Решение № 2 от 27.01.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Съд: Районен съд - Бяла Слатина
Дело: Административно наказателно дело 384/2025
Вид: Решение № 2
Подписан: 27.01.2026
В сила: 01.04.2026
Състав: Ивайло Параскевов Шабански

Цитирани разпоредби

чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Б.С., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20251410200384 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

И. Й. Т. от с.Г., обл.В., ул. „И.“ № 3, ЕГН ********** чрез адв.К. Ч. от САК е обжалвал НП № 22-0248-000851/10.01.2022 год. на Началник група към ОД на МВР гр.В., РУ-Б.С., с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д - 64 ЗАНН.

В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.

Жалбодателят, редовно призован не се явява в с.з, а процесуалният представител адв.Ч. от САК изпраща писмено становище.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 01.09.2021г.

1 свидетелите Г. И. Х. и Я. С. К. – служители на РУ – Б.С., били на работа дневна смяна и се намирали в с.Г.. Около 18.10 часа спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР 3123 СС, собственост на Д.Д.Г., управляван от жалбоподателя. При извършената проверка служителите констатирали, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 04.08.2021г. За това нарушение съставили на водача АУАН и изпратили материалите на Районна прокуратура – В., ТО – Б.С.. С Постановление от 10.12.2021г. РП – В. отказала да образува наказателно производство, като изпратила материалите отново на РУ – Б.С.. След изпращане на материалите, на 10.01.2022г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 649/01.09.2021 год., НП № 22-0248-000851/10.01.2022 год., постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 10.12.2021г., справка, Заповед с № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител-водач, справка за регистрация на МПС, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в с.з. свидетели Г. И. Х. – актосъставител и Я. С. К. - свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, и двамата служители на РУ гр.Б.С..

Съдът не цени показанията на свидетелите, тъй като те с нищо не изясняват фактическата обстановка по делото. Показанията им са твърде общи и в тях липсва конкретика, поради изтеклия голям времеви период.

От така изяснената фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано.

Административно – наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.

От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че И. Й. Т. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 01.09.2021г. е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена регистрация от 04.08.2021г.

От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективния елемент на нарушението от страна на жалбодателя И. Й. Т. в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбодателят И. Й. Т. не е знаел за прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е уведомяван жалбоподателя, че е прекратена 2 служебно регистрацията на управлявания от него автомобил, както и собственикът на автомобила. Управляваното от Т. МПС към момента на проверката е имало регистрационни номера, Свидетелство за регистрация на МПС, поради което Т. няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Предвид на това настоящата инстанция приема, че Т. не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради непредпазливост.

Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство, което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.

Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

На следващо място при постановяване на наказанието, административнонаказващия орган не е взел предвид и разпоредбата на чл.27, ал.2 вр. чл.28 от ЗАНН, визиращ т.нар.

„маловажен случай“ на административно нарушение. В конкретния случай действително се касае за едно строго формално нарушение, но не е съобразил индивидуализиращите обстоятелства. Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН и като взе предвид и Допълнителните разпоредби на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или при наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства, а именно от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за трети лица. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказващия орган е следвало да направи съвкупна преценка на всички обстоятелства и да констатира, че това нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение, като го съпостави с останалите случаи на такова нарушение.

Административнонаказващия орган е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал едно немотивирано наказателно постановление.

На следващо място съдът намира, че е изтекла абсолютната давност за налагане на административно наказание по чл.82, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН и намира, че тя е изтекла на 10.01.2025г., когато НП все още не е било връчено.

НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.

Що се касае до искането за присъждане на разноски по настоящото дело, съдът намира, че следва да присъди направените от жалбоподателя разноски по настоящото дело в размер на 511.29 евро /представляващи евровата равностойност на сумата от 1000.00 лева/ за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22-0248-000851/10.01.2022 год. на Началник група към ОД на МВР гр.В., РУ-Б.С., с което на И. Й. Т. от с.Г., обл.В., ул. „И.“ № 3, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, предл. 1от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.В. да заплати в полза на И. Й. Т. от с.Г., обл.В., ул. „И.“ № 3, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 511.29 евро /представляващи евровата равностойност на сумата от 1000.00 лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

----- следващ документ -----