Решение № 156 от 15.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. *, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №*0261600500012 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 309/16.09.2025 г., постановено по гр.дело № 338/2024 г.

ЛРС е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД ответниците Б.А. и С.П. солидарно да заплатят на ищцата К.А. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на действията на ответниците, извършени на 26.11.2023 г. в с. *, общ. *, в дома на С.Г., находящ се в с. *, ул. „*“ №*, с които действия й причинили телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата, причинили й болки и страдания, както и стрес, страх и дискомфорт, считано от датата на увреждането 26.11.2023 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за частта над уважения размер от 4000 лв. до претендирания размер от 7000 лв. Съдът е отхвърлил предявения от ищцата К.А. срещу ответниците Б.А. и С.П. иск по чл. 45 ЗЗД, с който се иска да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на действията на ответниците, извършени на 26.11.2023 г. в с. *, общ. *, в дома на С.Г., находящ се в с. *, ул. „*“ №*, изразяващи се в отправени обидни думи, които накърняват доброто име, 1 честта и достойнството на ищцата, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - 26.11.2023 г., до окончателното й изплащане. С решението съдът е осъдил Б.А. и С.П. да заплатят на К.А. сумата от 1043,10 лв. представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от претенциите. К.А. е осъдена да заплати на Б.А. сумата от 2674,23 лв., а на С.П. сумата от 1680,25 лв., представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от претенциите.

Така постановеното решение е обжалвано от К.А. в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове с оплакване за незаконосъобразност.

Жалбоподателят твърди, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства, поради което и изводите му относно неоснователността на иска за претърпени неимуществени вреди вследствие отправени обидни думи, са необосновани. Поддържа също така, че съдът е присъдил неимуществени вреди в останалата част, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваните части и постанови ново, с което да уважи исковите претенции в пълен размер.

Претендират се и направени в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.А. и С.П., чрез техния пълномощник, в който се твърди, че същата е неоснователна по подробно изложени съображения.

Подадена е въззивна жалба и от Б.А. и С.П., които чрез процесуалния си представител обжалват решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция в размер на 4000 лв. Излагат се доводи в насока, че в тази част решението е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. В тази насока са изложени подробни доводи, като са обсъдени събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното се моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.А., в който се твърди, че същата е неоснователна.

Подадена е въззивна частна жалба от К.А. против определение № 1355/22.10.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 309/16.09.2025 г. в частта за разноските. По изложени в същата съображения моли съда да отмени атакуваното определение, като постанови 2 ново, с което намали размера на присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение.

С отговора си по тази частна жалба Б.А. и С.П., чрез процесуалния им представител вземат становище за неоснователност на същата, като в тази насока са изложени подробни съображения.

Окръжен съд-*, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество и двете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, * районен съд приел от фактическа страна, че на 26.11.2023 г. преди обяд в с. *, обл. *, ищцата К. А. и св. С.Г. били в имота на последния, намиращ се на ул. „*“ №*. Двамата били в намиращото се на двора обособено за ползване като барбекю място, представляващо заградена част от двора. В това време пред дома на Г. пристигнали ответниците, като целта била Б. А. да си вземе багаж, който се намирал в имота. Външната порта била заключена, поради което Б. влязла в двора на Г. през съседен имот, с който нямало ограда, след което влязла и в помещението, ползвано за барбекю. След пристигането на Б. А. възникнала свада с ищцата, при която ответницата А. оскубала К. А. за косата, ритала я в краката и я удряла с ръце в областта на гърба, главата и ръцете. В това време ответницата С. П., която също преминала през съседния двор, пристигнала в помещението и се намесила в кавгата като нанесла удари на ищцата с чантата си в областта на главата й. К. А. успяла да избяга и двамата с Г. излезли навън пред имота му. Ищцата подала три поредни сигнала на тел. 112, в които заявила, че е нападната, скубана и бита от бившата жена на приятеля й С., която се казва Б.. Ищцата изпитвала известен страх и дискомфорт. От правна страна ЛРС приел, че ответниците са нанесли на ищцата телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, като последната била претърпяла болки и страдания вследствие на същите, както и стрес, страх и дискомфорт. Приел за доказано наличието на противоправно деяние, извършено от ответниците спрямо ищцата, настъпили вреди, както и причинната връзка между деянието и вредите. Приел, че ответниците не успели да оборят презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината. Съобразно 3 тези обстоятелства ЛРС приел, че справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие причинените й телесни увреждания, е сумата от 3000 лв. По отношение твърденията за обиди съдът приел, че същите са недоказани, поради което изцяло отхвърлил иска като неоснователен.

Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа страна се установява следното:

От показанията на св. С.Г. се установява, че Б. му е бивша жена, а С. е нейна майка. С Б. са разведени от 10 години, като не са заедно от октомври месец 2023 г. Свидетелят споделя, че на 26.11.2023 г., около обяд, двамата с К. били в неговата къща в с. *. Преди това Б. му се обадила и му казала, че ще дойде да си вземе багажа, при което той отвърнал, че няма да е удобно да дойде в този ден. Докато двамата с К. си говорели, Б. минала през имота на комшиите и дошла при тях. Г. отворил вратата и Б. влязла вътре, като нахлула към К. и започнала да я обижда. Казала й „*“ и „*“. Започнала да я скубе, а Г. се опитал да ги разтърве. През това време Б. ритала и биела с ръце. К. се опитала да избяга, но през това време влязла майката на Б. – С., която започнала да удря К. по главата с чанта. След нанесените удари К. успяла да избяга на улицата и се опитала да се свърже с телефон 112 за помощ и съдействие от полицията. В това време св. Г. бил до нея. По негови думи тя била разстроена, уплашена и притеснена. Същият споделя, че след този случай поддържал контакт с К., като тя му споделила, че не се чувства добре. По думи на свидетеля след това събитие К. не била толкова адекватна, както преди, което продължило повече от половин година. Не била същият човек, който била преди. Посещавала психиатър и комуникирала с лекари.

Свидетелката А.Л. заявява, че познава С., К. и Б.. Споделя, че след 20-ти ноември 2023 г., около 10-11 ч. се прибирала от нощна смяна и минала покрай къщата на С. в с. *. Видяла, че пред къщата имало три коли – колата на С., черно *, което мисли, че е на Б. и черен джип *. Л. се била разбрала с К. на следващия ден да се чуят по телефона и да се видят да пият кафе. На следващия ден се обадила на К., но последната била много притеснена и й казала „Аз вчера преживях една такава много неприятна случка. Бях при С., имахме нещо там да вършим работа и нахлу бившата му жена и ми нанесе побой. Ходя по болници“. Л. поканила К. да дойде в тях, за да се успокои, но 4 последната отказала, тъй като заявила, че не смее да излиза от вкъщи.

Споделила, че Б., заедно с майка си нахлули в имота на С. през съседите, след което влезли вътре в барбекюто и започнали да й казват „*“. Б. я хванала за косата и я дърпала, след това майка й С. я ударила с чанта. Свидетелката Л. заявява, че след тази случка дълго време канила К. да й дойде на гости, но последната казвала „Не, не, аз съм се затворила вкъщи и не смея да излизам, ходя на психолог“. След месец трябвало да ходят да празнуват в *, но К. казала, че изпитва страх и още я „държи“ от този побой и ще си бъде вкъщи.

Свидетелката Р. А. /сестра на Б. и дъщеря на С./ заявява, че на 26.11.2023 г. майка й и сестра й решили да отидат в с. *, тъй като Б. трябвало да си вземе багажа. По думи на А. при влизането на сестра й, К. й скочила и я нападнала, започнала да я удря, скубе и блъска. Тъй като сестра й се забавила вътре, С. влязла. В същото време К. нападнала и С. – блъскала я и бутала чантата й. От тях разбрала, че в стаята бил и С.. Свидетелката заявява, че за всичко това разбрала от сестра си, която й се обадила в същия ден и споделила как К. я блъскала и й казала „*!“ и че не е никоя на С..

От показанията на св. В.И. се установява, че същата е колежка на С. и познава дъщеря й Б.. С. също го познава, тъй като е бил съпруг на Б..

Свидетелката И. заявява, че била из града и случайно видяла С. с К. да влизат в ресторант „*“. За тази случка казала на С.. През декември месец ги видяла отново в „*“ и казала на С. за това. Последната й споделила, че са имали инцидент по този случай. Свидетелката И. посочва, че за този инцидент знае, че С. и Б. са ходили в с. *, за да вземат някакви дрехи. Б. влязла вътре да си вземе дрехите, а С. я изчакала отвън. Понеже Б. се забавила, С. отишла да види какво става и защо се бави. Като влязла вътре видяла, че К. се е нахвърлила върху Б.. Свидетелката пояснява, че от С. разбрала за случилото се.

От приложеното по делото Постановление на Районна прокуратура-* се установява, че е била образувана преписка по повод постъпили материали от извършена проверка на РУ-* по жалби на К. А. и С.Г.. Двамата подали жалби, че на 26.11.2023 г. докато пиели чай в дома на Г. в с. *, в къщата нахлула бившата му съпруга Б. А., която нападнала вербално и физически А.. С постановлението прокурора е приел, че не са установени данни за извършено престъпление от общ характер, поради което е отказано образуването на 5 досъдебно производство.

Съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ установява, че К. А. към 04.12.2023 г. е имала следните травматични увреждания: кръвонасядане зад лява ушна мида и кръвонасядане на дясна подбедрица. Според експерта тези увреждания е възможно да са в резултат на удари от ръка, юмрук, ритане с крак, дори и чанта. Вещото лице е заключило, че описаните кръвонасядания са причинили на А. болка и страдание със срок на оздравяване от 7 до 10 дни, като липсват данни за настъпили усложнения на описаните увреждания.

Видно от съдебно-психологическата експертиза /СПЕ/ инцидентът от 26.11.2023 г. е предизвикал промяна върху психиката на К. А., изразяваща се във влошаване на емоционалното и личностното й функциониране. А. е преживяла комплексна емоционална реакция, включваща различни нива на срам, унижение, страх и моментна тревожност – произтекли от инцидента.