Решение № 560 от 29.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен В. при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20211000501123 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261696 от 09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 4716/2020 г. на СГС, ГО, 2 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Г. Ф. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение по водено досъдебно производство № 118/2013 г. по описа на НСлС за извършено престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери от 200`000 лв. за неимуществените вреди и 5 `000 лв. за имуществените, като неоснователни.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни, които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ищецът Г. Ф. В. обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове като поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, 1 включително тежките последици от воденото срещу него наказателно производство, което оказало влияние върху неговия професионален и личен живот, съдът е определил необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира претърпените от него вреди. Изложени са и съображения, че съдът не е оценил в достатъчна степен продължителността на наказателното преследване, личността на ищеца, авторитета му в обществото, настъпилите промени в семейството, негативното отражение на воденото наказателно производство върху психиката му, професионалната му реализация, начина му на живот, контактите, а така също и публичното разгласяване на обвинението. По отношение на иска за поправяне на имуществените вреди от повдигнатото обвинение сочи, че само за възстановяване на нанесените разрушения при задържането му са били похарчени повече от 10 000 лв., поради което определянето на размера на обезщетението на 2000 лв. се явява необосновано. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителните му части с доводи, че първоинстанционният съд е нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, установената съдебна практика в аналогични случаи, не е взел предвид социално-икономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вредите, както и вида и обема на същите. Излага съображения за отсъствие на причинно-следствена връзка между изнесените в свидетелските показания негативни промени в живота на ищеца, от една страна, и действията на ответника 0 от друга. Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното решение в частта, в която на ищеца са присъдени 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, евентуално - да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Г. Ф. В. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 200 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и на сумата от 5000 лв. - за претърпените имуществени вреди, произтичащи от незаконното обвинение по досъдебно производство № 118/2013 г. по описа на НСлС за извършено престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, прекратено в досъдебната фаза с определение от 05.06.2015 г. по НОХД № С2 40/2015 г. по описа на СГС, НК, 18 състав, повторно внесено и повторно прекратено на същата фаза с определение от 30.05.2016 г. по НОХД № 19/2016 г. на СГС.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че ищецът В. е привлечен като обвиняем с постановление от 17.07.2012 г. по досъдебно производство № 19П/2012 г. на СО-СГП, пр. пр. № 4-1101/2012 г. на СГП, водено срещу него и още три лица за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно, б „а“, вр. чл.

301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и 4 НК. Деянията съставляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 11, ал. 2 и чл.

93, т. 7 НК, за които е предвидено наказание "лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. С постановлението спрямо ищеца е взета мярка за процесуална принуда „прокурорско задържане за 3 денонощия“. С протоколно определение от 20.07.2012 г. на СГС, НО, 23 с-в по НЧД № С198/20212 г., потвърдено с определение на САС по ВНЧД № П 78/2012 г., на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 17.12.2012 г., влязло в сила на 21.12.2012 г. на СГС, НО, 7 с-в по НЧД № С-322/20212 г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. С постановление на СГП за отмяна на мерки за неотклонение от 04.02.2014 г. по НП № 4-1101/2012 г. е отменена паричната гаранция на ищеца. С постановление от 03.11.2014 г. прокурор при СГП частично е прекратил наказателното производство по отношение на ищеца. На 03.11.2014 г. по същото НП Г.В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302а, вр. чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал.

4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като не му е била взета мярка за неотклонение. С определение от 05.06.2015 г. по НОХД № С-40/2015 г. по описа на СГС, НК, 18 с-в, наказателно производство, водено срещу ищеца по настоящото дело Г.

Ф. В., е било прекратено. Последвало е внасяне на нов обвинителен акт срещу ищеца, по който с разпореждане от 30.06.2016 г. по н.о.х.д. № 19/2016 г. на СГС производството е отново прекратено, а на Прокуратурата е даден едномесечен срок за внасяне на делото в съда. Така, след безрезултатното изтичане на този срок, наказателното производство срещу ищеца е продължило четири години (без 17 дни), от които в продължение на 5 месеца той е търпял мярка за неотклонение "задържане под стража". Случаят по задържането му е широко огласен в медиите, като разискването на престъплението, за което ищецът е бил обвинен, е продължило дори и след приключване на наказателното производство срещу него.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че към датата на повдигане на обвинението и задържането му ищецът, който бил семеен, с родена от брака дъщеря, развивал успешно няколко печеливши търговски начинания, бил е инициативен, с изграден авторитет сред бизнес-средите, в които е работил и приятелския кръг, където се е ползвал с нужното уважение.

Установява се, че обвинението е било широко разпространено в медиите.

3

Свидетелите по делото В. и С. са изложили, че ищецът е бил притеснен за себе си и за семейството си. По време на задържането му под стража е понесъл тежко лошата хигиена и обстановката в ареста. Най-силни са били притесненията му за неговата дъщеря, чието здравословно състояние, засегнато от зависимост към наркотични вещества, се влошило рязко.

Обстоятелството, че не е близо до нея, за да може да й помага да се справи с този проблем и да се грижи за нея, измъчвал ищеца. В ареста е страдал от болки в гръбнака и в кръста, причинени от дискова болест, която ищецът е имал отпреди задържането и е била с хронично протичане. В тази връзка по делото е представена и приета съдебно-медицинска експертиза по ДП № 19П/2012 г. по описа на СГП, както и епикризи. Няма спор, че ищецът се е нуждаел от оперативна интервенция в планов порядък. В. загубил увереността си, накърнени били достойнството и авторитета му.

Повдигнатото и поддържано обвинение му причинило притеснение, несигурност, потиснатост. Част от познатите и колегите му започнали да странят от него, а разпространената информация за повдигнатото обвинение уронило добро му име и общественото му положение.

При така изяснената фактическа обстановка в правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че елементите от фактическия състав, пораждащ вземането по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ в случая са налице в своето кумулативно единство, поради което искът за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени се явява доказан по своето основание. При определяне на справедливия размер на така дължимото се обезщетение, от всички правно-релевантни обстоятелства, настоящият състав приема на първо място, според тяхната относителна тежест, продължителността на наказателното преследване от почти четири години, тежестта на повдигнатото обвинение, характерът на престъплението, което е "тежко", като за извършването му се предвижда наказание - лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. На следващо място съдът отчете видът и броят на мерките за неотклонение – „задържане под стража“ и „парична гаранция“, взети по отношение на неоснователно обвиненото лице и особено продължителността на първата от тях, която е била с времетраене от пет месеца. Съдът взе предвид и общественото и социално положение на увредения, който е бил утвърден в сферата на своята дейност търговец, и притежавания от него авторитет в обществото и бизнес-средите, както и факта, че воденото наказателно производство с конкретното повдигнато обвинение се е отразило негативно на репутацията му и върху душевното му състояние. В тази връзка съдът съобрази и формираната съдебна практика, израз на която са напр. решение № 16/02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 401/21.10.2011 г. по гр. д. № 483/2011 г. на ВКС, IV г.о., която практика настоящият състав напълно споделя. Публичното разгласяване на процеса и свързаните с това негативни емоционални 4 последици също попадат в каузалитета на претърпените вреди. Макар отговорността на Прокуратурата да не е за разгласяването на този факт, а за повдигане на обвинението срещу лицето, спрямо което наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление, разгласяването и неговите последици са част от вредоносния резултат, поради което така причинените вреди също подлежат на репариране от субституента на държавата. Причинно-следственият континуум произлиза от това, че ако прокуратурата не бе повдигала незаконно обвинение в престъпление, което ищецът не е извършил, той не бе претърпял унижението от широкото тиражиране и медийно огласяване на случая.

В тази връзка следва да бъде посочено, че обстоятелството, че ищецът е бил известен бизнесмен с контакти, възможности и извоюван авторитет, съпоставено с факта на широкото разпространяване в медиите на незаконното обвинение, предпоставя претърпените вреди от него поначало да са поголеми. Това обстоятелство е взето предвид от първоинстанционния съд при определяне на размера на дължимото обезщетение и изводите в тази насока се споделят изцяло.

Както е посочено в решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.