срещу Община Белослав и срещу К. К./ или евентуално – главен иск срещу единия ответник и евентуален срещу другия, като при тази хипотеза следва да обоснове каква е връзката между главния и евентуалния иск, както и да съобрази, че исковете са предявени срещу различни ответници.
При неизпълнение или неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната, респективно първоинстанционното решение – обезсилено и делото прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4