Решение № 11130 от 10.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49271/2022
- Вид
- Решение № 11130
- Подписан
- 10.06.2024
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31,ал.2 · Закон за собствеността
- чл.23,ал.1 · Семеен кодекс
- чл.29,ал.3 · Семеен кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.51,ал.1 · Семеен кодекс
- чл.57 · Семеен кодекс
- чл.57,ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11130 гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г К при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20221110149271 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.31,ал.2 от Закона за собствеността ( ЗС ),вр.чл.57,ал.2 от СК и чл.86,ал.1 от ЗЗД от А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С против А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С,с искане за осъждане на ответника да заплати парични суми,както следва – 13466,67 лева за ползване на съсобствен имот апартамент за периода 18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 3774,41 лева за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.,2525 лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен гараж за периода 18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 707,70 лева за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.,6733,33 лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен автомобил за периода 18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 1887,20 лева за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.
В исковата молба се твърди,че ищцата и ответникът са бивши съпрузи,които са сключили брак през 1989 г.,а с решение на СРС,86 състав по гражд.дело № 9629/2018 г. бракът е прекратен с развод. Ищцата поддържа,че по време на брака страните са придобили в режим на СИО следните имущества – апартамент ..... в ..... в същата сграда и лек автомобил П комби с рег. № ...... Сочи се,че с нотариална покана от 15.11.2019 г. ищцата поканила ответника да й заплаща обезщетение с посочена конкретно претендирана наемна цена за всеки от обектите,в отговор ответникът посочил,че не възразява ищцата да ползва имотите,но не предложил начин на ползване.
Моли съда да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор ответникът А. С. А. оспорва исковете като неоснователни и недоказани – твърди се,че според утвърденото споразумение по чл.51,ал.1 от СК ищцата е напуснала имота без претенции за ползване. Ответникът счита,че ищцата няма желание да ползва имотите.
Ответникът твърди,че страните са сключили споразумение,с което ответникът приел да изплати остатък от кредит на ищцата,както и да прехвърли имот на сина им,докато ищцата се съгласила да предостави на ответника процесното имущество. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
С нотариален акт от 20.06.2005 г. А. С. А. и А. Т. А. се легитимират като собственици на ап...... на две нива с площ от 66,48 кв.м. в секция Б на сграда,построена върху УПИ XI-1857 в .....,като според представената схема на имота имотът се намира в бл.145.
Видно от нотариален акт от 02.10.2005 г.,А. С. А. се легитимира като собственик на подземен гараж 2 в ..... на ......
От свидетелство за регистрация на МПС автомобил П комби с рег.№ ..... е собственост на А. С. А..
С покана от 15.11.2019 г.,връчена на А. А. на 18.11.2019 г.,А. Т. А. претендира сумата от 400 лева месечно за апартамента,75 лева месечно за гаража и 200 лева месечно за автомобила,платими до пето число на текущия месец,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В отговор към нотариалната покана А. А. заявява,че не възразява А. А. да ползва имотите.
Според констативен протокол от 03.12.2019 г. се установява,че не е постигнато съгласие относно начина на ползване на имотите.
С решение от 12.12.2018 г.,постановено по гражд.дело № 9629/2018 г. по описа на СРС,86 състав е прекратен с развод брака между А. С. А. и А. Т.
А. по чл.50 от СК и е утвърдено споразумението,съгласно което семейното жилище – ап...... в бл.145 на ..... остава за ползване на А. А. като А. А. го е освободила и няма претенции за ползването му.
Видно от нотариален акт от 27.03.2014 г.,А. Т. А. се легитимира като собственик на недвижим имот – ..... в .....,с площ от 68,23 кв.м.
От ръкописен текст от 24.01.2018 г. се установява,че А. се задължава да погаси остатъка по кредита на А. и да прехвърли апартамент на С,както и да изплати на А. 20000 лева след разделяне на имуществото,а А. се съгласява да предостави на А. апартамент .....,гараж и автомобил при имущественото разделяне.
От справка от Агенция по вписванията се установява,че на 19.11.2019 г.
А. С. А. и А. Т. А.,като дарители,и С А. С.,като дарен,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дарителите прехвърлят правото си на собственост,а С С. приема дарение върху недвижим имот ..... на ......
С влязло в сила решение на СГС е отхвърлен искът с правно основание 2 чл.23,ал.1 от СК,предявен от А. С. А. срещу А. Т. А. за признаване за установено,че апартамент .....,подземен гараж 2 и автомобил П са негова лична собственост,както и е отхвърлен искът по чл.29,ал.3 от СК за определяне на по-голям дял от посоченото имущество поради по-голям принос.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката К-В се установява,че познава А. от 2015 г.,а А. – от 2016 г.,тъй като с А. били колеги. На свидетелката В е известно,че А. в периода 2018 г. до 2020 г. живяла в жилище на свидетелката,където живяла сама. Свидетелката В знае,че А. и А. имат автомобил П,който се кара от А. и на автомобила има реклама на неговата фирма. Свидетелката К-В е казала,че разбрала от А. за намерението на А. да закупи друго жилище,което се оказало,че се намира в района на „С“ и там са били бивши работнически общежития. От показанията на свидетелката К-В се установява,че след раздялата на А. и А. са ходили до семейното жилище за някакъв багаж на А.,но А. не успяла да отключи с ключа,който има. Според показанията на свидетелката К-В след като А. напуснала жилището на свидетелката А. закупила къща с двор в П,но свидетелката не знае дали къщата е лично нейна или в съсобственост и не знае дали А. е живяла там с друг мъж. От показанията на свидетелката Люцканова тя познава А. от 2015 г.,когато били колеги в една и съща банка,а впоследствие А. останала клиент на банката,на свидетелката е известно,че кредитът на А. е погасен и е издадено съгласие да бъде прехвърлен имотът като погасяването на кредита е станало към 2019 г.,на свидетелката не е известно с какви парични средства е погасено задължението по договора за кредит.
Разпитана в съдебно заседание,свидетелката А. – Г,която е сестра на ответника е казала,че познава страните,по време на брака нейният брат купил два апартамента,защото работил много за разлика от снаха й,А. и А. се разделили в края на 2017 г. или началото на 2018 г. Според показанията на свидетелката А. – Г до раздялата двойката живяла в мезонета,след което А. отишла в другото жилище,но впоследствие създала връзка с друг мъж,с когото живяла другаде,а след раздялата с другия мъж се върнала в апартамента,където живее синът на А. и А. със своето семейство като по това време братът на свидетелката закупил жилище,което предложил на А.,но тя отказала и той продал това жилище. Според свидетелката А. – Г нейният брат не е сменял ключалките за мезонета.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата А. е казала,че не й е предавана сума от 20000 лева,а нейният син й предоставял парични суми по 310 лева всеки месец в продължение на седем осем месеца за заплащане вноската по кредита,който е предназначен за жилището,което му е прехвърлено.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-оценителна експертиза се установява,че средната пазарна наемна цена за жилището за процесния период възлиза на 21880,20 лева,а лихвата за забава е 4024,54 лева,за гаража – 2563,99 лева,а лихвата за забава – 470,01 лева,а за автомобила – 6970 лева и лихвата за забава е 1287,89 лева. Според допълнителното заключение при отчитане ползване на автомобила за лични нужди и през празнични и почивни дни наемната цена за автомобила за процесния период възлиза на 9245 лева,съответно мораторната лихва е 3
1924,89 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС е обусловено от провеждането на доказване,че съществува съсобственост,а съсобственият имот се ползва еднолично от някой от съсобствениците,при което лишеният от ползване на имота съсобственик има право да претендира обезщетение за периода,за който е лишен от право на ползване. Законът поставя изискване лишеният от ползването съсобственик да може да претендира обезщетение,ако е отправил покана и обезщетение може да бъде присъдено само за периода след отправянето на покана. Това означава,че страната ищец следва да проведе доказване,че съществува съсобственост между страните,да установи,че ответникът лично ползва имота,да докаже,че е отправена покана.
Страните не спорят,а и от представените по делото нотариални актове и свидетелство за регистрация на МПС се установява,че по време на брака и на възмездно придобивно основание са придобити апартамент,подземен гараж и автомобил. С оглед това,че имотите са съсобствени на страните,придобити при равни дялове ( не е спорно,че имотите са придобити по време на брака на страните,а и същевременно исковете на ответника А. за признаване правото му на изключителна собственост,респективно за признаване притежаване на по-голям дял са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение ),ищцата А. е доказала първата предпоставка за уважаване на исковата претенция – доказано е съществуване право на съсобственост между страните.
Софийският районен съд приема,че е изпълнена и друга изискуема от закона материалноправна предпоставка за уважаване на иска – от представената към исковата молба покана се установява,че ищцата е изпратила нотариална покана,връчена на ответника А. на 18.11.2019 г.,при което за периода,считано от отправяне на поканата има право на обезщетение,ако докаже,че ответникът еднолично е ползвал имотите,съответно ищцата А. е била лишена от възможността да ползва имотите. Неоснователен е доводът на ответника А.,релевиран чрез процесуалния му представител,че ищцата А. не може да претендира обезщетение предвид това,че според постигнатото споразумение по бракоразводното дело ищцата А. е посочила,че няма претенции към семейното жилище и същото се предоставя за ползване на ответника А.. На първо място,с исковата претенция ищцата А. претендира обезщетение за лишаване от ползване на апартамент,гараж и автомобил,като само апартаментът е предмет на споразумението,а на второ място,предоставянето на апартаментът ..... за ползване на ответника А. не лишава ищцата А. от правото да претендира обезщетение за лишаване от възможността да ползва този имот,в който притежава ½ идеална част. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно решение на ВКС № 199/15.01.2018 г.,постановено по гражд.дело № 154/2017 г. по описа на ВКС е възприето,че когато при развода ползването е предоставено на единия съпруг,другият съпруг би бил лишен от правото да претендира заплащане на обезщетение спрямо ползващия съпруг само в хипотезата,ако е уговорено изрично,че ползването се предоставя безвъзмездно. С оглед това,че в настоящия случай не се установява от представеното съдебно решение и от одобреното споразумение между страните да е уговорено безвъзмездно ползване за 4 ответника А.,то ищцата А. има право да претендира обезщетение за период,последващ влизането в сила на решението за развод чрез предявяване на иск,ако липсва уговорена между страните наемна цена – в този смисъл решение № 71/29.06.2018 г.,постановено по гражд.дело № 2750/2017 г. по описа на ВКС. Анализирайки събраните в хода на производството доказателства,съдът счита,че може да бъде възприето,че ответникът А. еднолично реализира фактическа власт върху имота,респективно предявените искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС,вр.чл.57 от СК и чл.31,ал.2 от ЗС се явяват доказани по основание. За да счете,че е доказано,че ответникът А. реализира фактическа власт върху имуществата – апартамент,гараж и автомобил еднолично,съдът отчете решението по бракоразводния процес,както и взе предвид свидетелските показания на свидетелите К-В и А.