Решение № 446 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. И. И. ЕГН ********** с адрес : гр.

************ чрез адв. Д. К. от АК гр. Б., със съдебен адрес : гр. ****************** срещу решение № 170/27.11.2024 г., постановено по гр.дело № 536/2024 г. по описа на Панагюрски районен съд , с което съдът е приел за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Г. И. И., ЕГН: ********** от ******************** дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Г, офис 32, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ главница по Договор за кредит № ОL00069982 от 07.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024г., до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024 г. на Районен съд – Панагюрище, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Г. И. И., ЕГН: ********** дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК:

204554530 сумата от 88,55 лв. /осемдесет и осем лева и 55 ст./ мораторна лихва върху главницата за периода 08.12.2024г. – 29-04.2024г.В жалбата се излага, че решението на Панагюрски РС е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства. По -подробни доводи и съображения се излагат в депозираната по делото писмена молба под формата на 1 писмена защита. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е изцяло незаконосъобразно , тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които макар и да са косвени ,но доказвали, че ответникът по първоначалния иск не е бил страна по спорното договорно правоотношение, тъй като през м. ноември 2022 г. е станал обект на извършено спрямо него престъпление , като чрез въвеждането му в заблуждение и чрез използването на трето лице и на технически способи и средства е била „открадната неговата самоличност „ . Бил е подведен и е извършил регистрация в платформата „ Евротръст“ на 04.11.2022 г. , като неговата електронна поща е била сменена с нова електронна поща и са били добавени два нови телефонни номера. От този момент , ответникът бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис в платформата „ Евротръст“. Осъзнавайки какво се е случило, ответникът поискал от платформата да бъде блокиран неговия електронен подпис и подал жалба по прокуратурата , но към 22.12.2022 г. установил, че на негово име са били сключени общо 15 броя бързи кредити. Твърди , че и процесният договор бил такъв. Твърди , че по делото са събрани доказателства, които по макар и косвен начин доказват защитната теза на ответника. Поддържа фактическите твърдения за начина, по който ответникът е бил въведен в заблуждение за сключване на договора за кредит от разстояние и е получил предоставения й кредит. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са неоснователни, като излага подробни съображения. Сочи, че първоинстанционният съд е изяснил всички необходими факти , спазени са както материалните , така и процесуалните норми. Моли се за потвърждаване на решението на Панагюрски РС и присъждане на разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя.

Пазарджишки окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в частта, в която съдебното решение е с негативен характер за ответника, именно в частта в която установителната искова претенция за съществуването на вземането за главница в размер на 500,00 лв. е била уважена – жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на 2 предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във в чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Кредито" ООД против Г. И. И. за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумите 500.00 лв. главница, ведно със законна лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава в размер на 88,55 лв. за периода 08.12.2022 г. до 29.04.2024 г. по Договор за потребителски кредит № OL00069982 от 07.11.2022 г., сключен между „Кредито" ООД и Г.

И. И., за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024г. на Районен съд-Панагюрище. Твърди се, че между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател е сключен индивидуален Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., съобразно изискванията на ЗПФУР.

По силата на сключения договор ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 500,00 лв. със срок на издължаване 30 дни, при ГЛП от 0% и ГПР 0%. Страните уговорили, че при сключване на договора ще се дължи сумата за експресно разглеждане на кредита в размер на 110.00 лева, съобразно желанието на заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на заявлението му. Излага, че заемната сума била преведена по личната банкова сметка на ответника. С това Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора. Заемът следвало да бъде погасен на 07.12.2022 г. - на една погасителна вноска.

Твърди се, че Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите суми и не е извършил никакви плащания на падежа, с което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 88,55 лв. за периода 08.12.2022 г. до 29.04.2024г. Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 196/30.04.2024 по ч. гр. д. 338/2024г. на РС-Панагюрище за процесните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което предявява установителния иск. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Кредито" ООД, съществува вземане в размер на 500.00 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането и 88,55 лева лихва за забава за периода от 08.12.2022 г. до 29.04.2024 г. по Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 № 196/30.04.2024 г. по ч. гр. д. 338/2024г. на Районен съд-Панагюрище. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска. Оспорва, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение на соченото от ищеца правно основание- Договор за паричен заем № OL00069982 от 07.11.2022 г., какъвто твърди, 3 че не е сключвал по реда на ЗПФУР. Излага, че през месец ноември 2022 година спрямо него било извършено престъпление, като чрез въвеждането му в заблуждение и чрез използването от трето/и лице/а на технически способи и средства била „открадната неговата самоличност“. Подведен бил да извърши и извършил регистрация в платформата “Евротръст“, която предоставяла удостоверителни услуги - електронна идентификация, електронен подпис, електронно връчване и други. Впоследствие се оказвало, че в платформата “Евротръст“ на 04.11.2022 година в 13:32 часа неговата електронна поща била сменена с нова електронна поща -*********************, в 13:33 часа бил добавен нов телефонен номер - ***********, а в 13:42 часа бил добавен втори телефонен номер **********. От този момент бил лишен и не е имал контрол върху електронния си подпис, регистриран в платформата “Евротръст“. Ответникът твърди, че никога не е теглил кредит и не е получавал суми от ответното дружеството, а се касае за злоупотреба с неговите лични данни.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено средното : В полза на ищеца „КРЕДИТО“ООД срещу длъжника Г. И. И. е издадена Заповед № 196/30.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 338/2024г. на РС Панагюрище. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е оспорил вземането, предмет на заповедта за изпълнение. На заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим.

По същество. Спорът във въззивното производство се свежда до въпроса дали от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът- жалбоподател е поел задължение към ответното дружество по цитирания договор за кредит № OL00069982/07.11.2022 г. и че заемът е усвоен от ответника Г. И. И..

Основното оплакване във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е подложил на анализ всички събрани по делото доказателства, сочещи на наличието на престъпни обстоятелства при сключване на този договор.

Тези възражения и оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК задължава съда да спре производството по делото, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В случая е безспорно установено, че по жалба на ответника – жалбоподател Г. И. са образувани пр.пр. 184/2023 г. по описа на РП- Пазарджик по ДП № 310-ЗМ-250/2022 г. по описа на РУ Панагюрище , както и ДП № 223/ 2022 г. по описа на ГДБОП-МВР , пр.пр. № 4

17933/2022 г. по описа на Софийска градска прокуратура – двете за престъпление по чл. 212 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 НК – затова , че у Г. И. е възбудено и поддържано заблуждение , като е използван неговия електронен подпис и с това му е причинена имотна вреда. Няма данни за приключване на тези преписки или евентуално за повдигане на обвинения и образуване на други производства.

При тези данни в обжалваното решение, районният съд правилно и законосъобразно е приел, че по делото не са налице предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК, понеже подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. В случая образуваните по жалби на ответника по гражданското дело прокурорски проверки, без да са налице данни същите да са приключили с внасяне на обвинителен акт в съда, не е основание за спиране на гражданското дело.