Решение № 13761 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13761 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110166982 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Рис 6“ ЕООД, чрез адв. П.

Т., срещу „Дженерали застраховане” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по автомобилна застраховка „Каско“, да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева – частично от 2247,30 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени вреди по собствен на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ******* при настъпило на 11.06.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0312210340034996, със срок на застрахователно покритие от 24.12.2021 г. до 24.12.2022 г., за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № *******, собственост на ищеца. На 11.06.2022 г. в гр.

Варна настъпило ПТП, при което на процесния автомобил били причинени щети, заведени при ответника под № 211238330. На 15.06.2022 г. ответникът възложил на специализиран сервиз извършването на оглед на увредения автомобил и на 23.06.2022 г. взел решение по застрахователната претенция на ищеца, че е налице „тотал щета“. Превозното средство било снето от отчет и дерегистрирано в КАТ, за което застрахователят бил уведомен на 05.07.2022 г. По образуваната щета застрахователят одобрил и на 14.07.2022 г. изплатил сумата в размер на 2512,70 лева, след приспадане на 240,00 лева – изплатено обезщетение по полицата за предходна щета, за която не било извършено дозастраховане, както и на 3160 лева съгласно получена от застрахователя оферта от проведен онлайн търг за реализиране на увредените/запазените части за вторични суровини или за рециклиране. Оспорва 1 определената от застрахователя действителна стойност на увредения автомобил, както и тази на запазените части, което водело до занижен размер на заплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Дженерали застраховане” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. И. Г. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение било определено в съответствие с общите му условия, приложими по застраховки „Каско“. Действителната стойност на увредения автомобил, определена към датата на застрахователното събитие, възлизала на 5912,70 лева. От нея било приспаднато изплатено обезщетение по предходна щета в размер на 240 лева и получена оферта от проведен онлайн търг за реализиране на превозното средство на вторичния пазар за сумата от 3160 лева. Твърди, че при желание от страна на ищеца, същият можел да се възползва от направената оферта и да получи предложената цена. С изплащане на разликата в размер на 2512,70 лева ответникът изпълнил задълженията си по договора за имуществена застраховка, поради което претенцията на ищеца била неоснователна. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Рис 6“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. Т., в която заявява, че поддържа изцяло исковата молба. Моли съда да уважи предявения частичен иск с оглед заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Дженерали застраховане” АД, редовно призован, се представлява от юрк. Генов. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение съобразно подробно изложените в отговора на исковата молба съображения и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В случай че приеме исковете за основателни, моли съда да съобрази направените възражения относно размера на претендираното от ищеца обезщетение. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № 0312210340034996, със срок на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 24.12.2021 г. до 23,59 ч. на 23.12.2022 г., за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № 2

*******, собственост на ищцовото дружество, при рискова клауза „Пълно Каско“. Видно от отбелязване в полицата, годината на производство на процесния автомобил била 2006 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 21.09.2006 г. Застрахователната сума била определена на 6200 лева, а договореният начин за определяне на застрахователното обезщетение – отстраняване на щети в доверен сервиз.

По делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Дженерали застраховане“ АД. Съгласно т. 90 от същите при тотална щета застрахователят можел да възстанови щети в натура чрез замяна на застрахованото МПС (т. 90.1) или да изплати обезщетение (т. 90.2). Във втория случай обезщетението щяло да бъде до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, от размера на която застрахователят приспадал: 1. изплатените обезщетения по полицата, за които не било извършено дозастраховане, както и предстоящите за изплащане по същата полица обезщетения (т. 90.2.1 и т. 90.2.2); стойността на увредените/запазените части на МПС, които застрахованият можел да реализира като предаде за вторични суровини или рециклира. Тази стойност застрахователят определял като избере най-добрата оферта от онлайн търг (т. 90.2.3). Съгласно т. 91 от общите условия преди застрахователят да изплати обезщетение за тотална щета, собственикът на застрахования автомобил трябвало да представи доказателство за прекратяването на регистрацията (снемане от отчет) на МПС от компетентните държавни органи. В него трябвало да бъде отбелязано, че прекратяването на регистрацията било поради настъпила тотална щета. В случай че застрахованият не представил доказателство за прекратяването на регистрацията, застрахователят щял да изплати 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието, което било и лимитът му на отговорност в тези случаи.

Не се оспорва обстоятелството, че на 11.06.2022 г. в гр. Варна настъпило ПТП, при което бил увреден процесният автомобил. За настъпилото застрахователно събитие на 13.06.2022 г. ищецът уведомил застрахователя, за което била образувана щета № 211238330.

На 15.06.2022 г. бил извършен оглед на процесния автомобил от експерти на застрахователя и след оценка на щетите било взето решение, че уврежданията в резултат на претърпяното ПТП представлявали тотална щета. По искане на застрахователя и в изпълнение на т. 91 от общите му условия регистрацията на процесния автомобил в КАТ била прекратена на 30.06.2022 г. на основание тотална щета.

От разпечатка от платформата „АУТОонлайн“ се установява, че същата била използвана от застрахователя за определяне на остатъчната стойност на процесния автомобил, като най-високото получено предложение било на стойност 3160 лева от „Аудатекс СаутИйст Юръп“ ЕООД, което било валидно до 01.08.2022 г. В тази връзка с писмо от 14.07.2022 г. застрахователят уведомил ищцовото дружество, че дължимото застрахователно обезщетение по щета № 211238330 възлизало на 2512,70 лева и било изчислено по следния начин – от действителната стойност на увредения автомобил в размер на 5912,70 лева се приспадали обезщетения по предходни щети в размер на 240 лева и 3 действителната стойност на останките от МПС в размер на 3160 лева. Не се спори между страните, че сумата в размер на 2512,70 лева била изплатена от ответното дружество в полза на собственика на увредения автомобил на 14.07.2022 г.

С писмо от 14.07.2022 г. ищецът уведомил застрахователя, че не може да се възползва от дадената в „АУТОонлайн“ оферта, тъй като още предната седмица автомобилът бил продаден на цена, по-ниска от предложената от „Аудатекс СаутИйст Юръп“ ЕООД. В тази връзка поискал изплащане на определената от застрахователя действителна стойност на автомобила в размер на 5912,70 лева.

С отговор от 15.07.2022 г. ответното дружество уведомило ищеца, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2512,70 лева било определено правилно и съгласно приложимите общи условия, поради което нямало основания за неговото преразглеждане.

Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда, но по отношение на определената действителна стойност на процесния автомобил е оспорено от процесуалния представител на ответника. Същото е изготвено след запознаване с приетите по делото писмени доказателства и направени допълнителни проучвания. От заключението се установява, че действителната (средна пазарна) стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, била в размер на 6050 лева. А действителната стойност, определена по метода на амортизация – прилагане на корекция за срока на експлоатация от датата на сключване на застрахователния договор до датата на застрахователното събитие към същата дата, възлизала на 5887 лева. От заключението се установява, че стойността на запазените части от процесния автомобил представлявала 25 % от неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП или 1513 лева. От тези данни вещото лице изчислило, че стойността на дължимото застрахователно обезщетение, определена при условията на тотална щета след приспадане на запазените части, била в размер на 4537 лева.

От представените по делото доказателства вещото лице установило, че най-високата предложена сума за изкупуване на останките от процесния лек автомобил в интернет приложението „Аутоонлайн“ била 3160 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ урежда правото на застрахования при настъпване на застрахователно събитие да получи дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за причинените вреди. За да бъде 4 ангажирана отговорността на застрахователя, е необходимо да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав – наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на застрахователното покритие; причинените от застрахователното събитие вреди; наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претендираните вреди и размерът на последните.

В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на застрахования да получи от застрахователя по имуществената застраховка обезщетение са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – писмени такива и заключението по съдебната автотехническа експертиза. Спорен е единствено размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение.