Решение № 13 от 14.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Провадия, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101149 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** против „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 253430/27.05.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона и искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 813,08 лева, платени при изначална липса на основание, предвид недействителността на договора.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 27.05.2024 г. ищцата в качеството на кредитополучател сключила с ответника договор за потребителски кредит № 253430/27.05.2024 г., по силата на който получила в заем сумата в размер на 1500,00 лева при уговорен годишен лихвен процент 41 %, ГПР 49,65 %, срок на погасяване 24 месеца, обща сума за връщане 2222,25 лева. Ищцата сочи, че по силата на чл. 20, ал. 1 от договора е следвало в срок до три дни от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на посочени в договора условия. В случай на неизпълнение, ще дължи на кредитора неустойка, описана по начин, по който за потребителя би било на практика невъзможно да я изчисли – ,035 лева плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно погасителния план към договора неустойката възлиза на 1

2484,00 лева, разделена на 24 вноски, всяка по 103,50 лева, дължими заедно с вноските за главница и лихва. Твърди, че общата сума, в действителност дължима от потребителя, е 4706,25 лева, а не описаната 2222,25 лева. Твърди, че неустойката е скрита договорна лихва, в действителност е разход по кредита и ГПР е неточно посочен.

Заявява, че е извършила плащания по договора в размер на 2313,08 лева и счита, че 813,08 лева от тях са платени при начална липса на основание, предвид недействителността на договора и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Счита клаузата, уреждаща начисляването на неустойка, за нищожна, тъй като вземането няма такъв характер и не притежава присъщите на неустойката функции, като с уговарянето се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че с уговарянето на неустойка, надхвърляща значително размера на дължимата мораторна лихва, се внася неравноправност по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Твърди още, че с уговарянето се нарушава и нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение и че представлява неравноправна клауза – не е уговорена индивидуално, а предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради изключително завишения размер спрямо отпуснатите суми.

Твърди, че договорът формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, но посочения ГПР не е действително приложеният. С това била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което твърди договорът да е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът признава исковете за основателни. Заявява, че претендираната сума по предявения осъдителен иск е заплатена в пълен размер по банкова сметка на процесуалния представител на ищеца, за което представя доказателства. Изразява становище по искането за присъждане на разноски, като заявява, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Прави искане претендираното адвокатско възнаграждение да бъде присъдено без ДДС, под минималния предвиден размер.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат, с писмена молба поддържа иска, моли за решение спрямо признанието на ответника и за присъждане на разноски. Заявява, че претендираната сума е получена от ищцата. Ответникът поддържа писмения отговор и изложеното в него.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 253430/27.05.2024 г., по силата на който получила в заем сумата в размер на 1500,00 лева при уговорен годишен лихвен процент 41 %, ГПР 49,65 %, срок на погасяване 24 месеца, уговорена неустойка в размер на 2484,00 лева.

2

Съгласно чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието като в мотивите си указва, че то се основава на признанието на иска.

Съдът, като взе предвид направеното от ответника чрез процесуален представител с изрично предоставени правомощия признание на иска, изразеното от ищеца искане за постановяване на решение съобразно него и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено съдебно решение по предявения установителен иск, съобразно признанието на иска.

Съобразно становищата на страните, между които няма спор, че сумата в размер на 813,08 лева, претендирана с осъдителния иск, е платена на ищцата на 01.10.2025 г. – след подаване на исковата молба, съдът счита, че следва да вземе предвид факта на плащане, настъпил след предявяване на иска, тъй като е от значение за спорното право. Осъдителният иск следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да не дължи разноски, в поведението на ответника следва да са кумулативно и двете предпоставки. Съдът счита, че в настоящия случай възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно, доколкото постъпките за признаване на иска и за плащане на претендираните суми са предприети едва след подаване на исковата молба и са резултат от активното поведение на ищеца. Поради това, разноските, които ищецът е сторил в производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Представени са списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства, че разноските за платена държавна такса в размер на 238,25 лева са реално извършени.

Претендираното адвокатско възнаграждение е за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, на което процесуалният представител не се е явил, реално извършените процесуални действия, естеството на спора, вида, броя и общата цена на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 , счита, че дължимите в случая разноски се определят в размер на 200,00 евро с ДДС, които следва да бъдат присъдени в полза на пълномощника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска на В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** против „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** нищожността на Договор за потребителски кредит № 253430/27.05.2024 г., сключен между тях, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** против „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 813,08 лева, платена без основание, поради плащане след предявяване на иска.

ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Д. с ЕГН **********, адрес **** сумата в размер на 238,25 лева с равностойност 121,81 евро, представляваща сторени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., АК-**** № ****, адрес **** сумата в размер на 200,00 евро на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4