Определение № 1649 от 06.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100501016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр.София, с ЕИК 175074752, чрез пълномощник ЮК И. Т., против Определение №1043/04.09.2025г., постановено по Гр.д.№2230/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение писмена молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, за изменение на постановеното съдебно решение №443/17.04.2025г. по гр.д.№2230/2024г. по описа на ГОРС в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 565,37лв. на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.1 ЗА, като неоснователна, като са развити оплаквания за неправилност. Твърди се, че присъденият адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца по чл.38 ал.2 ЗА е прекомерен по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочи се, че при определянето на адвокатските възнаграждения е налице съчетание на два критерия, вкл. и на минималните, а именно обем и сложност на извършената от адвоката дейност и размера на защитавания материален интерес, като с атакуваното първоинстанционно определение по чл.248 ГПК РС е приложил единствено критерият за материален интерес, но не и този за реално извършените от адвоката по делото действия по защита на ищеца. Жалбоподателят счита, че, за да се постигне справедливост, следва адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца в случая да бъде определено под минимума по Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова по чл.248 ГПК, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, като го намали до размер от 200лв.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от адв.П. С.

П. – САК, като пълномощник на ищеца по делото Р. Д. П., с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по развити съображения.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на производството по Гр.д.№2230/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица е предявен от Р. Д. П., чрез пълномощник адв.П. П. – САК, против ответника „Профи Кредит 1

България“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на ДПК Профи Кредит Стандарт №40022127059, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, с цена на иска от 2653,71лв. Съгласно представения с ИМ Договор за правна защита и съдействие от 06.02.2024г. адв.П. С. П. – САК предоставя безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. С подадения в срок писмен отговор на ИМ ответникът, чрез ЮК Т., е оспорил предявеният иск като неоснователен, не е представил писмени доказателства, направил е възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай, че същото надвишава минималния размер, определен в Наредба №1/09.07.2004г. С молба от ответника от 23.01.2025г., подадена преди насроченото първо ОСЗ по делото, ответникът поддържа възражението си по чл.78 ал.5 ГПК, както и посочва, че са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца под минимума по Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, по съображения, аналогични с изложените в частната жалба.

В първоинстанционното производство са проведени две открити съдебни заседания по делото, в което не се е явил упълномощения представител на ищеца, а с писмена молба от 31.01.2025г. преди първо СЗ, ищецът, чрез пълномощника си адв.П. – САК, е взел становище по даване ход на делото, направил е искане за допускане на ССчЕ, представил е писмени бележки. По делото са събрани само писмени доказателства, представени с ИМ, допусната и е изслушана СИЕ, с молба от 12.03.2025г., подадена преди насроченото второ СЗ по делото, ищецът, чрез адв.П. – САК, е заел становище по приемане на СИЕ.

С постановеното по гр.д.№2230/2024г. по описа на ГОРС първоинстанционно решение №443/17.04.2025г. е уважен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на процесния ДПК, както и на основание чл.38 ал.2 ЗА е осъден ответника „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на адв.П. П. сумата от 565,37лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на ищеца адвокатска помощ по делото, определено по реда на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., съобразно материалния интерес по делото.

Въз основа на срочно подадена от ответника молба по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗА, и подаден в срок писмен отговор по молбата по чл.248 ал.1 ГПК от пълномощника на ищеца, с който заема становище за нейната неоснователност, е постановено по делото от РС обжалваното Определение №1043/04.09.2025г., с което е оставена без уважение писмена молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, за изменение на постановеното съдебно решение №443/17.04.2025г. по гр.д.№2230/2024г. по описа на ГОРС в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 565,37лв. на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.1 ЗА, като неоснователна, с довод, че определеното от РС адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца е съобразно материалния интерес по делото и в размера по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна и следва да бъде уважена частично, като съображенията за това са следните:

В процесният случай адв.П. С. П. - САК, е оказал на ищеца по делото безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА и доколкото с първоинстанционното решение насрещната страна е осъдена за разноски, са налице предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. П.. Преценката на съда относно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено в случая по реда на чл.38 ал.2 ЗА за осъществената от 2 адвоката на ищеца защита по делото следва да се основава на действителната фактическа и правна сложност на делото, като бъдат съобразени видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената от адвоката работа, процесуалните усилия на защитата, обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа, и зачитайки действието на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

ОС – Велико Търново, при преценката, досежно справедливия и обоснован размер на следващото се на адв.П. П. – САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА съобрази, че първоинстанционното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, доколкото между страните по делото не е бил налице спор по фактите, по предмета на делото е формирана трайна съдебна практика, делото е разгледано в рамките на само две проведени открити съдебни заседания, в които ищецът не се е явил лично, нито е представляван от оказалия му безплатна адвокатска помощ адвокат, осъществил защитата му по делото чрез подадени две писмени бланкетни становища, по делото са приети само писмени доказателства, представени от самия ищец с ИМ, и е изслушана само една СИЕ.

Съдът съобрази и цената на предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожност на процесния ДПК от 2653,71лв., която не е ниска. При преценката относно размера на следващото се на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА ВТОС съобрази и видът и количеството на извършената от адв.П. П. работа по защита на ищеца в първоинстанционното производство, свеждаща се до изготвяне на ИМ, две бланкетни молби преди всяко от двете проведени открити СЗ по делото и представени с първата молба писмени бележки.

С оглед изложеното и при съобразяване ниската фактическа и правна сложност на делото, защитимия по делото материален интерес, но и след отчитане на вида и количеството на извършената от пълномощника на ищеца работа по делото и че в случая положените от същия процесуални усилия не са значителни, съдът счита, че присъденото от първоинстанционният съд адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА от 565,37лв., макар и да е в размера, визиран в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, се явява прекомерно, съобразно действителната ниска фактическа и правна сложност на делото, поради което и доколкото съгласно решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан в преценката за размера на адвокатските възнаграждения от минималните размери, определени в Наредба №1/09.07.2004г., присъденото на адв.П. С. П. с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение от 565,37лв. следва да бъде намалено до размер от 400лв. адвокатско възнаграждение, който съдът счита, че в конкретният случай се явява справедлив и обоснован. Претенцията на жалбоподателя за редуциране на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в случая до искания с частната жалба размер от 200лв. е в разрез с изискването по чл.36 ал.2 ЗА този размер да е справедлив и обоснован и не отчита значимостта на адвокатския труд, като съдебната практика – на районни съдилища в страната, на която се позовава жалбоподателя с частната жалба, няма задължителен характер и не е обвързваща за настоящата инстанция.

С оглед изложеното, частната жалба е частично основателна, респективно, обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 ГПК е неправилно, поради което следва да бъде отменено, вместо което постановено друго, с което постановеното по гр. д. №2230/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица Решение №443/17.04.2025г. бъде изменено в частта за разноските по чл.38 ал.2 ЗА, с която „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат П. С. П. – САК сумата от 565,37лв. лева, представляваща възнаграждение за адвокат, като същото следва да бъде редуцирано – намалено в размер на сумата от 400 лева.

На основание чл.274 ал.4 ГПК въззивното определение не подлежи на обжалване.

3

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1043/04.09.2025г., постановено по Гр. д. №2230/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение писмена молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, за изменение на постановеното съдебно решение №443/17.04.2025г. по Гр.д.№2230/2024г. по описа на ГОРС в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 565,37лв. на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.1 ЗА, като неоснователна, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, Решение №443/17.04.2025г. по Гр.д.

№2230/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в частта за разноските, с която на основание чл.38 ал.2 от ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ж.к.Мотописта, бул./ул. бул.България №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, е осъдено да заплати на адвокат П. С. П. – САК, сумата от 565,37лв., представляваща адвокатско възнаграждение, КАТО НАМАЛЯВА определеното адвокатско възнаграждение, дължимо на адвокат П. С. П. – САК, от 565,37 л в . /петстотин шейсет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ на 400.00 лева /четиристотин лева/, представляващо адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца Р. Д. П. в първоинстанционното производство.