Решение № 2757 от 07.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13158/2025
- Вид
- Решение № 2757
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- § 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2757 гр. В., 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 11 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20253110113158 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. С. М., ЕГН **********, с пост. адрес гр.В., ул. Н. б. № *, чрез адв. Г. З. – ВАК, адрес гр. В., ул. В. Х. № * срещу Д. Б.
П., ЕГН **********, и Й. Д. П., ЕГН ********** конститутивен (П.) иск, с правна квалификация 135,ал.1 ЗЗД, за обявена за относително недействителна спрямо В. С. М. сделката обективирана в нотариален акт за дарение на 4/6 ид.ч. акт № *г. по описа на СлВпВ., сключен между Д. Б. П., ЕГН ********** и Й. Д. П., ЕГН **********.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че по силата на сключен устен договор за паричен заем на 15.06.2021г. ответникът Д. Б. П. се задължил да му върне сумата от 2250.00 лева в срок до 31.12.2021г., а съгласно втори устен договор за паричен заем от 12.03.2022г. същият се задължил да му върне сумата от 250.00 лева в срок до *г. Посочва, че по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС, 12 състав на основание чл.416, вр. чл.410 от ГПК му е издаден изпълнителен лист № * г., съгласно който съдът е осъдил Д. Б. П., ЕГН ********** да заплати на В. С. М., ЕГН ********** сумата в размер на 2250.00лева - главница, представляваща невърната сума по неформален договор за заем от 15.06.2021г., която е следвало да се върне от длъжника на 31.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 23.05.2023г. до окончателното изплащане на главницата; сумата в размер на 250.00лева – главница, представляваща невърната сума по неформален договор за заем от 12.03.2022г., която е следвало да се върне от длъжника до 05.08.2022г., което не е сторено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 23.05.2023г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в заповедното производство – 50.00 лева държавна такса и 800.00 лева адвокатско възнаграждение. Ищеца сочи, че след снабдяване с изпълнителен лист с молба вх. № * г. е заведено изп. д. № *г. по описа на ЧСИ рег. № * – Л.Т., с длъжник по изп. дело Д. Б. П.. В хода на производството по изп. дело и след направена справка в служба по вписванията В. установил, че първият ответник Д. Б. П. се снабдил с нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот акт № *г. по описа на СлВп В., с който е признат за собственик по наследство на 4/6 ид.ч. от Поземлен имот с идент. * по КККР, одобрени със Заповед № *г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение КККР засягащо поземления имот със Заповед № *г. на Началник на СГКК - В., находящ се в гр.В., община В., област В., район „А.“, с.о. „Б.-с.-* № * по скица, а по документи за собственост в гр.В., с.о. местност „Б.-с.“, целият с площ от 1
*кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10m/, предишен идентификатор: *, номер по предходен план: *, при граници и съседи на ПИ по скица ПИ с идент. №№: *, *, ведно с 4/6 ид.ч. от всички подобрения, приращения, заварени строежи, трайни насаждения и всички трайно прикрепени вещи и съоръжения.Твърди още, че на същата дата първият ответник Д. Б. П. е дарил на сина си – втория ответник Й. Д. П. собствените 4/6 ид.ч. с нот. акт № *г. по описа на СлВп В. от Поземлен имот с идент. * по КККР, одобрени със Заповед № *г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение КККР засягащо поземления имот със Заповед № *г. на Началник на СГКК-В., находящ се в гр.В., община В., област В., район „А.“, с.о. „Б.-с.-*“ № * по скица, а по документи за собственост в гр.В., с.о. местност „Б.-с.“, целият с площ от 990.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10m/, предишен идентификатор: *, номер по предходен план: *, при граници и съседи на ПИ по скица ПИ с идент. №№: *, ведно с 4/6 ид.ч. от всички подобрения, приращения, заварени строежи, трайни насаждения и всички трайно прикрепени вещи и съоръжения. Със същия акт първият ответник е запазил пожизнени и безвъзмедно право на ползване върху даряваните ид.ч. Прави извод, че сключената между ответниците на * . безвъзмездна сделка уврежда интересите на ищеца, тъй като същата е сключена след като първият ответник е придобил качеството на длъжник, а към момента на извършване на сделките отв. Д. П. е знаел, че чрез тях уврежда интересите на ищеца, тъй като задължението за връщане на заети суми е 31.12.2021г.и 05.08.2022г., дата прехождаща безвъзмездната сделка. По същество се моли за уважаване на конститутивния иск. Обективирани са и доказателствени искания. Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски по настоящото производство
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответниците.
В хода на о.с.з. ищеца се представлява от адв. Г. З., чрез който поддържа подадената искова молба. Ответниците редовно призовани.Яввява се ответника Д. Б. П., лично. В съдебно заседание изразява желание за плащане.Твърди, че иска да бъде определена минимална сума поради наличие на десет кредита и едно дете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представеният по делото изпълнителен лист № *г. по гр.д. № *г. по описа на ВРС е видно, че Д. Б. П. с ЕГН е осъден да заплати на В. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр. В., бул. С. * сумата в размер на 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева) - главница, представляваща невърната сума по неформален договор за заем от *г., която е следвало да се върне от длъжника до 31.12.2021 г., което не е сторен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -23.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) - главница, представляваща незърната сума по неформален договор за заем от 12.03.2022г., която е следвало да се върне от длъжника до 05.08.2022 г., което не е сторено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -23.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата както следните разноски в заповедното производство - 50,00лв. (петдесет лева) - държавна такса и 800,00 лв.
(осемстотин лева) - адвокатско възнаграждение.
С молба с вх. молба до ЧСИ Люба Тодорова вх. № *г. е образувано изп. дело № * по описа за * г. на ЧСИ Л.Т., рег. № *, район на действие ОС-В.
От ангажирания по делото нотариален акт № *г. по описа на нотариус О. Ст.е видно, че на 10.04.2025г.ответникът Д. П. е признат за собственик по наследство на 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед № * г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение КККР засягащо поземления имот със Заповед № *г. на Началник на СГКК - В., находящ се в гр.В., община В., област В., район „А.“, с.о. „Б.с.-*“ № * по скица, а по документи за собственост в гр.В., с.о. местност „Б.-с.“, целият с площ от 990.00кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10m/, предишен идентификатор: *, номер по предходен план: *, при граници и съседи на ПИ по скица ПИ с идент. №№: *, ведно с 4/6 ид.ч. от всички подобрения, приращения, заварени строежи, трайни насаждения и всички 2 трайно прикрепени вещи и съоръжения.
Видно от представеният нот. акт № *г. по описа на нотариус О.Ст. на същата дата/10.04.2025г./ ответникът Д. Б.П. е дарил в полза сина си Й. Д. П., собствените си, придобити по наследство 4/6/четири шести/идеални части от гореописания недвижим имот, като е запазил пожизнено и безвъзмедно право на ползване върху дарените ид.ч.от поземления имот.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, известен като „П. иск” или още като „отменителен иск”, е от категорията на конститутивните. С предявяването на иска по цитирания законов текст кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника. Под увреждащо действие законодателят има предвид такива, които осуетяват или затрудняват кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил. И в третата хипотеза кредиторът е увреден, защото е лесно длъжникът да укрие получената цена, а това затруднява кредиторът да се удовлетвори от актива.
Целената правна последица от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД е обявяването на увреждащата разпоредителната сделка за относително недействителна спрямо кредитора.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на П.ия иск, а именно: 1.) качеството си на кредитор на длъжника; 2.) извършеното увреждащо действие на длъжника; 3.) субективния елемент – знанието за увреждане. Ответниците следва да проведат насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното да докажат липса на знание за увреждане на кредитора при сключване на сделката, т. е. да оборят презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Относно първия елемент, на доказване подлежат фактите и обстоятелствата, които установяват основанието и размера на вземането и времето на неговото възникване. В конкретния случай вземането на ищцата е ликвидно, доколкото е установено по основание и размер с влязла в сила на *г Заповед за изпълнение № * по Частно гражданско дело №* по описа на Районен съд - В., 12 състав.Юридическият факт, от който произтичат неудовлетворените граждански притезания на ищеца е неформален договор за заем от 15.06.2021г, а размера на заетата сума възлиза на 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева) - главница, представляваща невърната сума ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -23.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) - главница, представляваща незърната сума по неформален договор за заем от 12.03.2022г., която е следвало да се върне от длъжника до 05.08.2022 г., което не е сторено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -23.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.Т.е. от горното следва, че вземането на ищцата е възникнало преди разпоредителната сделка договора за дарение . Времето на възникване на вземането на кредитора е от значение за доказването на субективния елемент от състава на отменителния иск, тъй като ако разпоредителната сделка предхожда вземането, то правната квалификация е по разпоредбата на ал. 3 от чл. 135 ЗЗД и ищецът носи тежестта да докаже намерението на длъжника за увреждане, което в настоящия случай не се налага, тъй като разпореждането е след възникването на вземането
На следващо място извършеното увреждащо действие от страна на длъжника ответник се установи по несъмнен начин от договора, който е безвъзмезден– Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № * по описа на нотариус О.Ст.Видно от същия, на 10.04.2025 г. длъжникът Д. Б. П. е дарил 4/6 ид.ч. от гореописания недвижим имот на другия ответник Й. Д. П., за който няма спор, че е син на дарителя, който факт се констатира и от официалния свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Към датата на разпоредителни сделки – 10.04.2025 г., ответникът-длъжник Д.
3
Б.П. е знаел, че има непогасени задължения към ищеца. Съдът приема, че знанието за увреждане на кредитора-ищец от страна на длъжника-ответник Д. Б.П., произтича от съществуването на неудовлетворено вземане, като последният е бил наясно с този факт към деня на разпоредителната сделка, тъй като е страна по заемното правоотношение.В конкретния случай атакуваната безвъзмездна сделка на длъжника, е извършена след възникване на вземането на ищеца.