Решение № 2715 от 15.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2715 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Ц. при участието на секретаря И. А. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Ц. Гражданско дело № 20233110115966 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Л. ЕГН **********, адрес: **** срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, което е частично прекратено по отношение на него ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 700 лева, представляващи имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар.

Ищецът сочи, че досъдебното производство е образувано на 27.12.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с постановление на прокурор при РП - Варна за това, че на 18.01.2019 г. в гр. Варна, чрез използване на неистински документ е получено без правно основание чуждо недвижимо имущество апартамент, собственост на П.Х.П., с намерение противозаконно да бъде присвоено - престъпление по чл. 212, ал. 1 НК.

На 31.05.2021 г. в качеството му на обвиняем е привлечен Д. С. Л. за това, че на 26.09.2018 г. в гр. Варна, чрез използване на неистински частен документ - саморъчно завещание от името на на К.Х.П. с дата 27.07.2018 г. в полза на Д. С. Л., представено за обявяване пред нотариус Веселин Петров, нотариус с район на действие ВРС, вписан в нотариалната камара под № 205, и обективирано в протокол за обявяване на саморъчно завещание, е получил без правно основание от П.Х.П. чуждо недвижимо имущество - апартамент, находящ се в гр. Варна, ***, вх.2, ет.1, an. 2А, с идент.

1

***, със застроена площ /ЗП/ 38,80 кв. м. и прилежащо избено помещение № 7а с площ 3,03 кв. м. и 8,26 ид. части от общите части на сградата с пазарна стойност на имота към 26.09.2018 г. в размер на 81 400 лв.

/осемдесет и една хиляди и четиристотин лева/, собственост на П.Х.П. в качеството й на наследник по закон на К.Х.П., с намерение да го присвои престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка". За Престъплението по чл. 212, ал. 1 НК е предвидено наказание Лишаване от свобода от две до осем години.

В хода на разследването били назначени две съдебно-графически експертизи, чиито заключения били единодушни, че изписаният ръкописен текст в завещанието не е написан от К.Х.П., както и от Л., Т. или П., и че подписът срещу „Завещател" не е положен от К.Х.П..

С оглед изявление на защитника на ищеца, досъдебното производство било прекратено частично по отношение на обвиняемия Д. С. Л. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност - и да се спре срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

Постановлението е обжалвано от П. пред PC - Варна, по повод на което е образувано ЧНД № 2241/2023 г. - 5 св. ВРС с Определение от 22.06.2023 г потвърждава постановлението на прокурора от 13.04.2023 г. Постановлението е влязло в закона сила 06.07.2023 г.

От незаконно повдигнатото срещу него обвинение ищецът изпитал непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда.

Наказателното преследване дало негативно отражение върху отношенията му с неговите близки, приятели и познати. - през цялото време на наказателното преследване Л. е бил принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняем е наложило- спрял да излиза от дома си и си мислил, че се е провалил във всичко, че за нищо не става, че е бреме за семейството.

Започнала да има натрапчиви мисли. Имал кризи с неконтролируем страх, от който ставал неадекватен. Чувствал силна емоционалната потиснатост.

Получил безсъние, трудно заспивал. От всички преживявания се превърнал в несигурен, боязлив и тревожен индивид. Въз основа на изложеното претендира репариране на всички претърпени неимуществени вреди, като изразява становище, че в случая липсват основания за прилагане на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и редуциране отговорността на ответника. По твърдения, че по ДП е осъществено процесуално представителство пред PCВарна на ищеца от адв.А., като е налице и плащане в брой от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие в размер на 700 лв., обосновава иска си за присъждане на имуществени вреди.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва редовността на исковата молба, тъй като от съдържанието й не ставало ясно от кое досъдебно производство за настъпили вредите, както било налице и противоречие относно размера на имуществените такива. Счита, че така предявеният от Л. иск за претърпени неимуществени вреди, е недоказан и не следва да бъде уважен. Ищецът не бил представил доказателства, поради което не били 2 надлежно доказани основните два елемента, пораждащи обективната отговорност на ответника, а именно: твърдените от него неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.

Сочи, че в исковата молба не са посочени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Не били ангажирани и доказателства относно това каква е личността на човека, обвинен и предаден на съд, как това е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто име и честта му. Няма данни страданията, които претендира ищецът да са с такъв интензитет, който да е довел до преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес. Сочи, че Прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото срещу него досъдебно производство и повдигнатото му обвинение.

По отношение на Л. не е била вземана и каквато и да било мярка за неотклонение. Възразява и спрямо размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди, че несъответстващ на твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични случаи.

Възразява срещу претендираната от ищеца законна лихва от посочената от него датата на увреждането - 31.05.2021 г., като в случай на уважаване на неговия иск, счита, че законната лихва следва да се начислява от датата на влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, а именно - 06.07.2023г.

Сочи, че за претендираните неимуществени вреди не са представени нито договори за правна помощ, нито платежни документи. Предвид това не може да направи категоричен извод за реално осъществена защита или за нейния обем. С оглед обаче факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, счита, че възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца поддържа становището си за доказаност на исковите претенции и моли за тяхното уважаване в цялост.

Представителят на Прокуратурата на Република България поддържа искането си за отхвърляне на исковете, като представя и писмени бележки, с които изразява становище за недоказаност на изложените в исковата молба твърдения. Оспорва по делото да е установено нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ във връзка с продължителността на наказателното производство, както и за наложена мярка за процесуална принуда. Сочи, че дължимостта на законната лихва настъпва от влизане в сила на постановлението за прекратяване.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ, съгласно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно предпоставките за уважаване на иска са срещу ищецът да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и постановено прекратяване на производството на посочените основания.

От приложените приобщените като доказателства по делото ДП № 555/19г. по описа на ОД на МВР – Варна и пр.пр. № 9991/19г. по описа на ВРП, се установява, че по сигнал от адвокат Йордан Чаков от 08.08.2019 г. за евентуално извършено престъпление от общ характер е образувана визираната прокурорска преписка по описа на РП – Варна.

С постановление от 27.12.2019 г. на прокурор Г.М. от Районна прокуратура Варна по преписка № 9991/2019 г. е образувано досъдебно производство/ДП/ № 555/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна за това, че на 18.01.2019 г. в гр.Варна, чрез използване на неистински документ е получено без правно основание чуждо недвижимо имущество – апартамент, собственост на П.Х.П., с намерение противозаконно да бъде присвоено, което представлява престъпление по чл.212 ал.1 от НК.

По силата на пълномощно от 31.05.2021 г. /л.63 от т.3 на ДП/ Д. С. Л. е упълномощил адв. А. А. да осъществява защитата му в наказателното производство. Приложил е и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането в брой на сумата от 800 лева, представляваща уговореното възнаграждение за процесуално представителство.

С постановление на прокурор Стефан Радев от Районна прокуратура Варна от 13.04.2023 г. наказателното производство по ДП № 555/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна, е частично прекратено по отношение на Д. С. Л. за престъпление по чл.212 ал.1от НК на основание чл.244 чл.2 вр.243 ал.1 т.2 от НПК и е било спряно срещу неизвестен извършител, с оглед извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК. На обвиняемият не е взета мярка за неотклонение и не са му наложени други мерки за процесуална принуда.

Срещу постановлението е подадена жалба от П.Х.П. на основание чл.243 ал.3 от НПК с формулирано искане за отмяна на прокурорския акт и възобновяване на наказателното производство с указания за предаване на съд на виновното лице.

С Определение № 919/22.06.2023 г. по ЧНД 2241/2023 г. на ВРС жалбата е оставена без уважениe, като постановлението от 13.04.2023 г. за частично 4 прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 555/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна, водено срещу Д. С. Л. за престъпление по чл.212 ал.1 от НК, и за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 555/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна срещу Неизвестен извършител с оглед извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК е прекратено. Съдебният акт, редовно връчен на страните, и като необжалван е влязъл в сила на 06.07.2023 г.

С оглед всичко гореизложено се достига до извод, че правопораждащите факти на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ са безспорно установени по делото, а именно срещу ищеца е водено наказателно производство в качеството му на обвиняем, което впоследствие в прекратено на основание чл.244 чл.2 вр.243 ал.1 т.2 от НПК с прокурорско постановление, влязло в сила след потвърждаването му при проведен съдебен контрол.

Поради това положение приложение намира даденото с ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО тълкуване, че Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания, които в настоящото производство са доказани главно и пълно.