Решение № 7137 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7137 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100512851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 051759/30.09.2025г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 към КЧСИ /изпратена по пощата на 24.09.2025г./, подадена от длъжника в изпълнителното производство- Т. Г. М., срещу Разпореждане от 10.07.2025г. на ЧСИ М., с което е отказано да бъде намален размера на приетото адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поддържа, че изпълнителното производство не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност.

Напротив, единствено била депозирана молба за образуване на процесното изпълнително дело. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело бил 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В конкретния случай възнаграждението било в размер на 400 лева за образуване на изпълнително производство и процесуално представителство. Предвид извършеното действие, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство, се дължали разноски единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лева. Намира, че приетите от ЧСИ разноски следва да бъдат намалени до размер на сумата от 200 лева.

Взискателят- „Макс колект“ ЕООД, е подал възражение в предвидения в чл. 436, ал. 3 ГПК срок, с което е посочено, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържат, че през годините били търсели начини чрез съдебния изпълнител да се извършват изпълнителни действия за удовлетворяване на претенцията им, които показвали системно търсене за събиране на вземането. Сочат, че изпълнителното производство било образувано по молба от 03.09.2020г., в която изрично били изброени конкретни способи чрез които да 1 бъде насочено изпълнението срещу вземания на длъжника. С молба от 26.07.2022г. били поискали да бъде извършена справка НАП и опис и да бъде наложен запор на откритото движимо/недвижимо имущество, притежание на длъжника. С молба от 05.01.2024г. били поискали да бъде направена справка в БНБ за открити банкови сметки на името на длъжника и да бъде наложен запор при открити сметки. През 2022г. била подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. През 2024г. била извършена нова справка и бил установен нов работодател като бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано при „Ер Би Ел Строй“ ЕООД. Поддържат, че възнаграждението било заплатено, както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване/прекратяване. Искането към съда е да остави без уважение жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Н.М., рег. № 841 към КЧСИ, в които е посочено, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че от датата на образуване на делото- 03.09.2020г., до датата на подаване на възражението на длъжника15.04.2025г., адвокатът на взискателя е имал за задача да поддържа висящността на процеса.

Т.е. не само да образува делото, а и да депозира молби за изпълнителни действия, което се осъществило през 2022г. и през 2024г. Поддържа обжалваното разпореждане от 10.07.2025г. и не намира, че са налице основания, които биха довели до отмяната му.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20208410403281 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 е било образувано по молба от „Макс колект“ ООД, подадена на 03.09.2020г. чрез адв. К.Б., с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Т. Г. М. за принудително събиране на суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 06.11.2017г. по гр. дело № 155/2017г. по описа на СРС, 76-ти състав. С молбата е поискано да бъде връчено на длъжника съобщение за образуване на изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение, да бъдат направени справки в ТД НАП за имущество и вземания на длъжника; в случай че не бъдат разкрити МПС собственост на длъжника, да бъде извършена справка в КАТ за МПС негова собственост; да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове по реда на чл. 56а, ал. 3, т. 9 от ЗКИ за всички съществуващи банкови сметки, по които длъжникът е титуляр; като начин на изпълнение е посочен налагане на запор върху всякакви открити възнаграждения, вземания, банкови сметки и МПС, собственост на длъжника. Поискано е да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника, които се намират в дома му. С молбата дружеството-взискател е възложил на съдебния изпълнител и правомощията, предвидени в чл. 18 ЗЧСИ.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие № 9006/25.08.2020г., сключен между „Макс колект“ ООД и адв. К.Б., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу Т. М., както и за процесуално представителство и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания на клиента. Посочено е, че договореното възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой в деня на подписване на договора.

С разпореждане от 03.09.2020г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело 2 срещу Т. Г. М. и е приел следните разноски: 54 лева с ДДС по т. 1, т. 3 и т. 5 ТТРЗЧСИ, 83 лева с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 400 лева- адвокатско възнаграждение.

На 18.09.2020г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

На 26.07.2022г. е постъпила молба от „Макс колект“ ЕООД чрез юрк. С.М.-П., с която е поискано да бъде наложен запор върху всички възнаграждения и вземания, които длъжникът получава. В случай че не бъдат открити регистрирани трудови договори, пътни превозни средства, както и други вземания на името на длъжника, върху които да бъдат наложени запори, да бъде насрочена дата и да бъде извършен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника.

На 19.12.2022г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Т. М. в „Кеш онли“ ЕООД.

На 05.01.2024г. е постъпила молба от „Макс колект“ ЕООД чрез юрк. С.М.-П., с която е поискано да бъде наложен запор върху всички сметки на името на длъжника, да бъде извършена справка в БНБ, както и да бъде насрочена дата и да бъде извършен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника Т. М..

На 31.07.2024г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Т. М. в „Ер Би Ел Строй Консулт 2024“ ЕООД.

На 14.04.2025г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.

На 15.04.2025г. е постъпило възражение от длъжника за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

С Разпореждане от 10.07.2025г. съдебният изпълнител е отказал да уважи молба с вх.

№ 019045 от 15.04.2025г. на длъжника Т. М..

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като 3 длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. Видно от приложения към молбата за образуване на изпълнителното производство договор от 25.08.2020г. е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Същото е прието от съдебния изпълнител с горецитираното разпореждане от 03.09.2020г.

По отношение на размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните. По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу Т. Г. М. при ЧСИ Н.М., както и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания на клиента /видно от договор за правна защита и съдействие № 9006/25.08.2020г., л. 3 от изпълнителното дело/.

От преписа от изпълнително дело се установява, че взискателят чрез упълномощения си адвокат- адв. Б., е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия, а именно да бъде наложен запор върху всякакви открити възнаграждения, вземания, банкови сметки и МПС, собственост на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника, които се намират в дома му. С горецитираната молба са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Освен молбата за образуване на изпълнително дело, от страна на взискателя са постъпили и две молби в хода на изпълнителното производство, а именно гореописаните молба с вх. № 043595/26.07.2022г. и молба с вх. № 001088/05.01.2024г. с искания за извършване на изпълнителни действия. Така описаните молби, обаче, са били подадени от упълномощен юрисконсулт, представител на взискателя, а именно юрк. С.М.-П..

Предвид гореизложеното е основателен поддържаният в частната жалба довод, че не са извършвани други изпълнителни действия от упълномощения адвокат, представител на взискателя, освен подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Действително, взискателят е поддържал висящността на изпълнителното дело с двете молби от 26.07.2022г. и 05.01.2024г., но същите не изхождат от адв. Б.. В този смисъл след образуване на изпълнителното дело не се установяват други действия, извършени от адв. Б.. Начинът, по който ще бъде осъществено представителството на взискателя в изпълнителното производство зависи изцяло от преценката на взискателя, която не подлежи на съдебен 4 контрол, но следва да бъде взета предвид именно при въведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.