Решение № 4734 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4734 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330108353 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ф. Я. М., Р. Щ. М. и Г. Г. М. срещу ЗК„Лев Инс“ АД, с която са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от по 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния ** – Ф. А. М., причинена на ** г. при настъпило ПТП с ППС марка и модел **, с рег. № **, теглещ полуремарке **“, с рег. № **, управляван от В. Д. Х., по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника, ведно със законната лихва от ** г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. на път ** при км.

**, лицето В. Д. Х. е управлявал ППС марка и модел **, с рег. № **, теглещ полуремарке **“, с рег. № **, като нарушил правилата за движение по пътищата и предприел движение на заден ход в кръстовище и отнел предимството на лек автомобил марка **, с рег. № ** и настъпил удар между двата автомобила. Вследствие на настъпилото ПТП била причинена смъртта на Ф. А. М.. Навеждат се доводи, че ищците били негови ** и **, които 1 търпели болки и страдания, вследствие на смъртта на техния **. Те се чувствали отчаяни, не спирали да плачат и изгубили моралната опора в живата си, доколкото с него имали дълбока емоционална връзка. Навеждат се съображения, че ППС марка и модел **, с рег. № ** имало сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество за периода ** г – ** г., с оглед на което се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

С молба вх. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ищците, се посочва, че за процесното ПТП има образувано наказателно дело от общ характер.

С оглед изложеното с Определение № **/** г., постановено по делото, същото е било спряно до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт на НОХД № **/** г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Предвид постъпила информация за постановяване на краен съдебен акт по НОХД № **/** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, производството е възобновено с Определение № **/** г., постановено по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗК„Лев Инс“ АД, с който се оспорват исковите претенции като погасени по давност.

Възразява се и че между ищците и техния ** не е имало дълбока силна емоционална връзка, която да поражда правото на обезвреда. Липсвали твърдения за нетичпични житейски обстоятелства, които да обосновават поголяма близост с пострадалия, различна от обичайната. Същите не се явявали и призовани към наследяване, доколкото починалият оставил за наследници лица от първи ред. Оспорва се и механизма на настъпване на ПТП, като се навеждат възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото жертвата е управлявала МПС с превишена скорост. Възразява се и срещу размера на претенцията за заплащане на неимуществени вреди, предвид действието на пар. 96 от ПЗР на КЗ. Претенцията за компенсаторна лихва се оспорва по съображенията за недължимост на главното вземане. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

2

От приобщеното по делото НОХД № **/** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, се установява, че с Присъда № **/** г., постановена по НОХД № **/** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, В. Д. Х. е признат за виновен за това, че на ** г. на път ** /** – **/, на км. **+**, в района на регулирано кръстовище, при управление на МПС – влекач с марка **, модел **, с рег. № **, теглещ полуремарке с марка **, модел **“, с рег. № **, е нарушил правилата за движение – чл. 38, ал. 4 ЗДвП, чл. 40, ал.1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смуртта на повече от едно лице – Ф. А. М., А. Б.

З. и М. Р. М., поради което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца. Посочената присъда е отменена с Присъда № **/** г., постановена по ВНОХД № **/** г. по описа на Апелативен съд Пловдив, в частта, с която подсъдимият В. Х. е признат за невинен и оправдан за това, че случаят е особено тежък и в частта, с която е признат за виновен престъплението да е извършено и поради нарушение на чл. 40, ал.1, и ал.2 ЗДвП, като подсъдимият е признат за виновен по квалифицирания състав, че случаят е особено тежък и е признат за невинен за това престъплението да е извършено и поради нарушение на чл. 40, ал.1, и ал.2 ЗДвП. Присъдата е изменена по отношение на наказанието, като същото е увеличено от пет години лишаване от свобода на осем години лишаване от свобода. С Решение № **/** г., постановено по КНД № **/** г. на ВКС, въззивната присъда е изменена в частта престъплението да представлява особено тежък случай, подсъдимият е оправдан за квалифицирания състав и наказанието е намалено на четири години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да управлява МПС.

От приобщената справка от Гаранционен фонд, се изяснява, че за периода ** г. – ** г. ППС марка и модел **, с рег. № **, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Посоченият факт е отделен като безспорен с протоколно определение от ** г., постановено по делото.

В хода на производството е прието Удостоверение за **/а и родствени връзки на И. Р. М., издадено на ** г. от Община **, от което се установява, че същият е с родители: Р. Р. М. и Г. Г. М., както и сестра – М. Р. М.. Последното се потвърждава и от Удостоверение за **/а и родствени връзки на Г. Г. М., издадено на ** г. от Община **.

3

По отношение на Ф. А. М. също е приобщено Удостоверение за **/а и родствени връзки, издадено на ** г. от Община **, от което е видно, че същият е с ** А. Ф. М. и едноутробен ** – Р. А. М..

От Удостоверение за **/а и родствени връзки на Р. Щ. М., издадено на ** г. от Община **, и от Удостоверение за **/а и родствени връзки на Ф. Я. М., издадено на ** г. от Община **, се изяснява, че тяхна ** е А. Ф. М..

По делото са разпитани двама свидетели – Ф. Й. М и М. Я. И..

Свидетелят М. посочва, че с ищците Ф. и Р. М.и са негови роднини, доколкото последната е ** на неговия **. Същият си спомня, че техният ** – Ф., е загинал в тежка катастрофа с тир. Последният много помагал на неговите ** и **. Те имали сергия на пазара, като всеки ден им прибирал стоката. Ф. живеел заедно с ** си, ** си, ** си – Г. М., и нейния ** в една къща. ** на Ф. се казвал И. М.. Ф. бил отгледан от неговите ** и **. Когато Ф. починал, всички били много шокирани. Когато ** на Ф. виждали свидетеля, се сещали за него и започвали да плачат. Същият посещавал ** си и ** си – Ф. и Р., всеки ден на пазара, не само по празници.

Свидетелят И. също посочва роднинска връзка с ищците, доколкото Ф.

М. и неговата ** били първи **. Родители на Ф., който бил починал, били А. и И.. Той бил отгледан от тях двамата и от ** му по бащина линия. Те живеели заедно, както и с неговия **.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и И., доколкото същите са преки, непосредствени и последователни. Независимо, че същите се явяват роднини на ищците, в показанията им не се откриха противоречия, като същите съответстват и на приобщените писмени доказателства, а именно: приетите по делото удостоверения за родствени връзки.

В хода на производството е приобщена и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В. С.. От заключението по същата се установява, че от техническа гледна точка механизмът на изследваното ПТП е водачът А. З. е управлявал л.а. ** по дясната пътна лента на платното за движение на пътя гр. ** - гр. ** в посока от изток на запад. През това време водачът В. Д. Х. е управлявал т.а. ** с полуремарке ** в кръстовище, образувано от пътя гр. ** - гр. ** и път за с.

**, като на заден ход е навлязъл в кръстовището на платното за движение на пътя гр. ** - гр. ** в посока от север на юг от пътя за с. **. Водачът на л.а. ** е 4 реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории, след около 2,8s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. **, след което е продължил по цялото купе отгоре и е настъпил в дясната страна на полуремарке **. След удара л.а. ** се е установил под полуремарке ** на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След удара т.а. ** с полуремарке ** се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Ограничението на скоростта в района на ПТП е 60 км./ч., доколкото е имало знак В26. Скоростта на л.а. **, непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 89 км./ч. В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост при движение на къси светлини е била 70 км./ч., а при движение на дълги светлини е била 121 км.ч. Скоростта на движение на л.а. ** 89 км./ч. е била технически несъобразена в конкретната пътноклиматична обстановка при движение на къси светлини и е била технически съобразена с видимостта в конкретната пътноклиматична обстановка при движение на дълги светлини. Технически съобразената скорост на л.а. ** следва да бъде съобразена и с нормативно определената.

Водачът на л.а. ** е реагирал в момент, когато полуремарке ** е навлизало в лентата му на движение, като освен това реакцията на около 67 – 68 м съвпада с видимостта му, която е около 64 м., т.е. реакцията на водача на л.а. ** е била своевременна. В анализираната пътна ситуация от момента на реакция на водача на л.а. ** той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. ** би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако в момента на реакцията му се е движил със скорост помалка от 70 км./ч..

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не се оспорва и от страните в производството.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 432 КЗ.

5

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, които са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което е налице влязла в сила присъда, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, както и че ищцата се явява сестра на починалото лице.

Основният спорен въпрос в настоящото производство касае материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния **.

С Тълкувателно решение № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съобразно мотивите на посоченото Тълкувателно решение, най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е 6 претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови и братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения между братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най7 близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19b3758f-6472-4ad4-9939-a6e6cb225c4a