Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1528 от 19.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1680/2025
Вид
Решение № 1528
Подписан
19.06.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120101680 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Хелио-Тур-С“ АД с ЕИК 102004621, със седалище гр. С., срещу М. Д. Ч., С.

Д. А., З. Д. Д., А. Г. Ч. и Е. Д. С., с която ищецът претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дружеството е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. С., Община С.; адрес - гр. С., К. с площ от 932 кв. м., при съседи ********, ********, ********, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху процесния имот.

Претендира се и отмяна, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, на констативен нотариален акт с входящ рег. № ********/****2001 г., дв. вх. peг.

№ ****, Акт Том ***, Акт №***, с който ответникът Д. Я. Ч. с ЕГН ********** и Д. Я. Ч. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на Е.

Д. Ч., са признати за собственици на процесния поземлен имот.

Ищецът твърди, че процесният имот, като земеделска земя, е бил одържавен по силата на ПМС № ***/1962 год. и включен в имуществото на ДЗС „Л.“ - с. Ч., така е станал публична държавна собственост. Терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „Л.“, са били отредени за курортно строителство, включително процесният имот. ТК „Балкантурист“ е въведен във владение на 350 дка в землището на гр. С. с Акт № 1/12.07.1972 год. за трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр. Б. терени за къмпинги и курортни комплекси - бъдещият Комплекс „К.“.

1

Със Заповед № ***/09.02.1973 г. на Министъра на ГОПС, на ТК „Балкантурист“ е разрешено изграждането на къмпинги върху 131.5 дка залесена и незалесена горска площ в местност „К.“ - „К.“ и „А.“, землището на град С., без площта да се изключва от ДГФ, като ТК „Балкантурист“ гр. Б. си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж; с решение от 10.05.1990 г., взето съгласно Указ за стопанската дейност № 56, Председателят на Комитета по туризъм към Министерски съвет създава държавната фирма „Хелио-Тур-С“.

С решение от 18.07.1990 г. на БсОС по ф. д. № 2697/1990 г. е образувана фирма с държавно имущество с наименование „Хелио-Тур-С“, постановено е прекратяване на ТП „Балкантурист“, а „Хелио-Тур-С“ поема съответната част от активите и пасивите му. На основание чл. 106 от Конституцията на Република България, процесният поземлен имот е бил включен в имуществото на ищеца, като част от терен от 217.40 дка, върху който е разположен комплекс „К.“. На основание Постановление № 179/13.09.1991 г. и Постановление № 201/25.10.1993 г. правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества. Комплекс „К.“, разположен върху терен от 217.40 дка заедно с прилежащата инфраструктура, сгради, бунгала, обслужващи помещения и съоръжения е актуван с АДС № ***/04.07.1994 г. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДС и параграф 15а от ЗППДОП, с АДС № *** от 11.09.1996 г. е актуван терен 217.40 дка, заедно със сгради, които са включени в капитала на „Хелио-Тур-С“ ЕАД; след проведена приватизация посредством инвестиционни бонове това дружество е преобразувано в АД; с Указ за стопанската дейност № 56 в имуществената сфера на предприятието се включва само оперативното управление върху предоставения имот; с акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т. е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на частна държавна собственост, която е диференцирана от собствеността на държавата - този ред е преповторен в ЗППДОбП; до приемането на ЗОЕТДДИ и на ЗППДОбП на държавните юридически лица е било предоставено само стопанисването и управлението на вещите държавна собственост, включително недвижимите имоти; с разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП е посочено, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, което е предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго; фактическият състав на придобивния способ по чл. 17а от ЗППДОбП включва следните елементи: държавата да е собственик на конкретно имущество, което е било предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.

2

За нуждите на ТК „Балкантурист“ Държавата предоставила правото на стопанисване и управление на държавните имоти, а имотът **** е станал част от имуществото на държавната фирма, чието имущество след това е транслирало в патримониума на ищеца; вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество; процесният имот, като част от терен с площ 350 дка, е бил предоставен за стопанисване от Държавата на ТК „Балкантурист“; изграден е комплекс „К.“, като съвкупност от четири къмпинга - „Т.“, „К.“, „С.“ и „В.“, и Държавата е осъществявала непрестанно, явно, несъмнено и непрекъснато владение върху терен с площ 350 дка и всички сгради върху него; актовете за държавна собственост са официални документи, които съставляват доказателство за извършените от съставителя им действия и за истинността на изявленията му, отбелязани в акта, докато не бъдат опровергани; липсват доказателства, отричащи имуществото да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да е изрично изключено от имуществото; издадените актове за държавна собственост доказват, че ищецът е бил собственик на целия комплекс „К.“, в който е включен и процесният имот; в решението, с което ТК Балкантурист е преобразувано в ДФ „Хелио-Тур-С“, и в решението за учредяване на „Хелио- Тур-С“ ЕАД липсва изричното изключване на процесния имот от комплекс „К.“ и няма основание да се приеме за установено, че имот с идентификатор ******** е извън патримониума на дружеството; придобивната давност е изтекла в полза на Държавата за периода 12.07.1972 г.-1995г.; „Хелио-Тур-С“ АД е правоприемник на ТК Балкантурист.

Ищецът намира, че изграждането на всички сгради в комплекс „К.“ ясно показва намерението за своене на имота от ТК Балкантурист, респективно неговия правоприемник „Хелио-Тур-С“ АД. Излага, че е присъединил владението на Държавата върху имота в своя патримониум по смисъла на чл. 82, ЗС; ДФ „ Хелио-Тур-С“ упражнява владение върху имота, а след осъществена приватизация ДФ „Хелио-Тур-С“ става частна собственост с правна форма акционерно дружество, като продължава да осъществява владение; в периода 1996-2009 год. „Хелио-Тур-С“, като частно акционерно дружество, управлява собствения си комплекс „К.“ и осъществява в него туристическа дейност; в периода след 2009 год. ищецът упражнява владение върху имота чрез трети лица-наематели - „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ ЕООД, ЕИК121755601, и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, ЕИК 175411221, на основание договори за наем; фактическата власт се е упражнявала чрез наемателите, в качеството им на държатели на имота; налице е незаконна реституция.

Сочи, че с Решение № ****/17.03.1999 год. ПК - С. незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на реститутите- наследници на Е. Д.

Ч.; Направено е искане за упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на решението на ПК С.. Счита че, реституцията е проведена 3 незаконосъобразно, тъй като върху бившата земеделска земя е било извършено благоустройствено мероприятие, което представлява пречка за възстановяването й. Твърди се, че решение на № 120 от 16.03.2000г. издадено от ПК-С. не е породило правно действие и в резултат от това вещният ефект на сделката не е настъпил и собствеността не преминала в полза на наследниците на Е. Ч..

Сочи още, че с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 26/2001г.на БРС, съдът е отхвърлил иск по чл. 109 ЗС срещу „ХЕЛИО-ТУР-С" АД предявен от Д. Я. Ч. - съпруг и праводател на ответника М. Д. Ч.. М. Д. Ч. е праводател на С. Д. А. и З. Д. Д.. Бил е извършен косвен съдебен контрол на решението на ПК-С. за възстановяване на собствеността на Е. Д. Ч., при който съдът е приел, че възстановяването е незаконосъобразно и е отхвърлил негаторния иск. Спорът относно установяването правото на собственост на Д.

Я. Ч. спрямо „ХЕЛИО-Тур С“ АД върху този имот на основание наследствено правоприемство от Е. Д. Ч. и реституция по реда на ЗСПЗЗ е разрешен със сила на присъдено нещо с горецитираното съдебно решение, отхвърлящо тази им искова претенция, поради което и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК този спор не може да бъде пререшаван в ново исково производство.

Поради това намира, че саморъчно изготвеното завещание от съпруга и наследодателя на М. Д. Ч. - Д. Я. Ч., с което е завещал на своята съпруга М. Д.

Ч. с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор ********, с номер по предходен план ********, находящ се в землището на гр.С., местност „К.“ не е породило вещно- транслативно действие, тъй като имотът не е бил собственост на Д. Я. Ч. и Д. Я. Ч.. В резултат от това дарението, направено с нотариален акт за дарение входящ peг. № ****/04/05/2022г., дв. вх. peг. №****, Акт Том **, Акт номер **, Книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ при СВ Б., с което М. Д.

Ч. прехвърля имота на С. Д. А. и З. Д. Д. не е породило правно действие, тъй като е извършено разпореждане с чужд имот. Към нотариалният акт е било приложено саморъчно изготвено завещание от Д. Я. Ч., вписано в Агенция по вписванията том 1, акт № **, вх. per. № **** / 13.02.2015 при СВ Б..

Твърди още, че с влязло в сила Решение *** от 27.04.2015 г. по гр. д.

/2015 г. на Окръжен съд - Бургас, съдът е отхвърлил предявен иск за собственост от М. Д. Ч. на основание настъпила придобивна давност в нейна полза срещу „ХЕЛИО- ТУР-С“ АД и Д. Я. Ч..

При условията на евентуалност се твърди, че за периода от 12.07.1972г. до 04.05.2022г., ищецът е владял непрекъснато и необезпокоявано същия, като присъединява и владението на неговия праводател, считайки се за правоприемник на всички активи, пасиви и фактически отношения на ТК Балкантурист.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. Ч. е депозирала отговор на исковата молба, с който заявява, че намира предявените искове за неоснователни.

Оспорва изцяло всички претенции на ищеца, като счита, че не е налице правопораждащият фактически състав, обуславящ уважаването на предявените искове. Оспорва твърдението, че ищецът е собственик на имота 4 като правоприемник на ТК Балкантурист и излага подробни съображения в тази насока.

Излага, че въз основа на решение на ОС на акционерите на „Хелио турс“ АД, взето на 25.04.2000г., ИД на „Хелио тур-с“ АД е разпоредил да се отпише от счетоводния баланс земята, възстановена на бивши собственици.

Предвид изложеното счита за неоснователно твърдението на ищеца, че процесният имот е бил включен в капитала на ищцовото дружество и то е придобило собствеността върху него чрез правоприемство, или чрез нарочен акт на държавен орган в процеса на преобразуване и приватизация на дружеството.

Ответникът оспорва твърдените на ищеца, че представените с исковата молба два АДС- частна удостоверявали собствеността му върху процесния имот. Сочи, че издаденият АДС- от 1994г. не включва земя. Издаденият АДС №***/1996г. включва терен, но няма скици и няма посочване и описание на включените в него имоти, които да дават основание да се приеме, че процесния имот е бил актуван като частна държавна собственост.