Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5379 от 11.05.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 674/2026
Вид
Решение № 5379
Подписан
11.05.2026
Състав
Николай Ингилизов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 172, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
  • чл.21, т.3 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
  • чл.30, ал.1, т.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
  • чл.42 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия

РЕШЕНИЕ

№ 5379

Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180700674 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано след препращане по подсъдност на жалба от П. В. В. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 26-VI-5-0002/13.02.2026 г. на Началник 01 РУ-СДВР, с която на жалбоподателят е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина за срок от една година.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издадената ПАМ, сочи се че не е осъществено спортно хулиганство, като действията на жалбоподателят са били проява на футболна емоция и не нарушават обществения ред. Претендира се отмяна на същата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорената ПАМ.

Ответната страна взема становище по делото за неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение. Процесуален представител не се явява в съдебно заседание.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗООРПСМ принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по глава четвърта, раздел II.. Заповедта е издадена от компетентен за това Началник 01 РУ-СДВР. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина е установяване на противообществена проява по чл.21 от ЗООРПСМ.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че жалбоподателят П. В. е посетил на 22.11.2025 г. проведена в гр.София, на ст. „Васил Левски“ футболна среща между отборите на „ЦСКА – София“ и „Ботев“ Пловдив. Около 18.50 часа мл. експерт В. е забелязал, че привърженици на отбора гост, настанени в сектор „Б“, непознати за него, преодоляват преградните съоръжения (метална ограда), разделящи сектора за зрители от спортният терен и нахлуват на лекоатлетическата писта. За извършената противообществена проява е докладвано на ръководителят на мероприятието и по разпореждане на същият, са продължили да водят наблюдение над привържениците.

За нуждите на преписката и с цел, установяване на действията на посочените в писмото лица, е извършен повторен, обстоен преглед на видеозаписите, като в 18:56:40 минута от таймера на видеозаписа за времевият интервал 18:56:45 до 18:57:45, на лекоатлетическата писта пред сектор „Б“ на спортното съоръжение, се забелязва лице от мъжки пол на видима възраст 40 - 45 години, високо около 175 - 185 см., овално лице, тъмна коса, леко поникнала брада по брадичката, облечено с тъмно горнище с бял надпис по средата на гърдите, светло син спортен панталон, номериран под номер 2 на снимковия материал.

Видно от полученият отговор от ОДМВР - Пловдив, нарушителят под номер 2 е разпознат и установен, като: П. В. В. с [ЕГН], жив. в гр. Пловдив, ***.

Изготвена била справка от Единен автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ, от която е видно, че П. В. В. с [ЕГН] не е регистриран за извършени противообществени прояви по смисъла на ЗООРПСМ. Справката е приложена към преписката.

С оглед на установеното жалбоподателят бил призован на 13.02.2026 г. в 01 РУ СДВР, където му били снети обяснения и спрямо него били съставени АУАН VI-5 за нарушение на чл.21, т.3 от ЗООРПСМ, както и оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 26-VI-5-0002/13.02.2026 г. на Началник 01 РУ-СДВР. Било издадено на същата дата и НП № VI-5 за нарушение на чл.21, т.3 от ЗООРПСМ.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но при неправилно приложение на приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно изискванията на ЗООРПСМ ПАМ по чл.41, т.1 може да се издаде от началника на съответното РУ на МВР.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава на основание чл.42 вр.чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, тъй като жалбоподателят е осъществил противообществена проява по чл.21, т.3 от ЗООРПСМ.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

От доказателствата по делото няма спор, че жалбоподателят след края на футболната среща се е намирал на лекоатлетическата писта на стадион „Васил Левски“. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие като в т. 3 като такава е предвидено преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона. В действителност в ЗООРПСМ няма легална дефиниция на понятието преодоляване. Следва обаче да се приеме, че такова е налице при предприемане на действия по физическо преодоляване на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона, за което липсва разрешение и същото създава опасност за нарушаване на обществения ред. По тази причина следва да се изхожда от целта на закона, а именно - да се опази общественият ред преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, както и нарушителите на този ред да претърпят негативни последици, изразяващи се в налагане на съответните наказания. Ето защо наред с другите видове противообществени прояви, описани в чл. 21 от ЗООРПСМ, законодателят е предвидил като такава и преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона.

В конкретния случай следва да се приеме, че присъствието на множество лица на лекоатлетическата писта нарушава обществения ред. Няма спор, че едно от тези лица е и жалбоподателят.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно и да тълкува разширително правните норми; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

С оглед изложеното ще следва да се отхвърли жалбата срещу оспорената ЗППАМ, доколкото е доказано по безспорен начин че са налице изискуемите от закона предпоставки за прилагането на ПАМ.

Предвид изхода на делото основателно е направеното искане от ответникъ, чрез процесуалния му представител за заплащане на разноските по делото. Същевременно основателно е искането на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита че следва да се определи в размер на 102.26 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. В. В. срещу Заповед за налагане на ПАМ № 26-VI-5-0002/13.02.2026 г. на Началник 01 РУ-СДВР .

ОСЪЖДА П. В. В., [ЕГН] да заплати на СДВР разноски в общ размер на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаване на препис.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�