Решение № 714 от 03.09.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. гр. Хасково, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102867 по описа за 2024 година

Предявени са от Е. С. М., чрез процесуален представител – адвокат, против „Неткредит“ ООД, следните искове: установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит от 12.03.2022г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност с първия иск, за прогласяване нищожност на клаузата на чл.

6 от сключения между страните договор за потребителски кредит от 12.03.2022г.; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 48,58 лв., представляваща платена без основание сума за договорна неустойка по сключения между страните договор за потребителски кредит от 12.03.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди да е сключил с ответника на 12.03.2022г. договор за потребителски кредит, съгласно който страните се съгласили ответникът да предостави на ищеца заемна сума в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева. В чл. 4 ал. 3 от процесния договор да е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и 1 условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита; в чл. 6 страните да са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението с и да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1000 лв. като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Навежда съображения клаузата за неустойка в размер на 1000 лв. да е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради нарушения на ЗЗП. Твърди, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. С уговорената неустойка целяло да се заобикалял предвидения максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК като ако се прибавел размерът на неустойката към ГПР, същият би нараснал многократно. Твърди уговорената неустойка да излиза и извън присъщите й обезщетителна. обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. На отделно основание, твърди неяснота на клаузата за ГПР, което води до недействителност на целия договор. Счита договорът за потребителски кредит да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално- на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК. С уточнителна молба от 11.04.2025г. заявява, че е изплатил изцяло процесния кредит, а именно – 2400 лв. – главница, 200 лв. – възнаградителна лихва, 1000 лв. – неустойка. Иска да бъде прогласена нищожността на процесния кредит, а в случай, че съдът отхвърли този иск – да бъде прогласена нищожност на клаузата на чл. 6 от договора, както и бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 5 лв., претендирана като част от недължимо платена сума за неустойка. В хода на съдебното заседание ищецът е заявил изменение на третия предявен иск от сумата от 5 лв., предявен като частичен, до сумата от 48,58 лв. като пълен размер на вземането за платена без основание сума за неустойка. В съдебното заседание, проведено на 05.08.2025г., на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Ищецът претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът признава обстоятелството, че между него и ищеца е сключен потребителски кредит № 0340820 от 12.03.2022г., с посочените в исковата молба параметри. С молба от 19.05.2025г. оспорва твърдението за платени 1000 лв. за неустойка и заявява, че е получил 48,58 лв. за погасяване на договорна неустойка. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Претендира възнаграждение и сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По делото е прието за безспорно установено между страните и поради това – неподлежащо на доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от 12.03.2022г., с което страните са се договори заемодателят – ответник в настоящото да предостави заемна сума в размер на 2400 лв. на заемателя – ищец в настоящото производство, който да я върне съгласно сроковете и условията на договора. Съгласно приложения договор заемната сума се представя при ГЛП - 40,05%, ГПР - 48,28%, със срок за погасяване от 6 месеца, при месечна вноска –в размер на 448 лева. Не е спорно, че договорената заемна сума е предоставена от заемодателя на заемателя.

Приети са за безспорно установени и поради това – неподлежащи на доказване също и обстоятелствата, че в чл. 4, ал. 3 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, предоставила кредита; в чл. 6 от процесния договор страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението с и да предостави гаранция по кредита, заемателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1000 лв. като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски; в уговорения ГПР е включена само възнаградителна лихва и не са включени разходи за неустойка и други разходи; заемателят е платил на заемодателя сумата от 48,58 лв. за погасяване на договорна неустойка по договора за предоставяне на потребителски кредит от 12.03.2022г.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде предоставена до края на следващия ден от сключването на договора и трябва да бъде за сума в размер на 2688 лева, със срок на валидност до 14.09.2022 г.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 4 неустойката се дължи само за периоди, в които кредита е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако кредитополучателя осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Съгласно чл. 6, ал. 5 начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.

3

Съгласно чл. 12 от договора при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава в периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,

При тази фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

Договорът за потребителски кредит е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.

11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Освен това, длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а кредитодателят - качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП.

Следователно, в отношенията между страните по договора се прилагат и защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът да е изготвен по ясен и разбираем начин.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, 4 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В конкретния случай, в договора не е посочено как е изчислен ГПР в размер на 48.28%, посочен в договора – не са посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Освен това, посоченият в договора размер на ГПР не съответства на реално приложения размер на ГПР. Това е така, защото размерът на неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Не е спорно, че размерът на неустойката не е включен в размера на ГПР. С включването на неустойката към ГПР от 48,28%, какъвто се сочи, че е ГПР по договора, действителният такъв би нараснал многократно над допустимата стойност, която е пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева.

Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19b6e543-12af-448f-9c0a-1bcf81e1ecb1