Решение № 108 от 13.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500256 по описа за 2022 година

С Решение № 113/14.02.2020 год. по гр. д. № 273/2019 год., Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т. О. Т. от гр. Г.

Оряховица и О. Т. Т. от гр. Г. Оряховица против Т. О. Т. от гр. Г. Оряховица иск по чл.

26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД за обявяване привидността на сделката по Нотариален акт № 476, том 2, рег. № 6219, нот. дело № 460/2012 г. на Нотариус Кр. Б., по силата на която Н. Д. Т. и Т. О. Т. даряват на Т. О. Т. 1/3 ид. част от УПИ IV, отреден за жилищно строителство, за пл. № 5561 кв. 66 по ПУП на гр. Г. Оряховица и реално втори етаж от построената в имота триетажна масивна жилищна сграда със застр. площ 100 кв. м., гараж № 2, избено помещение и таван, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж при запазване на право за ползване на дарителите.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т. О. Т. и О. Т. Т. против Т. О. Т. иск по чл. 227, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на същото дарение.

Осъдил Т. О. Т. и О. Т. Т. да заплатят на Т. О. Т. разноски по делото в размер на 1 400 лв.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца О. Т. Т. – лично и в качеството му на наследник на починалия в хода на процеса Т. О. Т.. Съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за привидност на договора. Волята на страните за сключването му е противоположна на действителната. Родителите на О. Т. Т. никога 1 не са желали да лишат единствения си син от притежавания от тях имот. Доказателство за това е завеждането на делото и реалната им воля, изразена в исковата молба. Налице е общ замисъл за разпореждане с всички недвижими имоти в хода на наказателното дело, образувано срещу ищеца О. Т.. Семейното жилище на О. Т. Т. е дарено на другата му дъщеря. Съдът неправилно е счел за неоснователен и иска по чл. 227, б.“з“ от ЗЗД. Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.

В писмения си отговор въззиваемата Т. О. Т. чрез пълномощника адв. К. Г. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Това становище се поддържа от пълномощника и при настоящото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Направено е искане за присъждане на разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В исковата си молба ищците Н. Д. Т. и Т. О. Т. твърдят, че на 01.06.2012 г. прехвърлили с нотариален акт собственото си семейно жилище в гр. Г. Оряховица на своята внучка Т. О. Т.. Сделката била оформена като дарение със запазване правото на ползване на дарителите. Тя била сключена привидно, без страните да целят настъпване на последиците, което личи от запазеното право на ползване на дарителите, т. е. от сделката няма практически и икономически смисъл. Сделката била сключена по настояване на сина им, който към този момент бил обвиняем и се опасявал да не се стигне до конфискация или до насочване на изпълнението върху имуществото му, ако наследи ищците. Счели този вариант за най-удачен, тъй като така или иначе имотът ще се наследи от техните низходящи. От подписване на договора обитават имота и заплащат данъците за него и всички консумативи. Ответницата не се е интересувала от тях. От няколко години живее в Австралия и е прекъснала всякакви връзки с тях.

Твърдят, че през последните една-две години имат нужда от издръжка, защото доходите им от пенсии не достигат, а поради влошеното им здравословно състояние и поскъпването на живота разходите им се увеличават, но ответницата отказва категорично да им предоставя средства за издръжка. Искането е съдът да обяви сделката за нищожна като привидна, а при условията на евентуалност – за отмени дарението на осн. чл. 227, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД.

С писмения си отговор ответницата Т. О. Т. чрез пълномощника адв. К. Г. е оспорила предявените искове. Не е вярно твърдението, че страните не са целяли настъпване на последиците от дарението и че същото е извършено, за да се предотврати конфискация на имота, заради факта, че нейният баща е бил обвиняем. На страните е било известно, че при неблагоприятни последици договорът за дарение би бил обявен за недействителен на осн. чл. 135 ЗЗД. Ответницата била първородна 2 внучка на ищците, кръстена на дядо си. Отношенията помежду им били изключително близки. Запазването на правото на ползване е обичайно при подобни сделки. Оспорила твърдението, че ищците имат трайна нужда от издръжка. Твърди, че никога не са искали от нея да им дава издръжка, което тя не би отказала.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

С Нотариален акт № 476, том 3, рег. № 6219, нот. дело № 460/2012 г. на Нотариус Кр. Б. Н. Д. Т. и Т. О. Т. дарили на Т. О. Т. 1/3 ид. част от УПИ IV, отреден за жилищно строителство, за пл. № 5561 кв. 66 по ПУП на гр. Г. Оряховица и реално втори етаж от построената в имота триетажна масивна жилищна сграда със застр. площ 100 кв. м., гараж № 2, избено помещение и таван, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж при запазване на право за пожизнено ползване на дарителите.

В хода на производството ищците Н. Д. Т. и Т. О. Т. са починалия и на тяхно място е конституиран наследникът им О. Т. Т..

Свидетелят Б. Х. В. бил медицински фелдшер в следствения арест в гр. Ловеч, в който бил задържан О. Т. за около 5-6 месеца. Запознал се с него и с родителите му. С Н. Т. поддържал връзка и след това. Тя била обездвижена. Казала му, че е прехвърлила апартамента на внучката си и оставила сина си на улицата. Това било по повод делата срещу сина й и уговорката била след приключването им тя да върне имота. Не спазила уговорката. Н. казвала, че е смешно да я гледа от друг континент. Споделяла, че искала от внучка си помощ, включително и пари, защото се нуждаела от постоянна рехабилитация. Казвала, че не може да контактува с внучка си поради часовата разлика и заради нежеланието й. Когато заболяването й напреднало, се разстроила, че не може да се движи, че не може да се свърже с внучка си и да получи помощ. Оплаквала се, че е забравена от внучките си, чувствала се изоставена. След инсулта на Т., Н. изпаднала в още по-голям стрес – останала сама и трябвало да се грижи за храната, да набавя памперси, да контактува с лекари и пр.

Свидетелят Ш. А. С. е близък на О. Т. и на баща му Т. Т.. Живеел наблизо до къщата на Т.. Преди около година (разпитът е проведен през м. октомври 2020 г.) О. го попитал дали може да наглежда баща му през седмицата, да му купува каквото трябва, да му помага. Свидетелят започнал да се грижи за Т. – пазарувал, придържал го, защото той не можел да пази равновесие. Бил свидетел на случай, в който Т. се опитвал да се свърже с внучка си Т. на един таблет, по вайбър. Свидетелят му помогнал и той се свързал с нея един-два пъти. Т. искал помощ, най-вече финансова. Тя затваряла, не искала да говори с дядо си. Свидетелят присъствал на 2-3 разговора и на около 20-30 неосъществени разговора, при които никой не отговарял. Финансови средства му трябвали за консумативи – отоплявал се на ток, за храна – със свидетеля купували готова храна, за лекарства. Живеел с наличните средства и синът му помагал.

3

Свидетелят знае, че имотът е прехвърлен фиктивно на Т., защото синът му имал дело, за да не бъде конфискуван по него.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, допусната пред въззивната инстанция при настоящото разглеждане на спора, изготвена от вещото лице Т. Б., се установява, че средномесечните доходи и разходи на дарителите Н. Д. Т. и Т.

О. Т. са както следва: за 2015 г. – 1 282.63 лв. доходи и 847.50 лв. разходи; за 2016 г. 1 508.02 лв. доходи и 845.50 лв. разходи и за 2017 г. 1 337.13 лв. доходи и 908.08 лв. разходи. При определяне на приходите вещото лице е съобразило както получаваните от ищците в периода 2015 – 2017 г. пенсии в размер на 840 – 910 лв. за Т. Т. и в размер на 403.79 – 432.09 лв. за Н. Т., така и приход от закрит спестовен влог на Т. Т. в размер на 217.53 лв. и от гаранция от ОП – Ловеч в размер на 1 957 лв. За същия период, видно от изисканите данни от „Банка ДСК“ АД, ищците са имали разплащателни сметки и депозити в размер на 5 248.08 лв., 1 845.04 лв., 6 387.42 лв. Тези суми не са съобразени от вещото лице, тъй като в процесния период сумите са били налични по сметките и не са теглени.

Представени са Етапни епикризи за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г., според които Т. О. Т. страда от хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност, през 2017 г. е претърпял мозъчен инфаркт, провежда лечение, а Н. Д. Т. страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и коксартроза двустранна, има наднормено тегло, артрозна болест, дегенеративни промени най-вече в коленните стави с изразен двигателен дефицит. Представена е и Етапна епикриза за периода 01.02.2019 г. – 22.03.2020 г. за Т. О. Т., в която са посочени същите заболявания като в предходната епикриза и е описана назначената терапия (предписани са медикаменти).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на разглеждане са предявени в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 476, том 2, рег. № 6219, нот. дело № 460/2012 г. на Нотариус Кр. Б., по силата на който ищците Н. Д. Т. и Т. О. Т. – починали в хода на производството и заместени в процеса от техния наследник О. Т. Т., даряват на Т. О. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Г. Оряховица, поради неговата привидност и иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението, поради това, че ответницата- надарена, отказва да даде на издръжка, от която те се нуждаят.

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето от ЗЗД:

Искът е неоснователен.

4

Привидна е сделката, от чието правно действие страните не желаят да бъдат обвързани. При нея е налице съзнателно несъответствие между желания резултат и изявената воля на страните. Симулативната сделка е нищожна, като симулацията е абсолютна, когато тя не прикрива друга сделка и относителна – когато прикрива друго съглашение между страните.

Ищците твърдят, че дарението е извършено не с цел да бъде надарена ответницата – внучка на ищците, а за да бъде избегната конфискация или насочване на изпълнението към имуществото на техния син, срещу когото е било повдигнато обвинение и е било образувано наказателно производство. Съобразно това, следва да се приеме, че се твърди абсолютна симулативност на сделката.

Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че искът не е доказан. Самите твърдения за целта на сключения договор не обосновават извод за неговата привидност. На първо място, по делото липсват доказателства, че по повдигнатите срещу сина на ищците обвинения Наказателният кодекс предвижда конфискация на имуществото. Няма данни и за периода, в който е било образувано и водено наказателното производство. На следващо място, в твърдяния период на наказателно преследване имотът е бил собственост на дарителите, съответно – евентуална конфискация не би засегнала тяхно имущество, а само това на сина им.

Отделно, възможността имотът да бъде предмет на имуществени санкции е била хипотетична и неопределена във времето, доколкото е последица, освен от постановяването на осъдителна присъда срещу сина на ищците, така и от придобиването на имота от него по наследство, след тяхната смърт.

Обстоятелството, че дарителите са запазили правото на ползване на имота също не може да обоснове извод за привидност на договора, доколкото прехвърлянето на „голата собственост“ върху един недвижим имот, при запазване на правото на ползване за отчуждителите, е позволена от закона и обичайна правна сделка.