Решение № 175 от 16.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. С., 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20245500900357 по описа за 2024 година

Предявен е иск с право основание по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано по искова молба от „Б.“ АД – гр.С. против М.. Д. Ч. гражданин на В..

В исковата молба е изложено, че на 06.02.2015г. между „Б.“ АД, от една страна като КРЕДИТОР, и М.. Д. Ч., **, от друга страна като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя Целеви кредит в размер на 64 542,39 лева (шестдесет и четири петстотин четиридесет и два лева и 39 стотинки) за заплащане на такси за обучение. Посочено е, че “Б.” АД е сключила типов договор за кредитиране на студенти и докторанта с министъра на образованието и науката № ДО 1-519/21.06.2010г. и съгласно чл.10 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, може да кредитира студенти и докторанти. Сочи, че неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Посочва, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период - чл. 2 от договора, през който срок издължаването на 1 кредита се погасява чрез посочена разплащателна сметка с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период - чл.5 от Договора.

Твърди се, че падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 –мо число на месеца - чл.6 от договора.

Посочени са уговорки от договора и се заявява, че съобразно условията на чл.4 от договора и раздел II от Общите условия усвояването на кредита се извършва в началото на всеки семестър, след представяне на документ по чл.10, ал.2 от ЗКСД, в който е посочена сметка на учебното заведение. На база представени 10 броя Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е усвояван, както следва: дата усвоена сума 06.02.2015 5 867,49 лв. 29.09.2015 6 845,41 лв.

12.02.2016 6 845,41 лв. 29.06.2016 6 845,41 лв. 28.02.2017 6 845,41 лв.

02.10.2017 6 845.40 лв. 12.02.2018 6 845,41 лв. 25.09.2018 6 845,41 лв.

19.02.2019 6 845,41 лв. 01.11.2019 3 911,63 лв. Изложено е, че съгласно Договора, за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Сочи се, че съгласно представените от кредитополучателя Уверения по чл. 10, ал.3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “Медицина”, в която ответникът се е обучавал, е октомври 2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е до октомври 2021 г., съответно първата падежна дата е 28.11.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1018,34 лева. Посочено е, че срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период.

Изготвен е нов погасителен план, с първа падежна дата, определена съгласно чл.24, ал.2 от ЗКСД - 28.11.2021 г., един месец след изтичане на гратисния период. Сочи се, че изготвеният нов погасителен план е със 120 месечни анюитетни вноски и с крайна падежна дата 28.10.2031г. - съобразно изискванията на чл.24, ал.3 от ЗКСД. Твърди се, че в нарушение Договора и Общите условия - Раздел V „Погасяване“, кредитополучателят е преустановил плащанията по погасителен план, като към датата на подаване на настоящата искова молба са просрочени следните месечни погасителни вноски: Дата:

Вноска: Дата: Вноска: Дата: Вноска: 28.03.2023 1 018,34 лв. 28.08.2023 1 018,34 лв. 28.01.2024 1 018,34 лв. 28.04.2023 1 018,34 лв. 28.09.2023 1 018,34 2 лв. 28.2.2024 1 018,34 лв. 28.05.2023 1 018,34 лв. 28.10.2023 1 018,34 лв.

28.03.2024 1 018,34 лв. 28.06.2023 1 018,34 лв. 28.11.2023 1 018,34 лв.

28.04.2024 1 018,34 лв. 28.07.2023 1 018,34 лв. 28.12.2023 1 018,34 лв.

28.05.2024 1 018,34 лв. Общо: 15 275,10 лв. - от тях просрочена договорна лихва: 6 935,89 лв.; - от тях просрочена главница: 8 339,21 лв. По силата на: чл.17.1., раздел VII „Отговорност и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представлява главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта дължимата договорна лихва за периода от 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г. е в размер на 7.167,03 лева.

Посочва, че дължимата лихва за забава за периода 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г. е в размер на 522,55 лева. Заявява, че предвид посочената по-горе липса на плащане и от което е видно, че кредитополучателят е допуснал забава в плащанията и за ищеца е възникнало потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от Общите условия към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 06.02.2015 г., отчитан по сметка № 11/22415844. с предявяване на настоящата искова молба “Б.” АД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника М.. Д. Ч., гражданин на В. **, дата на раждане: **., да заплати на “Б.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., **, дължимите по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 06.02.2015 г., суми: 79 248,92 лева – главница; 7 167,03 лева – договорна лихва за периода от 28.03.2023г. до 12.06.2024г. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност. На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения от съда особен представител – адв.Я. Прекрутова, с който взема отношение, от името на ответника по делото по отношение 3 допустимостта и основателността на предявената срещу него претенция.

Счита, че настоящият съд не е компетентен да разгледа повдигнатия спор, поради следните съображения : Сочи, че безспорно ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България, а ответникът е физическо лице, гражданин на О. В. и С., съобразно приложено по делото заверено копие от международен паспорт. Тоест, касае се за спор по повод възникнало между страните правоотношение с международен елемент. Посочва, че на осн. чл. 3, ал. 1 от КМЧП компетентността на съда следва да бъде определена съобразно действащия към момента на подаване на исковата молба, международен акт.

Заявява, че предвид обстоятелството, че след 01.01.2021г. спрямо В. е преустановено действието на законодателството на ЕС, приложима в настоящия спор следва да е т. нар. Луганска конвенция от 2007 г., по която Република България и О. В. и С. са страни. Намира, че се касае конкретно за приложението на Раздела „Компетентност при потребителските договори“ и т. като не е спорно, че ответникът се явява потребител по Договора за целеви потребителски кредит, по силата на който му е предоставена финансова услуга - кредит, платим на вноски, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, то според Луганската конвенция от 2007 г. следва, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.

Отбелязва, че действително, сезираният български съд има право да определи местоживеенето на физическото лице и по-конкретно обичайното му местопребиваване, където физическото лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване. Обстоятелството, че ответникът се е обучавал в България и към момента на сключване на Договора е имал адресна регистрация на територията на висшето учебно заведение, а именно „С.“- С., студентско общежитие, не е основание да се счита, че той е установил трайни връзки с това място или е имал намерение да изгради такива. Още повече, че видно от справката, представена от ГР „Миграция“, към ОДМВР С., ответникът е имал статут на продължително пребиваващ на територията на Р България до 02.10.2021 г., а по данни на домакина на общежитието г-н М. Ч. го е напуснал преди 10 години. Имайки предвид информацията в представеното по делото Уверение с peг. индекс № 5681/30.10.2019 г., изд. от ректора на Т., срокът за полагане на последния държавен изпит за 4 придобиване на специалност „медицина“, професионално направление „здравеопазване и спорт“, е 30.09.2020 г. След дипломирането си, когато и да е настъпил този факт, ответникът, ако не е имал намерение да се установи трайно в Р България, а е пребивавал тук единствено и само заради обучението си, не се е нуждаел от продължаване на статута на продължително пребиваващ, което би обяснило и факта, че след 02.10.2021г., повече от 2 l/2 години преди завеждането на исковата претенция, липсват данни за него да е издавано разрешение за пребиваване. В случай, че се приеме, че сезираният съд е компетентен да разгледа спора между страните, то моли да се приеме, че настоящите обективно съединени искове са допустими, но неоснователни, по следните съображения : От името на ФЛ - ответник в производството, възразява срещу наведените с исковата претенция доводи за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по Договора. Твърди, че липсват данни кредиторът да е уведомил писмено длъжника, че ще упражни правото си на предсрочна изискуемост. Намира, че обективираното на стр. 4 от исковата молба изложение не следва да се счита за достигнало до длъжника предвид обстоятелството, че същият се представлява в производството от особен представител. В тази връзка, моли да се постанови решение, с което длъжникът да бъде осъден да заплати онази част от отразените в Погасителния план вноски, чийто падеж е настъпил, считано от 23.03.2023 г. до момента на предявяване на претенцията в съда. В тази връзка, моли, ако съдът приеме, че институтът на предсрочната изискуемост е възникнал с факта на достигането на исковата претенция и приложенията към нея до особения представител на длъжника, то моли да се вземе предвид, че при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, размера на вземането по него следва да се определи само в размер на непогасения остатък от предоставената по Договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпването на предсрочната изискуемост- 21.10.2024 г. до датата на плащането. Отделно от това, оспорва като нищожна клаузата, фиксирана в „Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти“, които са неразривна част от Договора за кредит, предвиждаща в т. 10.2 „капитализиране на начислената през гратисния период, лихва“, прилагането от страна на ищеца на която, само по себе си води до анатоцизъм - кредитополучателят дължи да върне главницата и начислената 5 лихва, но не и да се капитализира последната; В тази връзка възразява и срещу размера на посочената в Погасителния план от 30.10.2021 г. дължима главница - фиксиран на 87 705.97 лева. Посочва, че в т.1 от Договора за целеви потребителски кредит, сключен с кредитополучателя, се сочи, че е отпуснат кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 64 545.39 лева, както и че на база представените по делото 10 бр. Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД кредитът в този си размер е усвоен на 10 транша, видно от таблицата на стр. 3 от исковата молба. Заявено е, че от представеното приложение - Извлечение от счетоводни книги от 13.06.2024г., може да се заключи, че общият размер на капитализираната лихва по кредита е 23 163.58 лева, която сума е прибавена към дължимата главница или иначе казано: ищецът е оскъпил стойността на полученото от ответника с посочената сума. Счита клаузата, визирана в чл.