Решение № 7463 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7463 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20261110102886 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. С. Н., чрез адв. Й. З., срещу „Софтуер Груп БГ“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 73366,65 лева или 37511,77 евро, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение – бонус за постигнати резултати през периода 2017 – 2021 г., дължим при напускане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20171,73 лева или 10313,64 евро (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 20.04.2026 г. открито съдебно заседание), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.01.2024 г. до 03.02.2026 г.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата трудов договор № 294/03.04.2017 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „програмист софтуерни приложения“ в ответното дружество. Служителят бил квалифициран за допълнително възнаграждение за постигнати резултати съгласно одобрен от работодателя План за стимулиране на служителите. В резултат на това на Н. Н. бил предоставен Сертификат за бонус при напускане № 6, съгласно който за постигнатите резултати през периода 2017 – 2021 г. същият придобил общо 63796 бонус точки при напускане, равняващи се на 73366,65 лева. Със Заповед № 106/12.12.2023 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, но дължимото допълнително възнаграждение не било заплатено, поради което ответното дружество дължало и лихва за забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да 1 уважи изцяло предявените искове. Претендира направените в настоящото производство и в това по обезпечаване на исковете разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Софтуер Груп БГ“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. А.

С.. Процесуалният представител признава предявените искове – този за главницата изцяло, а за мораторната лихва – до сумата 10313,64 евро. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил признание на предявените искове, а в първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявените искове, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при признание на иска.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените в настоящото производство и в това по обезпечаване на бъдещите искове съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Към исковата молба са представени доказателства за реалното извършване на претендираните разноски. В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на така заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Изменението на разпоредбата е съобразено с най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД), съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 2 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. Същите може да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнагражденията. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече, фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС, Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС, Определение № 1023 от 02.04.2026 г. по ч. т. д. № 12/2026 г., I т. о., ВКС, Определение № 1077 от 08.04.2026 г. по т. д. № 1324/2025 г., II т. о., ВКС, Определение № 1018 от 2.04.2026 г. по ч. т. д. № 241/2026 г., I т. о., ВКС и мн. др.).

Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство приключи в едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка с оглед направеното от ответника признание на предявените искове, но материалният интерес е голям, намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 5025,42 евро с ДДС за исковото производство и в размер на 1380,48 евро с ДДС за обезпечителното производство не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Софтуер Груп БГ“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Н. С. Н. сумата в размер на 6405,90 евро, представляваща направените в настоящото производство и в това по обезпечаване на бъдещите искове разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Софтуер Груп БГ“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 1913,02 евро, представляваща дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „Софтуер Груп БГ“ АД, ЕИК 204370440, представлявано от изпълнителния директор К. И. Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115-Н, ет. 5, да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 73366,65 (седемдесет и три хиляди триста шестдесет и шест лева и 65 ст.) лева или 37511,77 евро, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение – бонус за 3 постигнати резултати през периода 2017 – 2021 г., дължим при напускане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 20171,73 (двадесет хиляди сто седемдесет и един лева и 73 ст.) лева или 10313,64 евро, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.01.2024 г. до 03.02.2026 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Софтуер Груп БГ“ АД, ЕИК 204370440, представлявано от изпълнителния директор К. И. Р., със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115-Н, ет. 5, да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, с АДРЕС, сумата 6405,90 (шест хиляди четиристотин и пет евро и 90 цента) евро, представляваща направените в настоящото производство и в това по обезпечаване на бъдещите искове разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Софтуер Груп БГ“ АД, ЕИК 204370440, представлявано от изпълнителния директор К. И. Р., със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115-Н, ет. 5, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 1913,02 (хиляда деветстотин и тринадесет евро и 02 цента) евро, представляваща дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от днес – 22.04.2026 г.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4