Решение № 133 от 27.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Емилия Ст. Пашалиева-Риажи като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600133 по описа за 2025 година Делото е образувано по въззивна жалба на подс.П. М. , подадена от защитника му адв.Н. Д. и въззивна жалба на подс.Б. З. чрез защитника му адв.К. Б. срещу присъда №168 от 21.10.2024г. постановена по нохд № 3863/2023г. на СГС НО 22– ри с-в, с която подсъдимите М. и З. са били признати за виновни по обвинението в престъпление, както следва – първият по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, а вторият по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода от 03.09.2015 г. - 17.03.2016 г. в гр.София двамата в съучастие – М. като извършител, а З. като помагач, улесняващ извършването на престъплението чрез осигуряване и предоставяне на фактури с невярно съдържание на извършителя М. при условията на продължавано престъпление с 8/осем/ отделни дейния /описани в обстоятелствената част на обв. акт/, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, подс.М. в качеството на ЕТ „Пламекс“ П. М.“, ЕИК 831671838, при условията на посредствено извършителство, чрез фактическите действия на Р. И. Ч. и Р. Т. П. - управител на счетоводна къща „Радиса Консулт“ ООД, които подавали пред органите на данъчната 1 администрация по електронен път, справки-декларации по ЗДДС, отчетни регистри - дневници за покупки и продажби за дейността на търговеца и годишна данъчна декларация по чл.53,ал.1 от ЗДДФЛ, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС и по чл.50 от ЗДДФЛ, в особено големи размери на обща стойност 19 653,28лв/деветнадесет хиляди шестстотин и петдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/, като

-потвърдил неистина в подавани месечни СД/Справки-декларации/ по чл.125,ал.1 от ЗДДС и чл.116,ал.1 от ППЗДДС - 7 бр. СД пред ТД на НАП София град, офис „Красно село“, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от фиктивния доставчик ЕТ „Б.

З.“, ЕИК 040819783 и относно дължим данък върху печалбата по чл.50 от ЗДДФЛ в подадена 1 бр. ГДД/годишна данъчна декларация/ за данъчната 2015 г.,

-използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ дневници за покупки на ЕТ „Пламекс“-П. М.“ по чл.124,ал.1,т.1 от ЗДДС и чл.113,ал.1 и ал.3 от ППЗДДС и посочените в тях документи с невярно съдържание - фактури за доставки на услуги от ЕТ „Б. З.“,ЕИК 040819783 , с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред органа по приходите - ТД на НАП, гр.София, офис „Красно село“ , и - приспаднал неследващ се данъчен кредит , поради което и на основание чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7, вр.чл.20, ал.2,вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК подс.П. М. е осъден 2/две/ години и 10/десет/ месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съответно подс.Б. З. е бил признат за виновен , за това, че за периода от 03.09.2015 г. - 17.03.2016 г. в гр.София в съучастие – като помагач с П.

М. М. /извършител/, при условията на продължавано престъпление с 8/осем/ отделни дейния/описани в обстоятелствената част на обв. акт/, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е улеснил извършването на престъплението чрез осигуряване и предоставяне на фактури с невярно съдържание на извършителя, който в качеството на ЕТ „Пламекс“ - П. М.“, ЕИК 831671838, при условията на посредствено извършителство, чрез фактическите действия на Р. И. Ч. и Р. Т. П. управител на счетоводна къща „Радиса Консулт“ ООД, които подавали пред органите на данъчната администрация по електронен път, справкидекларации по ЗДДС, отчетни регистри - дневници за покупки и продажби за дейността на търговеца и годишна данъчна декларация по чл.53,ал.1 от ЗДДФЛ, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС и по чл.50 от ЗДДФЛ, в особено големи размери на обща стойност 2

19 653,28лв/деветнадесет хиляди шестстотин и петдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/, като

-потвърдил неистина в подавани месечни СД/Справки-декларации/ по чл.125,ал.1 от ЗДДС и чл.116,ал.1 от ППЗДДС - 7 бр. СД пред ТД на НАП София град, офис „Красно село“, относно дължим и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от фиктивния доставчик ЕТ „Б.

З.“, ЕИК 040819783 и относно дължим данък върху печалбата по чл.50 от ЗДДФЛ в подадена 1 бр. ГДД/годишна данъчна декларация/ за данъчната 2015 г.,

-използвал документи с невярно съдържание /отчетни регистри/ дневници за покупки на ЕТ „Пламекс“-П. М.“ по чл.124,ал.1,т.1 от ЗДДС и чл.113,ал.1 и ал.3 от ППЗДДС и посочените в тях документи с невярно съдържание - фактури за доставки на услуги от ЕТ „Б. З.“,ЕИК 040819783 , с право на пълен данъчен кредит, които не са реално извършени при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред органа по приходите - ТД на НАП, гр.София, офис „Красно село“ , и - приспаднал неследващ се данъчен кредит , поради което и на основание чл.255, ал.3, вр.ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.1 от НК подс.З. е осъден на 2/две/ години и 8/осем/ месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 4 години считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.25 ал.1 от НК съдът е групирал наказанието на подс.З. с това по НОХД№ 4032/21 г.по описа на СГС,НО,7-ми състав/в размер на 7 месеца „Лишаване от свобода“/, като е определил едно общо наказание – най–тежкото от така наложените наказания, предмет на групиране, в размер на 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“, като съдът е постановил това общо наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, съобразно разпоредбата на чл.66 ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимите М. и З. са осъдени да заплатят солидарно направените в хода на делото разноски в размер на 4570/ четири хиляди петстотин и седемдесет/ лв, както и по 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата на подс.П. М. чрез защитника му адв.Н. Д. са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, която била постановена в нарушение на закона. Твърди се, че събраните доказателства по делото не били достатъчни за доказване на обвинителната теза, а установявали дезорганизация на управляваната от св.П. счетоводна кантора, довело до неправомерно използване данните на подсъдимите, а от там и до ангажираната спрямо тях наказателна отговорност. Поддържа се тезата, че св.П. била наясно с всички стопански операции водени от подсъдимите, като в кантората й бил осигурен свободен достъп до компютрите, включително и електронните подписи на св.П. от трети лица – св.И.. Липсвали доказателства, които да обосновават твърдяния от държавното обвинение сговор между двамата подсъдими М. и З. за извършване на престъплението. Иска се присъдата да бъде отменена и подс.П. М. да бъде признат за невиновен и 3 оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.

Присъдата е атакувана и от подс.Б. З. чрез служебния му защитник адв.К. Б. с доводи относно неправилно приложение на материалния закон. Във възивната жалба са изложени съображения за липса на доказателства в подкрепа обвинението спрямо подс.З. за помагаческа дейност по чл.255 от НК, което почивало на предположения. Не били събрани доказателства, които да установяват, че издадените от търговското дружество ЕТ“Б. З.“ фактури не материализират реално извършени услуги. Изводът, че инкриминираните фактури били неистински и с невярно съдържание също бил произволен и доказателствено необоснован. Фактът, че ЕТ“Б. З.“ реализирал печалба с твърде ниска стойност не го квалифицирало като „липсващ търговец“.

Неправилно били интерпретирани показанията на св.Р. П., извършвала счетоводното обслужване на фирмата на подс.М., тъй като нейно било задължението да подаде актуална и достоверна информация в НАП.

Събраните доказателства сочели, че към инкриминирания период неупълномощено лице – св.К. И. е имал достъп до личните данни на подсъдимите, фирмените им книжа и печати. От показанията на този свидетел приобщени по реда на чл.281 от НПК се установявало, че същият посещавал счетоводната фирма на св.П. и издавал фактури по нейно нареждане.

Неправилно било обсъдено обстоятелството, че подс.З. е работил по трудов договор сключен с трето за делото лице. Претендира се отмяна на присъдата като неправилна и необоснована и оправдаване на подс.З. по вмененото му обвинение.

В съдебно заседание прокурорът оспорва въззивните жалби, които счита за неоснователни. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Намира същата за правилна и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, а наказанията определени на подсъдимите М. и З. за справедливи и съответни на извършеното деяние.

Пред въззивната инстанция подсъдимите П. М. и Б. З. редовно призовани се явяват лично и със защитниците си, съответно адв. Д. и адв. Б..

Адв.Д. поддържа въззивната си жалба по изложените доводи в нея и предлага на въззивния съд при отчитане на доказателствата да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия М. за невиновен по внесеното обвинение. Счита, че изложените обстоятелства в обвинителния акт почивали на предположения и липсвали доказателства за виновността на подсъдимия. Оспорва наличието на доказателства за твърдяна съучастническа дейност между двамата подсъдими, както и соченото предложение отправено от неговия подзащитен към подс.З., касаещо издаването на фактури за „фиктивни доставки“ посредством фирмата ЕТ“Б.

З.. Не били събрани доказателства относно профила на фирмата на подс.Б. З. като „липсващ търговец“ по смисъла на чл.2 Регламент №1925/2004г., тъй като същият бил отменен с регламент за изпълнение (ЕС№79/2012г.) и такова понятие обективно не съществувало към инкриминирания период. Отделно от това според събраните по делото доказателства фирмата на подс.З.

4 осъществявала търговска дейност по почистване, макар и с малък марж за реализиране на печалба. В тази насока били показанията на св.К. И., както и заключенията на вещото лице по назначените икономически експертизи.

Направените от съда изводи, че от свидетелите Р. Ч. и Р. П. не можело да се търси наказателна отговорност, заради функцията им на технически изпълнители били неправилни и необосновани, тъй като тези лица били наясно с дейността на двамата подсъдими и техните сделки. В тази връзка неправилно били обсъдени показанията на свидетелите А. Т. и показанията на св.Г. М., според които практика за счетоводната кантора на св.Р. П. била да се издават фактури от името на нейни клиенти, посредством които да се укриват данъци и да се ощетява държавата. Защитникът акцентира върху довода, че подзащитният му няма специални знания в областта на счетоводството и не разбира от посочената материя. С оглед недоказаността на обвинението за съучастие с цел избягване установяването и плащането на данъчни задължения адв.Д. претендира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.П. М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс.З.–адв.Б. в съдебно заседание поддържа изцяло изложените във въззивната си жалба и допълнението към нея доводи и се присъединява към становището на колегата си адв.Д., чиито аргументи напълно касаели и нейния подзащитен. Претендира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия З. поради недоказаност на обвинението му за помагачество при формулираното деяние по чл.255 от НК.