Решение № 1550 от 20.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501832 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №2093/13.05.2024г. по гр.д.№2282/2021г. по описа на РСПловдив,ХV гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземането на въззиваемата страна за сумата от 1844,52лв.,от които 1500лв. главница по договор за заем и 344,52лв. договорна лихва за периода 21.05.2019г.-20.05.2020г.,като процесните суми са били изплатени на заемодателя от „Гарант Кредит Консулт“ ООД и същия е встъпил в правата на кредитор по процесния заемен договор.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна в срок е представила отговор на въззивната жалба и счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Между жалбоподателя и „Лайт кредит“ ООД е бил сключен договор за заем №14089/20.05.2019г.,като „Лайт кредит“ ООД е предоставил на жалбоподателя заем в размер на 1500лв. за срок от 12 месеца и месечна погасителна вноска в размер на 153,71лв.Била е договорена и заплащането на лихва по кредита в размер на 344,52лв. за посочения период на ползването на кредита.Така кредита е бил оформен при ГЛП в размер 1 на 40% и ГПР в размер на 47,88%.Този договор за кредит бил обезпечен със сключването на договор за гаранция между жалбоподателя,“Лайт Кредит“ ООД и гаранционното дружество.По кредита не била направена нито една вноска от жалбоподателя,поради което на 02.10.2020г. дружеството „Гарант Кредит Консулт“ ООД е изплатило изцяло кредита заедно с дължимата договор на лихва или общо сумата в размер на 1844,52лв. по банков път,с което е погасило вземането на „Лайт Кредит“ ООД спрямо жалбоподателя Р. Д..При това положение гарантът встъпва в правата на кредитор спрямо длъжника,като жалбоподателя към момента на подписването на договора е дал изричното си съгласие гарантът да встъпи в правата на кредитор при неплащане на задължението.

В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение става ясно,че между страните са били налице облигационни правоотношения,като на жалбоподателя е бил предоставен кредит в размер на 1500лв. със срок на погасяване 12 месеца при равни месечни вноски с договорена лихва за заплащане в размер на 344,52лв.,но по кредита не е било постъпило плащане за периода на договора,поради което дружествотокредитодател е уведомило дружеството-гарант и същото е погасило изцяло вземането на длъжника.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като ищецът е страна по договор за гаранция и е погасил задълженията на жалбоподателя спрямо заемодателя,поради което се явява кредитодател на жалбоподателя,тъй като същия се е суброгирал в правата на взискателя.Така сключения договор за заем не противоречи на повелителните норми на закона,а и гарантирането на плащането също не противоречи на нормата на закона,поради което исковата претенция се явява основателна и доказана.Не било необходимо,а и няма такова задължение за гаранта да бъде съобщено на длъжника,че задължението му спрямо заемодателя е погасено и се дължи на него.

Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд,се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на искането за заплащане на разноски съдът намира,че липсват доказателства пред настоящата инстанция за направени такива от страна на въззиваемата страна,поради което не следва да се присъждат такива.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2093/13.05.2024г. по гр.д.№2282/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХV гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3