Решение № 10828 от 22.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10828 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110134593 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ ЗАД от „Алианц България“ срещу ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД за сумата от 20173,49 лева, представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 17.09.2021 г. в гр.София, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването и разноските по делото.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 20158,49лева, в който размер платил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Претендира изплащането на регресното вземане в размер на платеното за отремонтиране на увредения автомобил и ликвидационните разноски за определянето му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на вредите. Поддържа, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП, а при условията на евентуалност прави и възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и претеднираните щети по лекия автомобил, застрахован при ищеца, като едновременно с това поддържа, че размерът на същите бил прекомерно и необосновано завишен. Навежда конкретни твърдения, че водачът на МПС, застраховано при ищеца, не е спазвал необходимата дистанция, с което е допуснал нарушение на диспозицията на чл. 23 ЗДвП и е причинил инцидента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 1 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил като застрахователно обезщетение по валидна застраховка „Каско“ сума в размер на 20158,49 лева за вредите от процесното ПТП, че е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., че към датата на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на автомобила, управляван от делинквента.

Основният спор между страните е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило същото, и върху размера на дължимото обезщетение.

Спорните обстоятелства съдът намира да се установяват от съвкупния анализ на приетите материали във връзка с издадено НП № 21-4332-020144/05.10.2021г., в т.ч. протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и заключението на автотехническата експертиза. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото в акта за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че същият е съставен след запознаване с наличния видеозапис от видеорегистратор, то същият има обвързваща доказателствена сила, доколкото удостоверява непосредствено възприети от съставителя си – длъжностно лице, факти, които същото има компетентност да удостоверява, т. е. налице е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, чиято достоверност не е оборена, и поради това съдът го кредитира напълно.

От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието се установява, че процесното ПТП е настъпило на 17.09.2021 г. около 19,25ч пеи следните обстоятелства: застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА се движел по бул.

„Ломско шосе“ с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, при което на около 1 км. преди Околовръстния път на гр. София при смяна на лентите за движение – от дясна в лява пътна лента, поради спрял аварирал автомобил, водачът не пропуснал и реализирал ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ответника. В протокола са отразени видими щети по лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“– преден капак, фарове, предна броня и др.

Като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й. Р. Д., управлявал лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА, чиито показания съдът не кредитира поради протИ.речието им с материалите във връзка с издадено срещу същия и влязло в законна сила НП № 21-4332-020144/05.10.2021г. Свидетелят не е оспорил констатациите на длъжностните лица относно обстоятелствата по настъпване на ПТП нито непосредствено след инцидента, нито в хода на процедурата по налагане на административно наказание. За първи път в разпита му пред съда и в протИ.речие с останалите събрани доказателства по делото същият излага, че причина за произшествието е поведението на трето за спора лицеводач на черен на цвят лек автомобил „Фолсваген Голф“, поради което съдът не ползва свидетелските му показания при формиране на изводите си за фактите по спора.

2

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното протИ.правно поведение на водача на „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност жИ.та и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на Й. Р. Д. се явява в нарушение на вмененото на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение при извършване на маневра да се съобрази с положението на останалите участници в движението. Няма данни по делото застрахованият при ищеца лек автомобил да се е движил с превишена или несъобразена скорост, или да е нарушил изискването за спазване на дистранция. При доказателствена тежест за ответника от събраните доказателства не се установява изключващо вината обстоятелство, което да обосновава извод за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция.

Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от страните заключение, което съдът кредитира, съгласно което всички повреди по „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, описани в протокола за ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА виновно е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, като ищецът е платил на извършилия ремонта сервиз сумата от 20158,49 лв. за поправяне на причинените при процесното ПТП щети. Следователно правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето основание.

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САТЕ се установява, че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 16774,31лв.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие обезщетението е в размер на действително настъпилите вреди, като съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ ТО, при автомобили в гаранционен срок размерът на действителните вреди включва и стойността на ремонтирането им в официален сервиз на марката, тъй като иначе пострадалият не би бил поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше настъпило застрахователно събитие – би загубил гаранцията на автомобила си. По настоящето дело, обаче, при доказателствена тежест на ищеца същият не ангажира доказателства за това автомобилът да е бил в гаранционен срок. С оглед на изложеното, като съобрази, че ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи до сумата от 16789,31 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 20173,49 лв.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

3

Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2424, 20 лева, вкл. за държавна такса – 806,96 лв., депозит за вещо лице – 250 лв., адвокатско възнаграждение – 1362,24 лв. и съдебно удостоверение – 5 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на така платеното адвокатско възнаграждение, като същото не надвишава размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на арвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към момента на приключване на устните състезания по делото. Ето защо и като съобрази уважената част от иска съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 2017,53 лева за сторени разноски в производството.

Ответникът е направил разноски в размер на 50 лева за депозит за разпит на свидетел и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице. От така сторените разноски като съобрази отхърлената част от иска съдът му присъжда сумата от 50,33 лв. за разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1 да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ №16, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 16 789,31 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ9913КА, причинени от водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № СВ8361СА при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2021 г., в гр. София, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до погасяване на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2017,53 лв. за разноските по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20173,49 лева.