Решение № 259 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100500919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. Н. Д. срещу решение № 20170/07.11.2024г., постановено по гр.дело № 27933/2023г. по описа на СРС, 30-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация София” ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, за признаване на установено че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 886.24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот с аб. № ********, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от 27.07.2022г. до окончателното погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 40563/2022г. по описа на СРС, 30-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. По делото не били представени нотариален акт или договор за покупко-продажба на процесния имот, нито декларация за откриване на партида, ищецът не бил собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, предвид на което страните не били обвързани от облигация по договор за продажба на ТЕ. Отделно при подадена молба-декларация за откриване на партида от трето лице, което не е собственик или носител на вещно право на ползване, то с това трето лице договорното правоотношение за доставка на ТЕ възниквало. Моли за 1 отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ“ ООД не заявява становище по жалбата.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, в обжалваната му част, на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

За първи път с въззивната жалба въззивникът въвежда възражения, че не бил обвързан от облигация с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия.

Единствените въведени и поддържани пред първата инстанция такива са за погасяване на вземанията по давност и че ищцовото дружество нямало основание да получи вземането за цена на услугата дялово разпределение, тъй като заплащането се дължало на топлинния счетоводител. Възраженията за липса на облигация са преклудирани и не следва да се разглеждат от въззивния съд. Дори и да бъдат разгледани същите се явяват неоснователни, доколкото от доказателствата по делото, в т.ч. неоспорения договор за дарение от 21.06.2000г. несъмнено се установява качеството на ответника Д.

Д. на собственик на процесния топлоснабден имот. Нещо повече – установява се и облигация, възникнала по силата на нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ - писмен договор при общи условия, възникнал по подадената от ответника Д. Д. молба-декларация пред ищеца за откриване на партида на негово име и откриването на такава при ищеца под аб. № ********.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от 12.08.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к.

„********, протокол от проведено на 27.07.2002г. общо събрание на етажните собственици на същия адрес за избор на ФДР и списък към същия с положен от ответника Д. подпис за аб. № ********, извлечение от сметка за аб. № 2

********/4000191803, изравнителни сметки, талони за извършен отчет с положен от ответника Д. подпис на клиент, неоспорени по делото, съобщения към фактури и др. се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к.

„********, през процесния период била топлоснабдена.

Въз основа на неоспорените писмени доказателства, в т.ч. подписани от ответника протоколи за отчет, първоинстанционният съд е определил количеството на доставена от ищеца в топлоснабдения имот топлинна енергия и нейната стойност.

Понеже във въззивната жалба липсват други конкретни оспорвания и не се излагат никакви съображения по отношение установения от СРС размер на задължението на ответника за цена на доставената топлинна енергия, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

Ето защо настоящата въззивна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно в обжалваните му части на въведените с жалбите доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание посочената норма въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.

Съдът постановява решението си при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Р България.

В частта, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски и претендира такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20170/07.11.2024г., постановено по гр.дело № 27933/2023г. по описа на СРС, 30-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника Д. Н. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, за признаване на установено че Д.

Н. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 964.42 евро (1 886.24 лева), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот с аб. № ********, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва от 27.07.2022г. до окончателното погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 40563/2022г. по описа на СРС, 30-и състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ ООД.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в частите, в които предявените от ищеца установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да отхвърлени.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4