Решение № 155 от 17.09.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 921/2026
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Радомир, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261730100921 по описа за 2026 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. септември 2023 г. до м. април 2024 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на стойност 704,62 лева. Сочи, че процесният топлоснабден имот бил собственост на Д. А. Б., починал на . г. и Ц. Х. Б., починала на . г. Техният единствен наследник по закон – Х. Д. Б., се отказал от наследството на своите родители, с оглед на което ответникът, в качеството му на наследник на Д. А. Б., бил „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. В чл. 31, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Наред с това, на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от 1
„Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ответникът използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не погасил задължението си, поради което ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 704,62 лева/360,27 евро - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. септември 2023 г. до м. април 2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 91,55 лева/46,81 евро, начислена за периода от 15.08.2024 г. до 14.08.2025 г., както и суми за извършена услуга „дялово разпределение“ в размер на 10,64 лева/5,44 евро – главница за периода от м. септември 2023 г. до м. април 2024 г. и 2,19 лева/1,12 евро – мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 14.08.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 17.03.2026 г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се е представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 148,27 евро, от които 25,56 евро – внесена държавна такса, 20,45 евро – такса за издаване на съдебни удостоверения и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, чийто минимален размер съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност 2 на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ. Радомир, обл. Перник да заплати на „Топлофикация - С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на 704,62 лева/360,27 евро - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. септември 2023 г. до м. април 2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 91,55 лева/46,81 евро, начислена за периода от 15.08.2024 г. до 14.08.2025 г., както и суми за извършена услуга „дялово разпределение“ в размер на 10,64 лева/5,44 евро – главница за периода от м. септември 2023 г. до м. април 2024 г. и 2,19 лева/1,12 евро – мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 14.08.2025 г.
ОСЪЖДА Л. А. Б., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ. Радомир, обл. Перник да заплати на „Топлофикация - С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 148,27 евро (сто четиридесет и осем евро и 27 цента), представляваща направени разноски в производството по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3