Решение № 15339 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15339 гр. *, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110153428 по описа за 2025 година

* ЕАД е предявило срещу В. К. К. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 778,23 лева за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане, 127,05 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 09.06.2025 г., 65,06 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.12.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане и 14,61 лева – мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 09.06.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „*“, * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *16/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез особения му представител, с който се оспорват предявените искове като 1 неоснователни. Оспорва се ОУ да са публикувани в местен ежедневник. Намира, че договорът с „*” ЕООД е изтекъл към исковия период. Счита се, че фактурираната топлинна енергия не отговаря на реално потребената.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, ищецът е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 141 от 12.10.2004 г., по силата на който * К.а и * К. даряват на сина си В. К. К. недвижим имот в гр. *, ж. к. *, бл.

* вх. *, ет.*, ап. *. Със същия нотариалния акт дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху даряемия имот. От изготвени справки се установява, че * . е починал на *г., а * – на * г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41* б. „а“, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува електрическа енергия или природен газ, за собствено ползване. Следователно по изрично разпореждане на закона по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика – владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да я заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за консумирана топлинна енергия в имота.

Доколкото до смъртта на * К.а на 25.01.2023 г. върху имота е имало учредено вещно право на ползване, то до тази дата ответникът, независимо че е бил собственик на имота, не следва да отговаря за задълженията за този имот. Но след смъртта и на втория ползвател вещното право на ползване се е погасило, следователно за част от процесния период, а именно 25.01.2023 г. – 30.04.2024 г., ответникът следва да отговаря като собственик.

2

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 1110,64 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 64,94 лева. Според главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот има 4 броя радиатори с ИРРО с дистанционно отчитане и щранг-лира в банята без ИРРО, за която се начислява служебна ТЕ по МСРС. ТЕ за БГВ се отчита по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота.

С оглед изложеното съдът определя на основание чл. 162 ГПК размера на уважения главен иск за периода 25.01.2023 г. – 30.04.2024 г. на 251,40 евро (491,70 лева). Сумата за дялово разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 20,97 евро (41,03 лева).

Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 41,04 евро (80,27 лева). Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в 3 размер на 4,72 евро (9,23 лева).

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на 302,94 евро от общо направени разноски в размер на 25,56 евро (50 лева) – държавна такса за исковото и заповедното производства, 220 евро – депозит за експертиза, 204 евро – депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро за исковото и заповедното производства. Ответникът е бил представлявана особен представител и не е претендирал разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу В. К. К., ЕГН *, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че В. К. К. дължи на „* *” ЕАД на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 251,40 евро (491,70 лева) – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 25.01.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 41,04 евро (80,27 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 09.06.2025 г., сумата 20,97 евро (41,03 лева) – сума за дялово разпределение за периода 25.01.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане и сумата 4,72 евро (9,23 лева) – мораторна лихва за периода 15.02.2023 г. – 09.06.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к.

„*“, * за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *2025 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 251,40 евро (491,70 лева) до 778,23 лева и за периода 01.05.2022 г. – 25.01.2023 г., над 41,04 евро (80,27 лева) до 127,05 лева, над 20,97 евро (41,03 лева) до 65,06 лева и за периода 01.12.2022 г. – 25.01.2023 г. и над 4,72 евро (9,23 лева) до 14,61 лева.

ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН *, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 302,94 евро.

Решението е постановено при участието на „*“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4