Решение № 973 от 08.12.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Сливен, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20222230103916 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 150 и чл.127а от СК.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи. Сключеният между тях граждански брак бил прекратен с влязло в сила Решение № 1371 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6269/2018 г. по описа на СлРС, като било утвърдено постигнато между тях споразумение по реда на чл. 51 от СК, съгласно което родителските права по отношение на родените от брака деца Ж. Н. К. и Д. Н. К. били предоставени за упражняване на нея, местоживеенето на децата било определено при нея, определен бил режим на контакти на бащата с децата, както и дължимата на децата издръжка.

С Решение № 260145 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4586/2020 г. по описа на СлРС, определената издръжка била увеличена от 160 лева на 220 лева за детето Ж. и от 140 лева на 180 лева за детето Д., като ответникът би осъден да заплаща същата считано от 14.12.2020 г.

Твърди, че от определянето на посочената издръжка макар и да били изминали помалко от две години, в страната били настъпили значителни промени в икономическите условия, които се отразявали негативно във финансовото осигуряване на ежемесечната издръжка на децата. През последната година драстично нараснала инфлацията, в резултат на което нараснали цените на стоките от първа необходимост и това налагало по-високи разходи за ежедневната издръжка на децата както по отношение на разходите за храна, така и по отношение на разходите за облекло и обувки, за задоволяване на културните им потребности и разходите за училище. Детето Ж. щяло да бъде ученичка в 7-ми клас и й предстояла подготовка за изпити за прием в художествената гимназия. В тази връзка същата 1 посещавала курсове по рисуване. Посещавала и курсове по английски език два пъти седмично, а във връзка с предстоящата матура, предстояло да взема допълнително уроци по български език и математика. Разходите за детето Д. също нараснали. Детето щяло да бъде във втори клас и за него били необходими допълнителни разходи за учебни помагала.

Посещавал тренировки по карате и баскетбол, таксите за които нараснали, а през летните месеци посещавал и лятна занималня.

Сочи, че към настоящия момент страните нямали задължения за издръжка към други деца, имали постоянни доходи, което им позволявало да посрещнат обективно нарасналите нужди на децата им. Нейното постоянно брутно възнаграждение за последните 6 месеца възлизало на 6864 лева, получавала и месечни семейни добавки за две деца в размер на 88 лева. Ответникът към настоящия момент, след завръщането си от Канада, също имал постоянни доходи, които месечно надвишавали сумата 2500 лева. Освен това имал доходи и от отдаден под наем недвижим имот, които възлизали месечно на 400 лева.

Освен предпоставките за искането да бъде изменена определената за децата издръжка ищцата сочи, че са налице и предпоставките на закона за разрешение заместващото съгласие на бащата за издаване на паспорти и за пътуване на малолетните деца в чужбина, придружавани от нея – тяхната майка, или от друго изрично упълномощено от нея лице, без да се иска предварителното писмено съгласие на бащата до всички страни в ЕС и Европейското икономическо пространство и до Р Турция, считано от датата на постановяване на решението, до навършване на пълнолетие на децата или за друг по-кратък срок.

Поради изтичане на срока на издадените на децата по-рано паспорти за пътуване в чужбина и планувана от нея почивка с тях през 2021 г., поискала от ответника съгласието му за издаване на паспорти и за пътуването, но същият отказал. През м. април 2022 г. детето Ж. с нейно съгласие се записало в училище за участие в лагер на остров Тасос, ответникът отначало се съгласил, но впоследствие без никакви аргументи отказал да даде съгласието си.

Преди няколко месеца заедно с децата обмисляли отново през лятото на 2022 г. да организират почивка в Турция и отново провели разговор с ответника за необходимото им съгласие за издаването на паспорти и съгласие за конкретното пътуване. Отказът на ответника бил категоричен и той изрично заявил, че децата щели да пътуват в чужбина когато навършели 18 години.

Твърди, че несъгласието на бащата за пътуване на децата в чужбина винаги силно ги разстройвало. Особено тъжна по този повод се чувствала през тази година Ж., тъй като това нямало да й позволи не само да отиде заедно с другите деца на лагер, но и да гостува заедно с отбора по волейбол, в който тренирала в Сърбия, по покана на приятели на отбора.

Необходимостта на децата да пътуват в чужбина била свързана както с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата им култура, така и с практикуването на изучавания от Ж. английски език и упражнявания спорт, а за детето Д. с възможността да участва в международни състезания по практикувания от него спорт. Това искане било обосновано също и от видимото дезинтересириране на бащата от общуването с децата. От пролетната 2 ваканция през м. април, ответникът не бил пожелал да ги вземе при себе си нито веднъж, включително и през изтеклите летни месеци. През м. август децата гостували на баба си – майката на ответника, за две седмици, през което време ответникът бил ходил да ги види за няколко часа през неделните дни.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да измени определената по гр. д. № 4586/2020 г. по описа на СлРС издръжка, като я увеличи от 220 лева на 300 лева за детето Ж. и от 180 лева на 250 лева за детето Д. и осъди ответника да я заплаща на майката, като майка и законен представител на малолетните деца, платими до 25-то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на други правоизменящи я обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до изплащането й, както и да даде разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорти и за пътуване в чужбина на малолетните деца, придружавани от тяхната майка или от друго изрично упълномощено от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на бащата, до всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство, както и до Р Турция, неограничен брой пъти през годината, за срок от постановяване на решението, до навършване на пълнолетие на децата или за друг по-кратък срок.

Претендира разноските по делото, както и разноските за възнаграждение на процесуалния представител за предоставената й по чл.38 ал.2 от ЗА безплатна защита и съдействие по предявените искове.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който оспорва претенцията на ищцата по така поисканото увеличение на издръжката на двете малолетни деца. Не оспорва факта на промяна на икономическата обстановка в страната, но твърди, че на този етап няма финансова възможност да плаща така поисканата увеличена издръжка и не е съгласен същата да бъде увеличена.

Оспорва твърденията на ищцата, че отдавал недвижим имот под наем и получава доходи в размер над 2500 лева месечно, като твърди, че ищцата има недвижими имоти, които отдава под наем. Оспорва твърденията за увеличените разходи във връзка с посещаваните курсове от децата, като моли съда да задължи ищцата да представи квитанции за платените такси за курсовете, които твърди, че посещават децата и, че разходите им са се увеличили с посочените суми.

Твърди, че не отговарят на истината твърденията на ищцата, че той се е дезинтересирал от децата. Напротив, той се опитвал по всякакъв начин да поддържа контакт с тях, но тя му пречела за това, като настройвала децата против него, не им позволявала да разговарят по телефона с него и се опитвала по всякакъв начин да ги отчужди от него като техен баща. Счита себе си за добър родител и силно се вълнувал от развитието и обучението на децата, като следял тяхното развитие. По празниците трудно вземал децата при себе си, тъй като ищцата не ги давала. Тя определяла произволен режим на контакти между тях, което водело до тяхното отчуждаване. Нуждите на децата не винаги били това, за което 3 настоявала майката, понякога това били нейни прищевки и неразумно харчене на средства, с цел да спечели любовта и привързаността на децата.

По отношение иска по чл. 127а от СК сочи, че разногласията на родителите по въпроса за издаването на документ за самоличност на дете, позволяващо му напускането на пределите на страната, придружено от другия родител, се разрешавали единство съобразно с прекия интерес на детето, а не с този на родителите му в рамките на настоящото съдебно производство. Съдът не бил сезиран с въпроса за посещението на детето с придружаващия родител в конкретни държави в точно посочени времеви отрязъци или неограничен брой пъти през определен период от време.

Счита, че не следва да бъде обезпечена възможността на децата да пътуват в чужбина чрез издаването на необходимите лични документи за пътуване на дете в чужбина придружавано от другия родител, което било в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР 1/2016 г. и при евентуалното уважаване на подадената искова молба за спорна съдебна администрация по чл. 127а от СК по въпросите свързани с издаването на необходимите лични документи за пътуване на дете в чужбина, съдът следвало да съобрази и обстоятелството, че поисканото от ищцата разрешение заместващо съгласието на бащата децата да излизат за неограничени периоди по време, предхожда задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в посоченото решение и поради това не отговаряло на изискванията на това решение. Така че поисканото разрешение за пътуване на децата в чужбина следвало да се ограничи само до определен кръг от държави, за конкретни еднократни или многократни посещения, но не глобално за целия период на действие на задграничните паспорти или до навършване на пълнолетие на децата, а за период не по-дълъг от една или две календарни години.

В с.з. ищцата лично и чрез процесуален представител, моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от процесуален представител, който моли съда да отхвърли исковата претенция за увеличение издръжката на двете деца на страните до поискания от ищцовата страна размер. Относно иска по чл.

127а от СК заявява, че не възразява по снабдяването на децата с паспорти за пребиваване в чужбина, но по отношение на режима на пребиваване, се иска съобразяване с тълк. решение 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила Решение № 1371 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 6269/2018 г. по описа на СлРС е утвърдено постигнато между страните споразумение по реда на чл. 51 от СК, съгласно което родителските права по отношение на родените от брака деца Ж. Н. К. и Д. Н. К. били предоставени за упражняване на майката, местоживеенето на децата било определено при нея, определен бил режим на контакти на бащата с децата, както и дължимата на децата издръжка.

4

С Решение № 260145 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 4586/2020 г. по описа на СлРС, определената издръжка е увеличена от 160 лева на 220 лева за детето Ж. и от 140 лева на 180 лева за детето Д., като ответникът е осъден да заплаща същата считано от 14.12.2020 г.

Представена е служебна бележка от основно училище „Д-р Иван Селимински“ гр.

Сливен, в уверение на това, че Ж. Н. К. е редовен ученик в 7-ми „а“ клас през учебната 2022/2023 г., както и че Д. Н. К. е редовен ученик във 2-ри „а“ клас през учебната 2022/2023 г.

Представена е служебна бележка в уверение на това, че детето Д. Н. К. посещава редовно – три пъти седмично тренировки по карате в Карате клуб „Аякс“ гр. Сливен, за които заплаща месечна такса от 60 лева.

Представена е служебна бележка в уверение на това, че детето Ж. Н. К. посещава детска школа „Млади виртуози“ с профил изобразително изкуство от 6 годишна възраст.