Акт от 25.02.2022, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 705/2021
- Подписан
- 25.02.2022
- В сила
- 25.02.2022
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.55 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5 · Закон за държавния служител
- чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5 · Закон за държавния служител
- чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5 · Закон за държавния служител
- чл. 105 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 · Закон за държавния служител
- чл. 107а · Закон за държавния служител
- чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 162, т. 1 и 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 162, т. 1 и 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 163 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 165, т. 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 165, т. 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- Чл. 54а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54б, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54г, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.54ж ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 325, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1,т.4 · Кодекс на труда
- чл. 326, 330 и 331 · Кодекс на труда
- чл. 326, 330 и 331 · Кодекс на труда
- чл. 326, 330 и 331 · Кодекс на труда
- чл. 347 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 119
25.02.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Д. при секретаря Йорданка
Попова ..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело № 705 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на З.Д.Б. ***, действаща чрез упълномощен представител, против Решение №
1012-26-253-1 от 16.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане № 261-00-5468-5 от 17.05.2021г. издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково.
Жалбоподателката счита постановеното решение, за незаконосъобразно – постановено при съществено противоречие на материалния закон, на европейските правни норми в областта на общественото осигуряване и при неправилен анализ на доказателствата.
Твърди се, че нито в решението, нито в потвърденото с него разпореждане били посочени конкретните данни и факти констатирани в хода на проверката на осигурителя и установяващи липсата на упражняване на трудова дейност от жалбоподателката.
Предвид това неясно за лицето билf въз основа на кои конкретни данни било прието за установено, че оспорващата действително не е упражнявала трудова дейност при ЕТ“Архитип-Любомир Бодуров“ за периода от 17.07.2020г. д 31.07.2020г.Въпреки, че проверката била осъществена по отношение на друго лице, то доколкото предмет на същата били обстоятелства от които оспорващата черпела правото си на обезщетение по чл. 54а от КСО и индиректно се засягали нейни права, следвало за резултатите от тази същата Б. да бъде официално уведомена или тези резултати да бъдат подробно изложени в постановения от органа отказ за отпускане на паричното обезщетение за безработица. Излагат се и доводи, че от приложените документи към заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, безспорно се установявало, че жалбоподателката е имала действително трудово правоотношение по което е престирала труда, за който е била назначена.
За времето на полагане на труда били внесени и дължимите осигурителни вноски, положеният труд бил надлежно отразен и в трудовата книжка на оспорващата, в която била направена заверка в съответствие с изискванията на закона. Правото на жалбоподателката на обезщетение за безработица съществувало и предвид внесените от предходния й осигурител осигурителни вноски, и стажът й за предходен период при последния. Неоснователно в тази връзка органът не възприел, представения от оспорващата формуляр U1 издаден на 04.09.2020г. от компетентната институция в Малта, с това, че не е постъпил при тях официално. Това всъщност означавало, че от страна на органа компетентен да се произнесе по подаденото заявление за отпускане на ПОБ не е била извършена пълна и обективна проверка, с цел изясняване всички обстоятелства и събиране на относимите обстоятелства.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Хасково и връщане на преписката за ново произнасяне.
Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.№ 2642/12.08.2020г.(л.68), З.Д.Б. поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В същото декларирала, че: правоотношението й с ЕТ Архитип - Любомир Бодуров е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.4 от КТ., както и че е упражнявала трудова дейност в Малта за периода от 2017г. до 05.20г. при работодател К. М..
С Разпореждане № 261-00-5468-1 от 25.08.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, производството по отпускане на обезщетение било спряно, поради образувано производство по издаване на СЕДU
017 и СЕД U 004 за осигурителни периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Малта(л.21). С Разпореждане № 261-00-5468-2 от 23.03.2021г. (л.41) на основание чл.55 от АПК, Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково възобновил производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, предвид представен от З.Б. документ ПД U1 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Малта.
На същата дата - 23.03.2020г., с разпореждане №261-00-5468-3 от 23.03.2021г. (л.42), на основание чл.54г, ал.4 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково отново спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от З.Б. заявление, с оглед предприети действия за извършване на проверка от контролните органи на НОИ на осигурител ЕТ“Архитип - Любомир Бодуров“, гр.Х.. След извършването на съответна проверка производството е било възобновено с Разпореждане № 261-00-5468-4 от 17.05.2021г.(л.33) на същия орган.
С Разпореждане №261-00-5468-5 от 17.05.2021г. постановено на основание чл.54ж ал.1 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО, Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково (л.32), отказал да отпусне на З.Б. исканото парично обезщетение за безработица. В мотивите са издаване на разпореждането е посочено, че от данните установени при проверка в осигурителя, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при осигурителя „ЕТ“Архитип-Любомир Бодуров“, т.е. то не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Разпореждането е връчено на адресата си на 27.05.2021г.
На 03.06.2021г. З.Б. депозирала жалба срещу същото, заведена с вх. №
1012-26-253 от 03.06.2021г. при ТП на
НОИ-Хасково(л.30).
С Решение № 1012-26-253-1 от 16.06.2021г. (л.28), Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил подадената жалба.
Решението било съобщено на З.Б. на 05.07.2021г.
Жалбата до съда е подадена на 14.07.2021г. чрез административния орган, и заведена с вх. № 1012-26-253-2 от
14.07.2021г. при ТП на НОИ-Хасково.
По делото са представени и приети като доказателства документите съдържащи се в административната преписка, легализиран превод на представения от жалбоподателката в хода на административното производство документ U1 на чужд език, както и документите свързани с извършената по отношение на ЕТ“Архитип - Любомир Бодуров“, гр. Х. проверка и документи представени по делото от същия едноличен търговец в качеството му на трето задължено лице – изискани по реда на чл.192 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение, постановено по реда и условията на чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си. От компетентен орган, по смисъла на чл. 54ж, ал.1 от КСО е издадено и потвърденото с обжалваният акт разпореждане.
За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, административният орган е приел, че З.Б. не е упражнявала трудова дейност при ЕТ“Архитип-Любомир Бодуров“, гр.Х. в периода от 17.07.2020г. до
31.07.2020г.вкл., поради което за същата не е налице възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО. По отношение на осигурителния стаж на жалбоподателката от предишното й трудово правоотношение в Малта е възприето, че последното следва да се зачете, единствено в случай, че жалбоподателката е осигурено лице по българското законодателство, има право на парично обезщетение за безработица и служи за определяне на периода за изплащане на обезщетението, което в настоящия случай не е налице.
Чл. 54а, ал.1 от КСО регламентира, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В ал.2 на същата норма е посочено, че за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето:1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 54а, ал.4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:1. заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. В ал.5 на същата разпоредба е предвидено, че ако заявлението по ал. 3 е подадено по неуважителни причини след изтичането на срока по ал. 4, т. 1, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението, а според ал.6 - ако заявлението по ал. 3 е подадено в срока по ал. 4, т.1, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока по ал. 4, т. 2 по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения по чл. 54в или чл. 54б, ал. 3 или ал. 4 период, намален със закъснението.Чл. 54б, ал.1 от КОС предвижда дневното парично обезщетение за безработица да е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, като не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
Съгласно ал.3 на чл. 54б от КСО, в приложимата към датата на издаване на оспореното разпореждане и решение редакция, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19bfd0d1-a692-44a4-8147-94b11d7645e4