Определение № 3920 от 03.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 7713/2024
- Вид
- Определение № 3920
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Величка Маринкова, Цветина Костадинова, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.12 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3920 гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607713 по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
С протоколно определение от 14.10.2024 г. по НОХД №7065/24 г. по описа на СРС, НО, 132-ти състав съдът е прекратил съдебното производство по делото водено спрямо подсъдимите Н. Н. Н. и И. М. Ц.- С. и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Недоволен от определението е останал представителя на държавното обвинение, който в частен протест го атакува, твърдейки, че в ОА не са допуснати описаните от съдът процесуални нарушения, респ. че не са допуснати такива, които да не позволяват на двамата подсъдими да разберат в какво точно са обвинени. Счита, че в ОА и в обстоятелствената и в диспозитивната част подробно, ясно и точно са описани поведенията на двете обвиняеми лица и в какво се изразяват хулиганските подбуди, като в диспозитива на ОА изрично са записани и самите реплики, които според прокурора сочат на това. намира, че достатъчно ясно е посочено за всяко едно от тях, че е действал като извършител, както и че не е необходимо да се посочва цифрово коя от хипотезите на чл.131, ал.1, т.12 от НК е налице в случая, доколкото от ОА е пределно ясно, че става въпрос за хипотезата на телесна повреда по хулигански подбуди. Не на последно място отбелязва, че макар и да е пропуснал да посочи, че причинената телесна повреда е лека такава, повече от ясно е, че става въпрос именно за лека телесна повреда, тъй като ясно е записано, че е причинена болка и страдание без разстройство на здравето.
Иска се от въззивния съд да отмени определението и да върне делото на СРС за продължаване на следващите се по него процесуални действия.
СГС, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:
Частният протест е процесуално допустим- подаден е в срок, от страна със защитен от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.
По същество протестът е основателен по следните съображения:
1
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н. Н. Н. и И. М. Ц.С. за извършено от тях престъпление по чл.131, ал.2, т.4 вр. ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
В обстоятелствената част на ОА подробно е описана фактическата обстановка и релевантните според прокурора факти и обстоятелства, относими към престъплението, за което С. и Н. са предадени на съд, като е описано подробно и поведението на всеки един от двамата обвиняеми и отправените от тях реплики към полицейския служител (полицейския орган). Описани са включително какви конкретно телесни увреждания (наранявания) са причинени на пострадалия Р.М.. Посочено е- както в обстоятелствената част на ОА, така и в диспозитива на същия, че тези телесни наранявания по своята правна същност съгласно заключението на СМЕ съставляват болка и страдание, без разстройство на здравето като е посочена и цифровата квалификация на инкриминираното деяние- такова по чл.131, ал.2, т.4 ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Нито в обстоятелствената част на ОА обаче, нито в диспозитива на същия не е посочено, че нанесените на пострадалата конкретни телесни увреждания, причинили й болката и страданието без разстройство на здравето, съставляват лека телесна повреда. По същия начин е формулирано обвинението спрямо Н. и С. и на ДП при привличането им като обвиняеми.
Същевременно действително при цифровото изписване на инкриминираното престъпление не е посочено коя конкретна хипотеза на т.12 на чл.131, ал.1 от НК е налице в случая, макар и навсякъде в ОА ясно да се твърди да става въпрос за телесна повреда причинени по хулигански подбуди. Ясно също така са описани и конкретните действия на всяко едно от обвиняемите лица, като също така ясно и в обстоятелствената и в диспозитичната част на ОА са посочени репликите, които всеки един от двамата подсъдими е отправил към пострадалата към момента на нанасяне на телесната повреда на същата, макар и в диспозитива на ОА да не е изрично записано, че тези именно реплики прокурорът инкриминира като такива, сочещи на хулиганските подбуди на двамата подсъдими.
Това е дало основание на съда да приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се на първо място в непосочване в какво се изразяват хулиганските подбуди; на следващо място в това, че не било посочено цифрово коя от хипотезите на т.12 на чл.131, ал.1 от НК е налице; на следващо място в това, че не било посочено дали всеки един от двамата е действал като извършител, както и в това, че не била посочена конкретната телесна повреда- дали е лека, средна или тежка, като е отбелязал, че същите нарушения са допуснати и в постановленията за привличане на обвиняем на ДП.
С оглед на това е постановил и атакуваното определение от 14.10.21024 г., с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на тези „съществени“ процесуални нарушения.
Въззивният състав не се съгласява със становището на първия съд, доколкото на първо място макар и да не е изрично посочено в диспозитива на ОА, че хулиганското поведение на всеки един от подсъдимите се изразява чрез инкриминираните реплики, то е 2 повече от ясно, че именно тях прокурорът е приел като такива, сочещи на хулиганските подбуди, тъй като няма как чрез реплики да бъде причинена телесна повреда, а самите те по своята същност са такива, които са невъзпитани и провокативни, поради което покриват по принцип понятието за хулигански мотив. Още повече, че в обстоятелствената част на ОА подробно е описано поведението на всеки един от двамата и това, че без повод и причини са нападнали пострадалата по време на изпълнение на служебните й задължения, поради което и не е налице съмнение относно това, кое прокурорът е възприел и инкриминирал като хулигански мотиви и подбуди при осъществяване на инкриминираното деяние от страна на всеки един от двамата подсъдими.
На следващо място макар и да не е посочено, че цифровата квалификация на деянието е по предл.1-во на т.12, ал.1, чл.131 от НК, повече от ясно е, че именно това е хипотезата на цитираната разпоредба, тъй като ясно и недвусмислено се сочи, че става въпрос за телесна повреда причинена по хулигански подбуди.
Не е посочена и вида на телесната повреда като лека такава, но повече от категорично и непротиворечиво е посочено, че става въпрос за болка и страдание без разстройство на здравето, като е посочена и съответната цифрова квалификация на същатачл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което и изобщо не възниква каквото и да е било съмнение относно твърдяната телесна повреда и нейния характер- лека телесна такава по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Няма никакво съмнение също така и досежно формата на съучастие на всеки един от двамата обвиняеми в инкриминираното престъпление- повдигнато им е обвинение за извършителство, което става ясно както от словесния начин на формулиране на обвинението спрямо тях, така и от цифровата квалификация на инкриминираните престъпления- такива по чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а не на последно място и от описаното в обстоятелствената част на ОА.
В този смисъл налице са привидни „процесуални нарушения“, които нито са съществени такива, нито са нарушили правото на подсъдимите да разберат в какво конкретно са обвинени, нито са им нарушили правото на защита, което е видно дори и от факта, че те са изразили желание да сключат споразумение по делото, чрез своите защитници.
По изложените съображения въззивната инстанция счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените такива и които да налагат връщане на делото на ДП.
Ето защо и определението на съда се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на СРС за продължаване на производствените действия по него.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 2-ри въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 14.10.2024 г. по НОХД №7065/24 г. по описа на СРС, НО, 132-ти състав, с което съдът е прекратил съдебното производство по делото водено спрямо подсъдимите Н. Н. Н. и И. М. Ц.- С. и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на същия състав на СРС за продължаване на производствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4