Решение № 99 от 02.04.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. С., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

С. Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от С. Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500143 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1061/10.12.2025г. по гр.д.

№3995/2025г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Община С., че С. С. В. е собственик на ПИ с идентификатор №*** в гр. С., м.

„С. ч.“, с площ 907 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 2833363, кв. 269, при посочени съседи, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за периода 08.01.2002г. – 17.03.2025г. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 613,52лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Община С. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Въззивникът Община С. чрез пълномощника си адв. Д. Д. обжалва посоченото решение изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че не са доказани характеристиките на давностното владение – да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, като съдът неправилно е приел, че имотът е придобит по давност от ищцата. Посочва, че по делото няма ангажирали доказателства, че ищцата е манифестирала пред Община С. намерение да владее имота 1 като своя собственост. Нито един от свидетелите не установява конкретни действия, с които да е демонстрирано намерение за своене и преобръщане на държането във владение, доколкото тя е извършвала само търпими действия. Освен това въззивникът заявява, че в показанията свидетелите не се съдържат конкретни данни както за установяване на фактическата власт, така и за началния момент, от който би могъл да започне срокът на владението. Не бил доказан начален и краен момент на владението, нито продължавано и непрекъснато владение в законоустановения срок. Прави подробен анализ на събраните доказателства и сочи, че от тях не може да се изведе заключение за настъпило придобиване на процесния имот по давност от ищцата, респ. от нейните наследодатели. На следващо място въззивникът посочва, че неправилно и в нарушение на законовите постановки, районният съд е приел, че 10 годишната давност е изтекла. Посочва, че давността в случая започва да тече от влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти – 08.01.2002г. Позовава се на нормите на ЗС и на решение №3 от 24.02.2022г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 16/2021г. и излага съображения, че към датата посочена в исковата молба – 17.03.2025г. е изтекъл давностен срок от 8 години, 2 месеца и 22 дни, който е недостатъчен за 10-годишната придобивна давност. Посочва, че съдът не изложил мотиви относно неприложимостта на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съдът игнорирал без мотиви доводите на Община С., че по силата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ правото на собственост е възникнало по силата на закона и не се изисквало предходно актуване като общинска собственост, а тази собственост не подлежала на придобиване по давност. Сочи разликата между придобиването на земя по чл. 19, ал.1 и по чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, като последната разпоредба обхваща и земеделски земи, които не са подлежали на възстановяване, стига да не принадлежат на друг правен субект. В този обхват влизали земи, които не са нито възстановени, нито изкупени по пар. 4а или 4б от ЗСПЗЗ, нито с тях са обезщетени други лица. На последно място въззивникът развива съображения относно направения еднопластов, повърхностен и неубедителен анализ на доказателствата, като посочва, че съдът не обсъдил всички доводи и възражения, наведени с отговора на исковата молба. С оглед изложеното, въззивната страна моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство С. С. В..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата чрез пълномощника си адв. Г. Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че от свидетелските показания се 2 установявало владението на имота от бабата и дядото на ищцата, а след това и от самата нея. От показанията се установило, че владението било осъществявано от 1999г.

Посочва, че давността е изтекла в периода 08.01.2002г. – 17.03.2025г. и дословно преповтаря мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивната Община С., редовно призована не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв.Д., ко й т о поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В с.з. въззиваемата С. С. В., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие - адв. Г. Д., която оспорва въззивната жалба.

Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано и моли съда да го потвърди. Поддържа съображенията относно правилността на обжалвания съдебен акт и неоснователността на въззивната жалба, развити с отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като е приложил неправилно относими към спора правни норми.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания, свързани с възможността за придобиване по давност на процесния имот и срокът, който реално е изтекъл, с оглед въведения мораториум.

3

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, намиращ правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Ищцата в първоинстанционното производство С. С. В. основава правото си на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор №***, находящ се в гр. С., м. „С. ч.“, с площ 907 кв.м., на способа придобивна давност, изтекла в нейна полза, като присъединява и владението на наследодателите си.

Периода, в който ищцата твърди да се е осъществил този придобивен способ е от 01.01.1996г. до 17.03.2025г.

На първо място следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че процесният имот попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от заключението на изслушаната пред районния съд СТЕ, процесният имот, съгласно първоначалния кадастрален план от 1989г., а и преди това, е бил земеделски – нива, лозе или овощна градина. С плана за възстановяване на земеделските земи, територията е отново земеделски, но е зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение №41/29.02.2000г. на ОбщС – С. се одобрява околовръстен полигон за създаване на селищни образувания на земите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като всички местности по пар. 4, вкл. м. „С. ч.“ е включена в СО „Изгрев“, като вида на територията по предназначение се променя от земеделска на урбанизирана. Помощният план и Планът за новообразуваните имоти за местностите на селищно образувание „Изгрев“ в землището на гр. С. са одобрени със Заповед №РД-01-0002/08.01.2002г. В разписния лист към тези планове за имот пл.3363 /процесния имот/ е записан неидентифициран собственик.

По делото няма ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че към момента на твърдяното установяване на фактическата власт върху имота от праводателите на ищцата, имотът е бил частна собственост.

По делото е установено, че процесният имот с идентификатор №*** в гр. С., м. „С. ч.“, е съседен на имот с идентификатор №***, който ищцата е придобила по силата на договор за дарение и последваща покупко-продажба от праводателите, които са го придобили на основание давностно владение, за което е съставен констативен нотариален акт от 2004г.

За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната 4 давност/ следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато.

Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Доказателствената тежест се носи изцяло от ищците, които следва по пътя на главното и пряко доказване да установят по безспорен начин всички елементи на посочения фактически състав.

Следва да се посочи, че твърдяното владение е недобросъвестно. Няма данни, а и твърдения за добросъвестно такова по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

Безспорно, първия признак на владението е налице - упражняване на фактическа власт върху процесния имот.

В случая, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че в процесният имот наследодателите на ищцата – нейните дядо и баба по майчина линия към 1999г. /арг. показанията на свид. М. Г./ отглеждали добитък – кози, сеели зеленчуци и отглеждали овощни дървета. В този имот, съседен до техния, в който живели постоянно, имало изградена кошара за козите, южно от нея бабата на ищцата сеела зеленчуци, а в мястото имало и овощни дръвчета. Между двата имота имало жив плет и вада с течаща вода, впоследствие отклонена от ищцата и съпруга й с тръби.