Решение № 5282 от 30.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5282 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330119953 по описа за 2021 година

Предявени са първоначален иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и обратен иск със същото правно основание.

Ищецът „Богалита трейд“ ЕООД твърди, че осъществява търговска дейност по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти от животински и растителен произход и по силата на сключен с ответника договор е потребител на електроенергия в притежавания от него обект - „***“, ***. Твърди се, че обектът е присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собственост на ответното дружество, като понижаването на доставената електроенергия се извършва посредством собствения на дружеството ищец мачтов трафопост - командна кабина и електропровод 20 kV, разположен в УПИ ***, производствени и обслужващи дейности, кв. ***. Твърди се, че ответникът ползва трафопоста за преобразуване от средно в ниско напрежение, достъп и пренос на електроенергия ниско напрежение по кабелни линии на ищеца през неговия имот и до други потребители, с които ищцовото дружество имало сключени договори за наем, без да заплаща за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии ниско напрежение. Поддържа се, че ответното дружество ползва съоръжението, въпреки че не е собственик на същото и не заплаща суми за ползването, като начислява на ищеца такси за пренос и достъп ниско напрежение, които са част от цената по издавани фактури. Ищецът счита, че не дължи заплатената на ответника сума в общ размер от 1

294,61 лв. по фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г. - издадена за сумата от 338 лв., част от която е процесната сума, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването са собственост на ищеца, а уредите за измерване на електроенергия за краен потребител са монтирани в трафопост килия „Ниско Напрежение“ също собственост на ищеца. Тъй като преобразуването на ел. енергията от средно към ниско напрежение ставало посредством собствения на ищеца трафопост, ответникът не доставял електроенергия ниско напрежение до обекта. Освен това поддържа, че измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно определеното място, на ниво ниско напрежение. Предвид това, се иска да бъде осъдено дружеството ответник да върне на ищеца сумата 294,61 лева с ДДС, от които 226,49 лева с ДДС - за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, собственост на ищеца - „***“ и 68,12 лева с ДДС - цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа за месец март 2021г., като дадени при начална липса на основание сума по фактура № 8255476529 от 31.03.2021г., както и законната лихва от предявяване на иска.

Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, твърди, че за процесния период отношенията между страните са уредени с договор от 16.01.2015 г., като предоставените мрежови услуги, са остойностени съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа. Твърди, че обектът на ищеца изначално е присъединен към електропреносната мрежа на ниво „ниско напрежение“, като впоследстве той не е подавал искане за промяна на мястото на мерене на ел. енергия на ниво средно напрежение, въпреки изричните указания, изпратени му от „Електроразпределение Юг“ ЕАД относно реда за извършване на такава промяна. Поради това счита, че в процесния период обектът на ищеца е бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал е ел. енергия на ниво ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от ответното дружество, поради което сумата е дължима. В случай, че се установи, че мястото на измерване на ел. енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, ответникът счита, че недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на предоставената услуга, вписана в процесната фактура. По отношение на вземанията за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа се излагат доводи, че цената за тези услуги следва да се заплаща от всеки клиент, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е привлякъл на своя страна трето лице - помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с твърдения, че на него са заплатени, сумите за достъп и пренос до/през 2 електропреносната мрежа по процесната фактура. С обратния иск претендира, в случай, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД бъде осъден да върне ни ищеца сумата 68,12 лева, представляваща платена при начална липса на основание цена за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, начислена по фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г., се постанови и решение за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да я върне на разпределителното дружество.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозиран отговор на обратния иск, с който оспорва същия, като взема становище и по първоначалния иск. Твърди, че ищецът по първоначалния иск дължи платената цена, доколкото има нормативно задължение за това. Счита, че без значение за дължимостта на цените за достъп до и пренос през преносната мрежа е нивото на напрежение, на което е присъединен клиентът. Поддържа, че е меродавно единствено количеството измерена електрическа енергия. Сочи, че не е спорен по делото фактът, че между „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Богалита Трейд“ ЕООД има сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, в който следвало да са уточнени предварително мястото на присъединяване и мерене. Изтъква, че „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не е собственик на измервателната система. Счита, че начислената с фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г. сума в размер на 68,12 лв., представляваща цена за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа, е основателно начислена и дължима, тъй като съществуващата правна уредба задължава всички клиенти, присъединени към разпределителната мрежа, да заплащат и цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа. Твърди, че сумите за пренос и достъп до електропреносната мрежа се дължат на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

Съдът намери за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за притежаван от него обект, намиращ се в *** и представлявляващ хладилни съоръжения. Установява се също така, че ищецът "Богалита трейд" ЕООД е собственик на мачтов трафопост 20 кV, който е изграден по разрешение за строеж №94/15.05.2000г., като е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 571/04.08.2000г. / лист 8-10/.

За отчетен период 01.03.2021г. - 31.03.2021г. ответното дружество е издало на името на ищеца фактура № 8255476529 за разпределение на електрическа енергия за обект в с. *** на обща стойност 338 лв. с ДДС /лист 5/ . Във фактурата били начислени цена за пренос през разпределителната мрежа в размер на 188,74 лв. без ДДС и цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа от 56,77 лв. без ДДС. Ищецът е заплатил стойността на фактурата, което не се оспорва от ответната страна.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото 3 лице К., че мачтовият трансформатор, който е собственост на дружеството ищец е присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕР -Юг" ЕАД кабелно на страна 20 кV и се захранва от РУ 20 кV "***", чрез БКТП "Сидония". Измерването на консумираната в обекта на "Богалита трейд" ЕООД електроенергия се осъществява на изхода на трафопоста, след нейното трансформиране от средно към ниско напрежение.

Предвид това консумираната електрическа енергия е заплащана по цена стопанска, измерена на страната на ниско напрежение / т.1 на заключението/. Мястото на измерване се намира вътре в обекта, като е онагледено от експерта на скицата приложение №1 с т.2. Границата на собствеността на електрическото съоръжение мачтов трафопост е обозначена на същата скица с т.1 /лист 123/ . До обекта на ищеца се доставя електрическа енергия със средно напрежение /т.3 на заключението, л. 121/.

Електроенергията е отчитана през отчетния период през средство за търговско измерване - електромер "Ландис - гир" фабр. №*** монтиран от страната на ниско напрежение в метално разпределително табло, като същият е бил в срока за последваща метрологична проверка. Доставената за обекта на ищеца за периода 01.03.2021г. - 31.03.2021г. е 59 квт / т.4 на заключението, л.123/. Според вещото лице К., приложената с фактура № 8255476529/31.03.2021г. цена за пренос до обект ниско напрежение е 188,73 лв. без ДДС /5280,72квтч. по 0,03574 лв./квтч./. Цената за пренос на ел.енергия средно напрежение до обекта би била 48,32 лв. без ДДС /5280,72квтч. по 0,00915 лв./. Така начислената цена е с 140,41 лв. по-голяма.

Горните изчисления се потвърждават и от заключението на съдебносчетоводната експертиза на вещото лице С.. Според него изчислена за процесния период цена за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа е 226,48 лв. с ДДС, докато цената до обекта на ел. енергия със средно напрежение е 57,98 лв. с ДДС / точка 4 на заключението, лист 139/. Разликата между двете стойности е 140,41 лв. без ДДС или 168,50 лв. с ДДС. При извършената от вещото лице С. проверка в счетоводството на ответното дружество се е установило, че начислената във фактура № 8255476529/31.03.2021г. цена за пренос и достъп през /до електропреносната мрежа до обект с ИТН *** в размер на 68,12 лв. е заплатена, заедно с други дължими суми на третото лице помагач "Електроенергиен системен оператор" ЕАД / т.5 на заключението/.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Според чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По иска за неоснователно обогатяване е в тежест на ищеца да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респективно за нейното задържане.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че до обекта 4 на ищеца се доставя електроенергия от средно напрежение, като същата се измерва след нейното преобразуване в електроенергия с ниско напрежение, което се осъществява чрез мачтовия трафопост, собственост на ищеца. Този начин на измерване не е в съответствие с чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ. Съгласно тази норма при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Следователно, след като на границата на имота на ищеца се доставя електроенергия със средно напрежение, което не е спорно по делото, следва и отчитането на тази енергия да бъде осъществявано като такава със средно напрежение.

Поради неправилно определеното място на измерване на потребената ел. енергия по процесната фактура ищецът е заплатил повече 168,49 лв. с ДДС, без да има ответникът основание да получи тази сума. Ето защо тя следва да бъде върната, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска.

Що се отнася до сумата 68,12 лв. с ДДС, която е начислена във фактурата като цена за пренос и достъп до/ през електропреносната мрежа, тя не е недължимо платена. Това е така, защото в съгласно чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с ел. енергия в относимата редакция - ДВ, бр.72 от 2018г. всеки клиент, който е присъединен към разпределителната мрежа следва да заплаща цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа.