Протокол № 125 от 25.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 125 гр. Варна, 25.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502582 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

Въззивникът Ж. Г. П. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Г., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемите страни Т. В. П. и П. Г. П., редовно призовани, явяват се лично, представляват се от адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО

РАЗВВИТИЕ

И

БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Невена Иванова, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, не се представлява.

Въззиваемата страна С. Г. П., редовно призована, не се явява, не се представлява.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ ИВАНОВА: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод три въззивни жалби, както следва:

1/ въззивна жалба на Ж. Г. П. срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа на ВРС, 47-ми състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. Константиново, п.к. 9152, общ. Варна, ****, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ 2413 кв.м. и при граници: № ***, *** и ***, между съделителите и при квоти за всеки от тях, както следва:

790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН ********** и Т. В. П. с ЕГН **********;

541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН **********;

541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и

541/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета.

Въззивната жалба е насочена срещу решението, в частта му по определените на съделителите квоти в съсобствеността, в частност непризнатите на въззивника 410 кв.м. ид.ч. придобити от него по договор за дарение от 12.11.1989г. с оплаквания за постановяване в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Оплакванията са обосновани с доводи, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че сделката е нищожна поради отклонение от нормата на чл. 476 от ГПК /отм./, тъй като нотариалното действие не съдържа трите имена на пълномощника на Ж. Г. П., а само две, не съдържа местожителството на пълномощника, не е представено пълномощно, от което да се установи валидна представителна власт на пълномощника И.С.. По делото е релевирано възражение с изрично позоваване на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, че ответниците – трети за сделката лица не са легитимирани да оспорват валидността на упълномощителната сделка от страна на въззивника на адв. И.С.. Това възражение не е обсъдено, а оспорването е недопустимо. Отделно, липсата на три имена на пълномощника – адв. И.С. не обуславя нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като адвокатът е един единствен, идентифициран е. Отразеното в НА, установява, че нотариусът се е убедил в представителната власт, независимо от това, че 2 сред представените документи не е описано и пълномощно. Пълното и изчерпателно описание на представените документи не е реквизит, изискуем от закона и непълнотата на акта в тази част не води до нищожност на сделката. В случая ответниците не са провели успешно опровергаване на официалния документ. На следващо място, съдът не е разгледал релевираното в първо с.з. евентуално твърдение за придобиване на собствеността на ид.ч. на основание давност, при владение от 1989г. до днес. По делото са събрани доказателства, че Ж. П. е живеел в имота, възнамерявал е да строи до смъртта на баща му през 2014г. В предходен процес ответниците признали собствеността върху 410 кв.м., които въззивникът придобил по дарение. Ето защо неправилно в решението съдът не е признал на въззивника 410 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по силата на дарение от 12.11.1989г., а евентуално – по давност. При определена квота от 790 кв.м. ид.ч. за П. и Т. П.и, остава разлика от 1213 кв.м. ид.ч., която е наследствена на трите деца на Г.П.Т.

/страните Ж., С. и П./. Тази разлика разделена на три дава сумата от 404.33 кв.м. Сборът от 410 кв.м. и 404.33 кв.м. дава дял на въззивника от 814.44 кв.м.

Тъй като в обжалваното решение му е определена квота от 541 кв.м. ид.ч., то следва да бъде признат за собственик на още 273.33 кв.м. ид.ч. Съответно квотите, при които следва да се допусне делба следва да са: 814.33 кв.м. за Ж.

П.; 404.33 кв.м. за С. П.; 799.33 кв.м. за П. П. и 395 кв.м. за Т. П.. В този смисъл отправил искане за ревизиране на обжалваното решение.

В отговор на жалбата П. и Т. П.и оспорили доводите в нея по съображения за правилност на решението по възражението за нищожност на договора за дарение. Посочили, че в производството по делба всяка страна има право да оспори квотите, при които тя да бъде допусната, с оглед валидността на придобивното основание на всеки от съделителите.

Упълномощаването за извършване на правни сделки с недвижими имоти е формална сделка и при оспорване, на доказване подлежи спазването на особените изисквания на закона за действителността на упълномощаването. В случая представянето на такъв документ пред нотариуса не е установено, нито същият е представен по делото. А след като в нотариалния акт няма описано пълномощно, представителната власт на пълномощника не може да бъде надлежно установена, за да се провери и дали е била надлежно учредена.

В този смисъл се позовали и на съдебна практика и отправили искане въззивната жалба да се остави без уважение.

2/ въззивна жалба от П. Г. П. и Т. В. П. срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа на ВРС, 47-ми състав.

Въззивната жалба е насочена срещу решението, с което е допусната делба по определените на съделителите квоти в съсобствеността при незачитане на възражението на тези въззивници за придобиване на останалите ид.ч. на основание давност, с оплаквания за допуснато нарушение на процесуални правила – тези за значението на СПН на влязлото в сила решение и неправилно приложение на материалния закон – чл. 79 и чл. 69 от ЗС. Позовават се, че в решението липсват мотиви за правните последици на владението на тези идеални части от имота от П. и Т. П.и, за които е прието, че договорът за дарение от 1989г. е нищожен поради нищожност на нотариалното действие и за които е прието, че доказателствената стойност на 3

АДС е опровергана. Липсват мотиви и за значението на влязлото в сила решение по гр.д. № 5835/2019г. на ВРС – след като са отречени правата на Ж.

П. върху ид.ч. в отношенията между страните, на кого принадлежат те. Ако събраните по делото доказателства бяха обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът би достигнал до изводи, че прекият наследодател на страните Г. П. се е считал за собственик на 1200 кв.м. от имота; дарил с нищожна сделка на сина си Ж. 410 кв.м., а остатъка от 790 кв.м. /заедно с фамилна къща, намираща се в имота и не е предмет на делба/ е прехвърлил на ответника П. П., по време на брака му. Няма доказателства дядото П. Г., така и синът Г. П. да са се считали за собственици на повече от това, за което са притежавали титул за собственост и са извършили разпоредителни сделки като част от тях. Съдът не е съобразил в тази връзка, че е възможно придобиване на недвижим имот чрез владение, което се осъществява след предадено доброволно владение от предходния владелец, като неправилно е приложил и постановките на ТР № 1/2012г. и приетото в съдебната практика на ВКС. От съществено значение в случая е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. В случая след нищожната сделка, Ж. П. не е осъществил намерението си да построи сграда в бащиния двор, а след като П. и съпругата му придобили собствеността на жилищната сграда, установили за себе си фактическа власт, както върху прехвърлената им къща и ид.ч. от двора, така и върху онези части от имота, за които формално ищецът се е водил собственик, както и за които държавата е притежавала титул за собственост.

Т.е. след придобивната за тях сделка П. и Т. П.и завладели целия имот, тъй като след прехвърлянето баща им предал владението върху целия имот.

Правото на собственост в случая е придобито по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, но владението е предадено на приобретателя върху целия имот, каквато хипотеза е разгледана и в ТР № 1/2012г. Т.е. като владелци, въззивниците започнали да упражняват фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. От свидетелските показания се установява, че след като е прехвърлил на сина си П. всичко, което е считал за своя собственост, бащата предал на сина си владението на целия имот, поради което началният момент на установяване на владение съвпада с деня на сделката, по която са придобити идеални части от двора с къщата, но владение е установено за целия имот. Владението е било явно, спокойно и несмущавано, защитавано с правни и фактически действия. Този извод не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищците са идвали в имота да посещават родителите си.

Собственически действия към целия имот са извършвали именно ответниците, при което са го придобили на основание чл. 79 от ЗС. В този смисъл отправили искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът за делба да се отхвърли с извод за липса на съсобственост между страните.

В отговор на жалбата Ж. П. оспорил доводите в нея по съображения, че правилно в обжалваното решение е прието, че е следвало да е налице демонстриране на промяна на намерението за разликата над придобитите ид.ч. от ответниците до цялата площ на имота. Правилно в решението е прието също, че частта от имота без документ за собственост от 1213 кв.м. е владяна от Г. П. до смъртта му през 2014г., а по делото не е установено настъпила у ответниците промяна в намерението да владеят за себе си след 4 този момент. С исковата молба по гр.д. № 5835/2019г. те са заявили признание по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, че Ж. и С. са съсобственици в имота и сънаследници на баща си Г.П.Т.. От доказателствата по делото се установява, че разликата над 1200 кв.м. е съсобствена между наследниците на Г. Т.. Ето защо жалбата е неоснователна.

Отговор на жалбата е депозирала и Държавата, представлявана от МРРБ, в който е обективирано оспорване. Изложени са съображения, че е неоснователно оспорването на правата на Държавата, придобити на основание обявен и зает за държавен недвижим имот 600 кв.м. при граници: три страни път и Ж. П., бивша собственост на П. Г. М., на основание издаден изпълнителен лист № 2345/16.06.1953г. от Сталински околийски съд.

Съставеният в тази връзка АДС има материална доказателствена сила за правото на собственост на държавата, а вписаните в него обстоятелства не са оспорени. Ето защо до 1996г. давност за придобиване на имота не е могла да тече съгласно чл. 86 от ЗС, а от 2006г. е в сила § 1 от ЗД на ЗС, с който срокът за спиране на давността е продължен до 31.12.2022г. Отправила искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение.