Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 18.02.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2226/2021
Вид
Решение № 115
Подписан
18.02.2022
Състав
Петя Христова Манова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, т.5 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Сливен, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230102226 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл.

422 от ГПК и цена на иска 225,64 лева.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Л.И.К., е образувано ч.гр.д. № 549/2021 г. по описа на PC - Сливен.

Сочи се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска 1 телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

„ЮБЦ“ ЕООД, е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15586692001 от дата 13.06.2016 г., с който му е предоставяна мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

1

На същата дата 13.06.2016 г., ответникът е обвързал ползването на мобилен номер *** с Договор за лизинг /№ 6921186492/ за устройство GSM HUAWEI P9 LITE с обща лизингова цена в размер на 383,60 лева, със следната схема на разсрочване: 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 15,98 лева и една последна в размер на 16,06 лева.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15586692001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017 до 21.11.2017 г. на стойност 201,70 лева, а именно: 1233631433/22.09.2017 г., 1235345957/22.10.2017 г. и 1237053462/22.11.2017 г.

Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер 15586692001 крайна фактура № 1238755624 от дата 22.12.2017 г. с начислена обща сума за плащане.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 185,56 лева, от които за дружеството ищец интерес представлява част от сумата до размер на 74,97 лв., както и останалите незаплатени лизингови вноски в размер на 93,82 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от предходни периоди.

Твърди се, че между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.

Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД да прекрати предсрочно 2 гореописания договор на дата 15.12.2017 г. и да претендира неустойка в размер на 74,97 лв., уговорена в т.2 от договора, като се излагат аргументи в тази насока.

Освен това, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, от Общите условия приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство GSM HUAWEI P9 LITE, са обявени за предсрочно изискуеми.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника Л.И.К., че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 168,79 лева, от които:

- 74,97 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 15586692001 от дата 13.06.2016 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД;

2

- 93,82 лева /деветдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща остатък от незаплатена цена на лизингово устройство GSM HUAWEI P9 LITE, съгласно Договор за лизинг от 13.06.2016 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

Претендират се направените разноските в настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен представител, в който сочи, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан, поради което го оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Излага съображения за недействителност на действията по процесните цесии, като счита, че същите не са породили своето действие спрямо длъжника. Сочи, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедирано вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария кредитор. Счита, че цесията не е произвела действие спрямо него, поради което той не дължи плащане на задължение, произтичащо от договор в полза на ищеца – цесионер.

Предвид изложеното твърди, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа изцяло изложеното в исковата и последвалата я уточнителна молба. В случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание, моли за постановяване на неприсъствено решение. В случай, че е направено признание на исковите претенции, прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Моли съда да приеме по делото като неоспорени такива представените от ищцовото дружество с исковата молба писмени доказателства, Договор за ползване на електронни съобщителни услуги, доколкото не се оспорва, че задълженото лице е било потребител на електронна съобщителна услуга от оператора. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендира направените в хода на настоящото и заповедното производство разноски.

Ответникът Л.И.К. в с.з. се представлява от назначения му особен представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, поради липса на доказателства за конкретния предмет на Договор за цесия, като счита, че не е налице надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД и цесията не е произвела действие спрямо длъжника, с оглед изложените в отговора възражения. Сочи, че видно от приложеното приложение № 2, липсва упълномощаване от БТК на конкретен субект, поради което счита, че няма сключен договор за представителство по чл. 5 от Договора за цесия. Освен това твърди, че ЧГД е предявено за размер на задължението, което не отговаря на приложеното извлечение, посочено под № Приложение 1 със сума 168.79 лева. Ето защо счита, че не може да се приеме, че договор за цесия има определен предмет.

3

С оглед изложението й във връзка с възможността особения представител да притежава пасивна представителна власт във връзка с промяната на материалното правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов счита, че са налице всички основания за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15586692001 от дата 13.06.2016 г., с който му е предоставяна мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15586692001 са издадени фактури за периода от 22.08.2017 до 21.11.2017 г. на стойност 201,70 лева, а именно: 1233631433/22.09.2017 г., 1235345957/22.10.2017 г. и 1237053462/22.11.2017 г.

Сочи се, че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер 15586692001 крайна фактура № 1238755624 от дата 22.12.2017 г. с начислена обща сума за плащане.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 185,56 лева, от които за дружеството ищец претендира сумата в размер на 74,97 лв., както и останалите незаплатени лизингови вноски в размер на 93,82 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от предходни периоди.

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Л.И.К., е образувано ч.гр.д. № 549/2021 г. по описа на PC – Сливен и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска 1 телекомуникационна компания” ЕАД, мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ“ ЕООД, е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило е права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и 4 задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на иска пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника е сключен електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15586692001 от дата 13.06.2016 г., с който му е предоставяна мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.