Решение № 111 от 05.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 05.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110129147 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 2 252,48 лв., от която: 1 751,88 лв., представляваща останала неплатена част от брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г. и 500,52 лв., представляваща останала неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

Ищцата П. Р. В. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника ****, в рамките на което е изпълнявала длъжността „***, като със заповед № 618/22.06.2023 г. същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 23.06.2023 г. Поддържа, че с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г. е изменено съдържанието на чл. 27, ал. 3, т. 2 от същия, като считано от 01.01.2023 г. се предвижда увеличение с 15 % на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование – педагогически и непедагогически специалисти, което счита, че се прилага с обратна сила, в какъвто смисъл е и становище към анекса от 10.08.2023 г. на ***, позовавайки се на разпоредбата на чл. 54, ал.

1 КТ, регламентираща влизане в сила на колективния трудов договор от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Позовава се и на изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Обн. ДВ, бр. 75/01.09.2023 г.), където в § 2 се предвиждат промени в Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от същата наредба относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, който влиза в сила от 01.01.2023 г., придавайки обратно действие на размера на работните заплати, което е в потвърждение с приетото в анекса от 10.08.2023 г. С изложеното обосновава довода си, че увеличението на работните заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал обхваща и служителите, които са били в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., каквато тя все още е била към този момент, поради което счита, че наред с вече изплатените в нейна полза суми се дължи още и трудово възнаграждение и обезщетение за непазен срок на предизвестие съобразно увеличението с 15 %, или 1 751,88 лв. – брутно трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ за периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г. и 500,52 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, 1 след приспадане на вече изплатените в нейна полза суми от работодателя без увеличението.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, в рамките на което тя е заемала твърдяната от нея длъжност, както и, че със заповед № 618/22.06.2023 г. трудовият договор с нея е бил прекратен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от 23.06.2023 г. Сочи, че измененията в чл. 27, ал. 2 от анекс № Д01192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който считано от 01.01.2023 г. се предвижда увеличение на минималните основни заплати за предагогическия и непедагогическия персонал, се отнася за педагогическите специалисти, които имат това качество към деня на влизане на анекса в сила – 10.08.2023 г., тъй като няма изрично предвиден текст, който да му придава обратно действие. Заявява, че изменението се отнася единствено до заетите към момента на подписването му служители, тъй като увеличението на работната заплата предполага наличието на действащ трудов договор, какъвто ищцата към този момент не е имала, поради което тя няма качеството на „зает служител“. Сочи, че клауза, придаваща обратно действие на увеличението, не е предвидена и в подзаконовите нормативни актове – Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Обн. ДВ, бр.

75 от 01.09.2023 г.). Обобщава, че анексът е подписан на 10.08.2023 г. и увеличението се отнася само и единствено за служителите, които продължават да работят по трудов договор в училището, т. е. „заетите“ в системата на училищното и предучилищното образование педагогически и непедагогически специалисти, каквато към 10.08.2023 г. ищцата не е била.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения на страните в исковата молба и отговора на същата по чл. 131 ГПК и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с определение от 16.09.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между страните в периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г., в рамките на което ищцата П. Р. В. е заемала длъжността „*** при ответника ****, като със заповед № 618/22.06.2023 г. същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 23.06.2023 г.

Нещо повече, за установяването им свидетелстват и данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – трудов договор № 12/17.09.2020 г., допълнително споразумение № 11/23.05.2022 г. към него, заповед № 618/22.06.2023 г., извадка от трудовата книжка на ищцата, съдържаща отбелязване относно прослуженото време при ответния работодател и др.

Представен е и колективен трудов договор № Д01-269/06.12.2022 г., подписан между **** (***), **** (****), **** (*****), от една страна, както и **** (***) към **** (***), *** и Н*** към ***, от друга страна, в чл. 27 на който са определени минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование считано от 01.09.2022 г., както следва: т. 2 за „***, сред които е и ищцата П. Р. В., в качеството си на „*** – 1 486 лв. Съгласно ал. 3 осигурените средства от увеличение на индивидуалните работни заплати се разпределят по следния начин: т. 1 - гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и т. 2 – индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между 2 старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 5 %.

На 10.08.2023 г. между същите страни е подписан анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор, с който чл. 27 се изменя, като за системата на предучилищното и училищното образование считано от 01.01.2023 г. се определят минимални основни работни заплати, както следва: т. 2 „***, сред които е и ищцата П. Р. В., в качеството си на „*** – 1 709 лв. Съгласно ал. 3 осигурените средства от увеличение на индивидуалните работни заплати се разпределят по следния начин: т. 1 - гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и т. 2 – индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Съгласно становище на *** анексът към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с който е предвидено увеличение на работните заплати на предагогическите специалисти с 15 % и на непедагогическия персонал има обратно действие и се прилага считано от 01.01.2023 г.

С писмо с изх. № 1704/19.10.2023 г. на директора на ответното училище е постановен отказ за преизчисляване и изплащане в полза на ищцата П. Р. В. на трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 23.06.2023 г. съобразно анекс № Д01192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., мотивирайки се, че обхватът на увеличението касае заетите лица към датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г., каквато тя към този момент не е била, без да му се придава обратно действие считано от 01.01.2023 г.

Видно от представената извадка на членска карта на ищцата П. Р. В. считано от м. април 2023 г. до м. декември 2024 г. тя е член в *** на ***, р-н „Връбница“ - гр. София, ведно с отбелязване относно заплащане от нейна страна на членския си внос.

От изслушваното и прието без оспорване от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че претендираното увеличение от 15 % съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор № Д01269/06.12.2022 г. върху брутното трудово възнаграждение на ищцата, начислено за периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г., се равнява на 1 009,32 лв., а върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ се равнява на 187,70 лв. (съгласно уточнение на вещото лице по време на изслушването му в о. с. з. на 05.12.2024 г.).

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формнира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ:

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата, че е работила по трудово правоотношение с ответника и реално е полагала труд за периода, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение, размера на дължимото брутно трудово възнаграждение за процесния период в частност на претендираното увеличение съобразно изменението на КТД от 06.12.2022 г. с анекса от 10.08.2023 г., прекратяване на трудовото правоотношение на основание, което изисква предизвестие, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец.

В случая, по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между страните в периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г., в рамките на което ищцата П. Р. В. е заемала длъжността „*** при ответника ****, като със заповед № 618/22.06.2023 г. същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 23.06.2023 3 г., а в подкрепа на същите са и данните, които се извличат от обсъдените по-горе трудов договор № 12/17.09.2020 г., допълнително споразумение № 11/23.05.2022 г. към него, заповед № 618/22.06.2023 г. и др. Наред с това, от страна на ответника не се спори, а и с оглед установената в чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период тя е полагала труда си при него, за което свидетелства и представеното извлечение от трудовата книжка, съдържащо изрично удостоверяване от страна на работодателя за общо прослужено време при него с продължителност от 3 година, 9 месеца и 5 дни за периода от 18.09.2019 г. до 22.06.2022 г., което по естеството си представлява извънсъдебно признание относно полагането на труд от работника съобразно уговореното за периода на съществуване на трудовото правоотношение между тях.

Ето защо, предвид заявените с отговора на исковата молба и поддържани в хода на процеса възражения, спорният по делото въпрос се концентрира най-напред върху обстоятелствата дали процесният анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор № Д01-269/06.12.2022 г., с който е предвидено увеличение с 15 % на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование – педагогически и непедагогически специалисти, сред които е и ищцата П. Р. В., която заемайки длъжността „*** при ответника, попада в кръга на лицата по чл. 2, б. „а“ от анекса, има обратно действие, считано от 01.01.2023 г. и ако да – налице ли са предпоставките за изплащане в нейна в полза на претендираните суми съобразно предвиденото с него увеличение.