Решение № 1195 от 20.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300501584 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба вх. № 24600/01.07.2026г. на адв. К. К., като пълномощник на ищцата Д. Г. Р., ЕГН ********** против решение № 2412/18.05.2026г., постановено по гр. д. № 3039 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., с което се отхвърля предявения иск от Д. Г. Р., ЕГН ********** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК **********, с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, за връщане на сумата от 886, 39 лева /402, 07 евро/, заплатена в периода от 26.08.2019г. до 08.01.2020г., като неоснователен и недоказан.Осъжда Д. Г. Р., ЕГН ********** да заплати в полза на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***********, сумата от 365, 87 евро - разноски за първоинстанционното производство.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при липса на обоснованост. Поддържа се, че претендираната сума е платена без основание, тъй като в процесния период жалбоподателката не е имала сключен договор за кредит с въззиваемото дружество. Не била получавана и заемна сума по договори с дружеството. Моли се за отмяна на оспорваното решение, вместо което се иска да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения иск. Претендират се 1 разноски.

С отговора по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като недопустима, тъй като със същата се излагали твърдения, каквито не били въведени в първоинстанционното производство.По същество оспорваното решение било правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения.Моли се за връщане на въззивната жалба, поради нейната недопустимост, евентуално решението да бъде потвърдено като правилно, поради неоснователност и недоказаност на иска.Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.Не се констатират нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният съд е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 886, 390 лева, платена без основание, предявен частично за размера от 50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска, като размера на същия е увеличен на 886, 39 лева.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищцата е имала сключени множество договори за парични заеми с ответното дружество. За периода 26.08.2019г. до 08.01.2020г. заплатила сумата от 886, 39 лева чрез системата на Изипей с разписки, както следва: на 26.08.2019г. сумата от 207, 29 лева, на 02.10.2019г. сумата от 113, 17 лева и на 14.11.2019г. сумата от 100 лева, на 11.12.2019г. сумата от 67, 22 лева и на 08.01.2020г. сумата от 298, 71 лева.Твърди, че към датата на извършване на плащанията, не е имала непогасени парични задължения към ответника, въпреки което последният претендирал заплащането на исковата сума.Поради това извършените плащания били без правно основание. В случай, че се установи наличие на договорно правоотношение за потребителски кредит, то същото било недействително на основание чл. 22 от ЗПК.

2

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК искът е оспорен като неоснователен.Направено е възражение за изтекла погасителна давност.Признава се, че дружеството е осчетоводило плащания с падежна дата 26.08.2019г. в размер на 207, 29 лева, с падежна дата 14.11.2019г. в размер на 100 лева, с падежна дата 11.12.2019г. в размер на 67, 22 лева и с падежна дата 08.01.2020г. в размер на 298, 71 лева. Плащане с падежна дата 02.10.2019г. в размер на 113, 17 лева не било осчетоводено.Имало извършено плащане на тази дата, но в друг размер. Извършените плащания освен това били по повод сключени договори за кредит - № 260151 от 22.07.2019г. и № 267981 от 04.10.2019г. Договорите били сключени чрез електронната платформа на дружеството, а файловете били повредени и не можели да се отворят. Твърдят, че ищцата е получила текста на двата договора, които се активирали чрез предоставяне на SMSкод. Същевременно дори да се приемело, че договорите са недействителни, сумите по тях били усвоени и на основание чл. 23 от ЗПК ищцата дължала връщане на главниците, които не били погасени в цялост.

По реда на чл. 143 от ГПК ищцата чрез пълномощника си по делото в съдебно заседание оспорва твърденията в отговора.Поддържа, че не е сключвала посочените в отговора договори за потребителски кредит.

Като писмени доказателства по делото са приложени разписки от системата за Easy Pay за извършени плащания от ищцата на следните дати: 26.08.2019г. в размер на 207, 29 лева, с посочено основание: по вноска 1 от кредит 260151; на 02.10.2019г. в размер на 213, 17 лева, с посочено основание: по вноска 2 от кредит 260151; на 14.11.2019г. в размер на 100 лева, с посочено основание: предсрочно изплащане на кредит и на 11.12.2019г. в размер на 67, 22 лева, с посочено основание: по вноска 2 от кредит 267981. Ответникът не оспорва извършените плащания на посочените дати в разписките. Единствено оспорва размера на преведената сума по сметка на дружеството на 02.10.2019г., но доколкото претенцията е за по-малка сума от удостоверената в разписката, релевантен за предмета на делото е по-ниския размер.

От своя страна ответникът е представил като писмени доказателства две разписки за извършени плащания от 22.07.2019г., в размер на 750 лева по договор № 260151, съотв. от 462, 98 лева по договор № 267981, в полза на ищцата Д. Г. Р., с наредител: EASY FINANCE LTD, като не е удостоверено получаването на сумата.

От приложените счетоводни документи от ответника/въззиваем и от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, се установява, че плащане от дата 26.08.2019г. за сума в размер на 207, 29 лв. е осчетоводено като постъпило плащане по договор № 260151 от 22.07.2019г. в счетоводството на дружеството „Изи Финанас“ ЕООД, по счетоводна сметка 225 „Финансови активи, държани до настъпването на падежа“, по партида /подсметка на Д.

Г. Р.. Плащания от 14.11.2019г. за сума в размер на 100 лв. и от дата 11.12.2019г. за сума 3 в размер на 67, 22 лв. и от дата 08.01.2020г. за сума в размер на 298, 71 лв., са осчетоводани като постъпили плащания по договор № 267981 от 04.10.2020г. в счетоводството на дружеството „Изи Финанс“ ЕООД, по счетоводна сметка 225 „Финансови активи, държани до настъпването на падежа“, по партида/подсметка на Д.

Г. Р.. Според заключението общо платената сума по договор № 260151 от 22.07.2019г. е в размер на 207, 29 лв., в това ч. погасена главница от 125 лв., договорна лихва от 24, 75 лв. и неустойка от 57, 54 лв. Общо дължимата сума по договор № 267981 от 04.10.2020г. е в размер на 465, 93 лв., от които главница 238, 09 лева, договорна лихва 19, 80 лв. и неустойка 208, 04 лв.

В съдебно заседание вещото лице обяснява, че цитираните договори в заключението при проверката били представени в електронен вариант.

В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебнотехническа експертиза, съгласно което в базата данни на дружеството фигурирал договор за кредит № 260151. В раздел „Документи по кредита“ се намирали основните документи, които се генерирали от системата, на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. В раздел „История на статусите“, се намирали всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване. След етапа „парите са преведени“, сумата по договора била отпусната. В базата данни на дружеството се откривал и договор за кредит № 267981.

В раздел Документи по кредита се намирали основните документи, те се генерирали от системата, на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. В раздел История на статусите, се намирали всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване. След етапа „парите са преведени“, сумата по договора била отпусната. В базата данни на дружеството, фигурирал потребител на име Д. Г. Р., ЕГН **********. Предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, експерта заключава, че потребител е въвел тези данни и натиснал бутан за продължаване. В системата на дружеството не са запазени данни за изпратени SMS-и. По данни на дружеството SMS-ите били изтрити, тъй като договорите били погасени преди повече от 5 години, като периодично се триели данните по стари, погасени договори. Същите отдавна не съществували като текстове, като останали само логове и части от досиетата по тях. По погасени договори, нямало достъп до текст, поради отпаднала необходимост от него.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че при първото натискане на бутона Напред, се отварят документи с приложение към договора, като при последващата стъпка системата изпраща на кандидата SMS с код, който той трябва да изпише или в имейл или в сайта на дружеството. След като веднъж е създаден профил в сайта на дружеството, впоследствие, за да кандидатства потребителя, само се логва в 4 профила си и избира сумата, за която да кандидатства. Първите стъпки не се повтарят всеки път.

При тези данни с обжалваното решение е прието, въз основа заключенията на приетите експертизи, че между страните били сключени договори за потребителски кредит с №№ 260151 и 267981, което изключвало неоснователно обогатяване, освен ако договорите били нищожни. В този случай се дължала само чистата стойност на кредита на основание чл. 23 от ГПК. И след като ответника доказал сключването на договорите, т. е. наличието на основание за плащане, в тежест на ищеца било да докаже пороците, които обуславяли тяхната нищожност. Ищецът не бил представил договорите за кредит като страна по тях, въпреки че разписките за плащане били за вноските по тях, нито поискал задължаване на ответника да ги представи. Поради това останало недоказано възражението за недействителност на договорите.

След като направи собствен анализ на събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, настоящия състав намира на първо място за неоснователно възражението на въззиваемата страна, че с въззивната жалба се прави опит за изменение на предмета на делото. През цялото първоинстанционно производство ищцовата страна е твърдяла и поддържала, че между страните не е сключван договор за кредит, по който да има непогасени суми, поради което извършените плащания били без основание. Това твърдение се поддържа и с въззивната жалба. Възражението за недействителен договор е въведено като алтернативно, в случай че ответникът твърди наличие на такъв.

Настоящият състав не споделя и извода на районния съд, че е доказано сключването от разстояние на договори за потребителски кредит, на които се позовава ответника.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.По см. на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя.В настоящия случай се твърди именно сключването на такива договори.При този вид договори доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР/.За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от 5