Решение № 107 от 17.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. П., 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500132 по описа за 2023 година

Производството е по въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на РС П. № 1406 от 22.12.2022 година , постановено по гр.д.

№ 1586 по описа на съда за 2022 година са отхвърлени предявените по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Държавен фонд “З.”, с адрес: гр. С., бул.”Ц.Б. III" № 136, с БУЛСТАТ 121100421, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощника си юрк. К. Н. против С. З. Н., ЕГН **********, гр. П., ул.

„Рила“ № 34, етаж 3, ап. 7, с искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има изискуемо вземане срещу С. З. Н., в размер на сумата 24 446 лева - главница, сумата от 687,91 лева - лихва за периода от 09.02.2013 г. до 20.05.2013 г., ведно със законна лихва от 21.05.2013 г. върху главницата до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1980/2013 г. по описа на РС П., като погасени по давност.

На основание чл.78, ал.3 ГПК Държавен фонд “З.”, с адрес: гр. С., бул.”Ц.Б. III" № 136, с БУЛСТАТ 121100421, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощника си юрк. К. Н. е осъден да заплати на С. З. Н., ЕГН **********, гр. П., ул. „Рила“ № 34, етаж 3, ап. 7, сумата 1490 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

В срок така постановеното решение обжалвано от Държавен фонд З..

1

Излагат оплаквания за неправилност, противоречие с материалния закон и е необоснованост.

Установено било , че срещу С. Н. е издаден изпълнителен лист от 22.05.2013 г., по ч. гр. д. №1980/2013 г. по описа на PC П. за сумите, описани в исковата молба.

Н. сключил договор на 19.10.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г„ подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но не е изпълнил нормативно и договорно задължение. С оглед наличието на валиден договор между страните, PC П. не е споделил възражението на ответника, че процесния договор е нищожен.

Ответникът оспорил вземанията, като се позовал на погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. Съгласно константната съдебна практика за прекъсването на давността е от значение датата на влизане в сила на акта подлежащ на принудително изпълнение, исканията за прилагане на конкретни изпълнителни способи, на коя дата е било предприето валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност. Ето защо, за изясняване на спорния предмет от значение е, от една страна - дали е налице висящо производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на това производство са били предприемани и кога действия, годни да прекъснат давността за вземането.

Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 5 от ЗНАП, процесуален субституент на ДФ “З.“ при принудителното събиране на частни държавни вземания е Национална агенция за приходите, което обстоятелство не е спорно в настоящия случай.

Изпълнителният лист бил издаден на 22.05.2013 г., в резултат на подадена молба от ДФ „З.“. Според правната теория и съдебната практика, когато молбата за издаване на изпълнителен лист е уважена от съда, тя се приравнявала на иск, с предявяването, на който започва да тече нова петгодишна давност по смисъла на ЗЗД.

По молба от 12.05.2014г. от НАП е било образувано ИД 433/2014г. по описа на ЧСИ Д.С., per. № 899, с район на действие ОС П. срещу длъжника С.

Н.. На 03.02.2015 г. била депозирана молба от НАП до ЧСИ Д.С. с посочен изпълнителен способ, а именно - налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 10.08.2017 г. е депозирана молба от НАП до ЧСИ Д.С. с посочен изпълнителен способ, а именно - извършване на опис на движимите вещи на длъжника. На 19.02.2018 г. е депозирана молба от НАП до ЧСИ Д.С. с искане за насрочване и извършване на опис на движимите вещи на длъжника. Със съобщение с изх. № 24456 от 17.11.2021 г. от ЧСИ Д.С., приходната агенция е била уведомена, че с Постановление на съдебния изпълнител от 30.08.2017 г. принудителното изпълнение по горепосоченото 2 изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С молба от 14.12.2021г. било направено искане за образуване на ново изпълнително дело пред ЧСИ Г. З., с район на действие - ОС, гр. П., под № 20218880400919. С образуването на новото изпълнително дело отново е прекъснат срокът на погасителната давност на вземането на ДФ „З.“.

Към момента на образуване на първото изпълнителното дело било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Относно действието във времето на това разрешение имало противоречива съдебна практика.

Подържат тезата , че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. по време на самото изпълнително производство давността е спряла да тече, докато трае изпълнителният процес, относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно чл. 115, ал. 1, б.“ж“ от ЗЗД.

Считат, че с извършените действия давността е прекъсната, доколкото между всяко едно от установените действия, водещи до прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по - дълъг от пет години, то вземането не било погасено по давност.

Позовават се и на разрешението, дадено в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС, IV ГО, според което нова погасителна давност, при прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, започва да тече, от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Давността се счита прекъсната с искането за предприемане на изпълнително действие, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се 3 счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените от тях искове – уважени.

Претендират разноски.

Към жалбата са приложени писмени доказателства , като нарочно искане за приемането им не е направено. Не се излагат доводи в жалбата и за причината за представянето им пред въззивната инстанция за първи път.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция , съдът даде възможност на представителят на жалбоподателя да обоснове действията си по прилагане на доказателства за първи път пред въззивната инстанция.

Това не бе сторено, поради което и съдът приемайки, че възможността за представянето им е преклудирана отказа да ги приеме.

В срок е постъпил писмен отговор от С. Н..

Излага становище ,че жалбата е неоснователна , моли решението да бъде потвърдено , като му бъдат присъдени разноски.

Съдът правилно приел , въз основа на събраните пред него доказателства ,че вземането на ищеца е погасено по давност Към въззивната жалба били приложени писмени доказателства, на които се основавали твърденията на ответника ,че давността е прекъсвана , съответно не била изтекла. Тези доказателства не били известни на ответника по жалбата.

Те обаче са били известни на ищеца и не са представени, нито с исковата молба, нито след отговора на ответника в първата инстанция, поради което счита , че възможността за приемането им е преклудирана.

Не били изложени твърдения да са налице условията на чл.266 ал.2 и ал.3 от ГПК. Възразява по приемането им.

След получаване на жалбата ,чрез справка по

Изп.д.

№433/2014г.,констатирали, че последното действие на ЧСИ Д.С. по делото е през м. февруари 2015година,т.е. след това нейно действие ,изпълнителното дело е прекратено и е образувано ново такова през 2021г.,а петгодишният давностен срок, през който взискателят е бездействал е изтекъл през м. февруари 2020г.

Молят решението да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

В исковата си молба против С. З. Н. Държавен фонд „З.“ твърди, че с 4 ответника е сключил договор № 13/112/03072 от 19.10.2009 година в отговор на подадено от негова страна заявление за подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Редът и начинът за кандидатстване, както и условията за одобрение по мярка 112 били регламентирани в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

(Наредба № 9), както и в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Заявлението на ответника било одобрено и в резултат на сложен фактически състав, който включва административно правоотношение, развиващо се на етапа на кандидатстването по мярката и одобрението за финансиране на заявлението за подпомагане и в което правоотношение ДФ „З.” действа в качеството си на административен орган, също и гражданско правоотношение, възникнало от сключения договор за предоставяне на финансова помощ, възникнали отношенията между страните.

Въз основа на сключения договор на ползвателя била предоставена сумата от 24 446лв, представляваща първото плащане но договора. В т. 2.4 от договора било заложено изискването към ползвателя към избраната дата за проверка на изпълнението на бизнес плана икономическият размер на стопанството да се е увеличил с 12 икономически единици, което представлява и условие за получаване на второ плащане по договора. В т. 3.1 е заложен моментът, към който следва да са изпълнени инвестициите, целите и дейностите, заложени в бизнес плана и отразени в Таблица за инвестициите, целите и дейностите - Приложение № 1 към Договора, а именно 19.10.2012 г.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 и т. 5.1. от сключения между договор ответникът бил длъжен да подаде заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Наредба № 9, в съответната териториална структура на ДФ „З.” в срок не по- късно от един месец след изтичане на срока по т. 3.1. от договора, или в срок до 19.11.2012 година, а това не е сторено.