Решение № 9574 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9574 гр. С., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110146788 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Е. З“ ЕООД претендира да бъде установено по отношение на ответника П.

Л. М., че дължи на ищеца сумата от 830.55 евро /равностойност на 1 630,18 лева/, представляваща цена на начислена електрическа енергия вследствие на установено неправилно/неточно измерване на потребена електроенергия за периода 10.11.2023г. – 09..г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 37.99 евро /равностойност на 74,31 лева/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода 27..г. – 25.06.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №44904/2024г. по описа на СРС, 171-и състав.

Ищецът твърди, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия, по силата на което ответникът е потребител на такава.

При извършена проверка от служители на дружеството на 09..г. на електромер, монтиран на обект на ответника, находящ се в гр. С. ул. №. са установени разбита врата и щит на ел. табло, както и промяна в схемата за свързване преди СТИ, вследствие на които консумираната електроенергия за обекта не се отчита от електромера. Описаната проверка била извършена по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съставеният констативен протокол при проверката е изпратен на ответника, като в получената обратна разписка е посочено, че ответникът се е преместил от първоначално посочения адрес. При извършено преизчисление на основание чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ за периода от 10.11.2023г. до 09..г. на ответника са начислени сума за неотчетено/неправилно отчетено количество консумирана електроенергия от 1 630,18 лева. С писмо от 13..5г. на ответника са изпратени копие от фактура и справка за преизчисление. Ответникът не заплатил дължимата сума с указания срок, вследствие на което за ищеца възникнало вземане на мораторна лихва за периода от 27.. г. до 25.06.2024г. в размер на 74,31 лева. Въз основа на така изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Л. М. не е депозирал отговор на исковата молба. С подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответникът оспорва дължимостта на процесните вземания.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложен констативен протокол № .. от 09..г., в който се посочва, че при извършена техническа проверка на обекта е установена промяна в схемата за свързване, като е направено присъединение преди средството за търговски измерване. Присъединението е изпълнено с проводник тип „ПВА1“, като единият край е присъединен към един от захранващите фазови проводници на мрежа ниско напрежение посредством токова клема, преминава въздушно и в другия край влиза и захранва цялата инсталация на къщата. По този начин консумираната енергия не се измерва от електромера. Ответникът не е открит при извършване на проверката и изготвяне на протокола, поради което протоколът е подписан от двама служители и един свидетел – представител на Ф. п. Описаните обстоятелства в съдържанието на протокола се потвърждават от показанията на свидетелите А.К. и С. И.

От приложеното по делото справка са преизчислени количества електрическа енергия и Фактура №.....г. се установява, че периодът на проверката, респективно преизчислението е от 10.11.2023г. до 09..г.

По делото е приета СТЕ, от чието заключение се установява, че за процесния период от 10.11.2023г. до 09..г. с констативен протокол № .. от 09..г. е констатирана външна целенасочена намеса, която представлява промяна в схемата на свързване на измервателната система, което води до частично или пълно неотчитане на ел.енергията, консумирана от потребителя. Общото количество на електроенергията, неотчетено от СТИ, е преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за посочения период. Няма данни за друга техническа проверка на процесния електромер и/или смяна на електромера, обслужващ процесния имот за три месеца преди 09..г.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 83, ал.

1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ

При предявения иск с посоченото правно основание в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника при общи условия, както и че е налице основание за преизчисление на дължимата за процесните периоди стойност на доставена електроенергия по нормативно предвидена методика поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си регламентация в Закона за енергетиката, който урежда правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, 2 предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляря на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на приетите по делото Общите условия на ищеца. В конкретния случай не са представени доказателства за качеството потребител на ответника П. М. - нито за титулярството на правото на собственост, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните. Приетата по делото фактура и справка са преизчислени количества електрическа енергия, в които като абонат е посочен ответникът, не обуславят друг извод. Фактът, че ответникът се води от ищеца като титуляр на партида не доказва договорни отношения при условията на пълно и главно доказване. По делото не са представени документите за откриване на партидата, нито писмен договор между страните, нито доказателства, че ответникът е собственик на имота, до който е доставено количество ел. енергия въпреки разпределената тежест на доказване

Поради така изложените съображения съдът приема, че ответникът не е бил краен клиент по смисъла на т.27г. от ДР на ЗЕ и следователно не се установява да е задължена страна по договор при общи условия за цената на потребената в имота електрическа енергия. Счетоводното и деловодното завеждане на ответника като задължено лице не представлява основание за възникване в негова тежест на процесните задължения, тъй като е едностранно действие от страна на ищеца и касае изгодни нему обстоятелства. При съобразяване събрания доказателствен материал следва да бъде прието, че ответникът не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава качеството клиент на ел. енергия и следователно не е задължена страна по договор при общи условия за цената на предоставена такава за процесния имот в рамките на исковия период. Поради това и ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на правопораждащите вземането му факти, за които с доклада по делото изрично му е указно, че носи доказателствена тежест, като предявените от него искове за главница и лихва бъдат преценени като неоснователни и като такива – отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото с право на разноски разполага само ответникът. В открито съдебно заседание от 22.04.2026г. упълномощеният процесуален представител на ответника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. По делото не са представени доказателства за сключен договор да правна защита между ответника и пълномощника му с предмет възлагане оказването на безплатна правна помощ, поради което съдът приема искането за недоказано.

В полза на ответника не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1,95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. З“ ЕАД, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш. № сграда И.П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че П. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. .а, № .. дължи на ищеца сумата от 833,50 евро /равностойност на 1 630,18 лева/, представляваща вземане по корекционна сметка вследствие установено неправило/неточно измерване на потребена електрическа енергия в имот, находящ се в гр. С., ул. .. за периода от 10.11.2023г. до 09..г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.07.2024г., до окончателното плащане, както и сумата от 37,99 евро /равностойност на 3

74,31 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 27..г. до 25.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2024г. по ч. гр. д. № 44904/2024г. по описа на СРС, 171-и състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.