Решение № 1311 от 04.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1311 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000500725 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 265954/1.10.2021 г., постановено по гр.д. № 16421/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 2 с-в са отхвърлени исковите претенции на С. С. Г. с ЕГН ********** срещу УМБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София, с ЕИК 130367715, с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновно и неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането-15.10.2008 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни. С оглед на това, ищцата е осъдена да заплати сторените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като решението е постановено при участието на третите лица-помагачи /ТЛП/ на страната на ответника – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, Г. Д. Я. и Х. Г. С..

Решението е обжалвано от С. С. Г. с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Намира, че били доказани фактическите състави на деликтните искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, поради което претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

Ответникът по делото-УМБАЛ „Св.Анна”-София, представляван от адв. Л.

Н., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че са правилни изводите на СГС, че не е налице деликт, поради което и лечебното заведение правилно не е осъдено да 1 плати търсените неимуществени вреди. В подобен смисъл е и становището на третото лицепомагач Г. Я., който също счита първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Останалите подпомагащи страни „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и Х. Г. С. не предоставят писмени отговори на въззивната жалба.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Причините за това са следните:

С. Г. заявява в искова молба от 05.12.2012 г., че е използвала вътрешноматочна спирала. На 10.01.2008 г. тя се е явила на преглед при д-р Г. Я. от „ДКЦ VIII” ООД, на когото е заявила, че желае да смени спиралата с нова. Д-р Г. Я. е определил 28.02.2008 г. за сваляне на старата спирала на Г., когато тя се е явила и според д-р Я. той е свалил старата спирала. На 18.03.2008 г. ищцата се е явила пред д-р Я., за да ú постави нова спирала. Той е направил това. Седмица по-късно ищцата е ходила на контролен преглед и отново третото лице-помагач казал, че всичко е наред.

В края на април 2008 г. С. Г. е започнала да чувства лек дискомфорт в областта на корема, а от юни 2008 г. леки неразположения и болезненост в долната част на корема. Тя е отдавала това на проблеми с бъбреците и настинки.

На 05.08.2008 г. ищцата-въззивник за първи път е посетила болницата на ответника УМБАЛ ”Света Анна“ АД. Там е била консултирана от уролог и нефролог, като ú е била поставена диагноза за бъбречно заболяване и е било назначено лечение за него. Към този момент С. Г. е имала рентгенова снимка, на която ясно са се виждали двете спирали, но това не е било отчетено от лекарите. На 07.08.2008 г. тя отново е била в болницата, където я е прегледал нефролог. Той отново ú е назначил лечение като за бъбречно заболяване.

В края на август 2008 г. ищцата отново се е почувствала зле. Понеже е била изчерпала направленията си, тя е помолила своя приятелка да използва нейно направление, за да се яви на изследвания. Г. се е явила от името на приятелката си М.Г. на хематологично изследване, биохимия и урина, на които са се виждали отклонения от нормалните показатели.

На 25.08.2008 г. е било направено рентгеново изследване, но не са били забелязани отклонения във вътрешните полови органи. Лечението за бъбречно заболяване е продължило.

На 29.09.2008 г. С.Г. пак е била прегледана от нефролог, който е продължил лечението за бъбречно заболяване. В същия ден на ищцата е било направено и ултразвуково изследване, при което нищо не е било отбелязано за органите на ищцата в малкия таз. През нощта на 13.10.2008 г. въззивничката почувствала силна болка и с линейка, тя е била откарана в Спешно отделение на болницата. На ищцата са били направени изследвания на кръв и урина, рентгенография и ултразвук. На рентгенографията е била отчетена сянка от спирала, но консултация с гинеколог не е била назначена.

2

На 15.10.2008 г. състоянието на Г. се е влошило и симптомите са били такива, че е следвало да бъде назначена консултация с гинеколог. Тогава тя е била преместена в хирургията, консултирана е била и от гинеколог, и е била прегледана с вагинален ехограф.

Едва при операцията лекарите са открили, че всъщност проблемите на ищцата са били от гинекологично тазово възпаление, което не е било установено и лекувано навреме и, за което вероятно са допринесли двете спирали в матката ú. Възпалението е предизвикало перитонит и механичен улеус, което е наложило при операцията да бъдат премахнати вътрешно-половите органи на ищцата.

Вследствие на това, Г. е изпаднала в шок, шест месеца е била в болничен, като първият месец е била на легло, с дренажи и не е могла да се обслужва сама. Тя не е имала средства да се издържа. Затова дъщеря ú е напуснала училище, започнала е работа в нощна дискотека, като през деня се е грижила за майка си, а е завършила училище като частна ученичка. Либидото на ищцата намаляло поради отстранените вътрешнополови органи, като придобила и комплекс за малоценност. Това не би се случило, ако не е било погрешното диагностициране и лечение от лекарите, работещи при въззиваемата болница. Затова, Г. моли да се осъди ответника да й заплати 40 000,00 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и 18 495,77 лева обезщетение за забава от 15.10.2008 г. до 05.12.2012 г.

Ответникът по делото-УМБАЛ „Св.Анна” ЕАД е оспорил исковите претенции. Твърди, че не е отговорна за поставянето на втората спирала без да се извади първата. При снемането на анамнезата С.Г. е споделила данни единствено за бъбречно заболяване. Това е довело до предписано лечение за бъбречно заболяване, за което тя е била адекватно лекувана. Ако ищцата е съобщила за проблеми с половите органи, лекарите са щели да отреагират, но, тъй като тя не е съобщила, то лечебното заведение не е отговорно за отстраняването на вътрешно-половите органи на С. Г.. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

В подобен дух са и становищата на третите лица-помагачи.

С решението си Софийски градски съд е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че не е доказано по делото, че претърпените неимуществени вреди от ищцата са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответника, че не е установено противоправно поведение на лекарите и медицинския персонал на ответника, изразяващи се в несвоевременност и неправилност на лечението.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Към 2008 г. ищцата е имала заболяване на щитовидната жлеза и бъбреците, което между страните по делото не е спорно. На 31.01.2008 г. и на 14.02.2008 г. д-р Г. Я. е извършил профилактични гинекологични прегледи на С. Г.. При първия преглед той е извършил цитонамазка, резултатът от която е дал на ищцата при втория преглед. Липсват доказателства д-р Г. Я. да е извършвал други прегледи на въззивничката.

3

На 05.08.2008 г. Г. е посетила лечебното заведение-въззиваем с оплаквания за коликообразна болка в корема с газове и подуване на корема. На нея са ú били направени рентгенографско, ехографско, хематологично изследване, както и изследване на урината.

При рентгенографското изследване е била направена снимка, от която се установява, че в малкия таз на Г. е имало две Т-образни (Y-образни) сенки. Те са били разположени паралелно една на друга и косо спрямо костите на таза. Рентгеновите характеристики и разположението на сенките съответстват на спирали от различен тип. Едната спирала е била разположена отгоре и отпред с участъци с по-висока плътност, тип Copper T. Втората спирала е била разположена отзад и отдолу, с по-големи размери, еднородна структура, от хормоно-отделящ тип. Mirena е спиралата от този тип, която най-често се използва (заключението и показанията на вещото лице д-р К., л. 720-723 и л. 726-731 от първоинстанционното дело). Въпреки наличието на спиралите д-р Т., рентгенологът извършващ изследването, не ги е описала в резултата от него.

На 25.08.2008 г. въззивничката отново е посетила болницата. Тогава е било извършено рентгенографско изследване, с което са били установени хидронефроза и конкременти в десния бъбрек, но не и противозачатъчни спирали. Хидронефрозата и конкрементите в десния бъбрек са били установени и при ултразвуково изследване на Г., извършено при ответника по жалба на 29.09.2008 г.

На 13.10.2008 г. Г. отново е постъпила в болницата с коликообразни болки. Коремът ú е бил мек, но палпаторно болезнен в долната дясна половина. В същия ден ú е било извършено рентгенографско изследване, при което д-р М. е установил: „сянка на спирала в малкия таз. Суспектна сянка на Копър на ниво L3 вдясно.“ На 14.10.2008 г. е била извършена консултация с гастроентеролог, а след това и с хирург. С. Г. е била изписана от урологичното отделение и преместена в хирургия.

Там, на 15.10.2008 г. спрямо С.Г. са били извършени хематологично, биохимично, микробиологично и рентгенографско изследване. При рентгенографското изследване д-р Ч. не е открил свободна течност в корема, която по принцип е индикация за перитонит. От обзорната снимка, която той е направил, отново обаче, се установява наличието на двете спирали във влагалището й.

След изследванията д-р К. е оперирал Г.. При операцията, той е установил, че тя е била получила перитонит и илеус вследствие на вътретазово възпаление, от което са били увредени половите ú органи. Затова, той ги е премахнал.

Причината за вътретазовото възпаление е била анаеробна бактереологична инфекция отвън-навътре - от влагалището към вътрешните полови органи. Не може да се определи давността на инфекцията (така изрично заключението и показанията на вещите лица д-р Н., д-р Т. и д-р Р., вж. т. II, л. 664-669, 670-672 от първоинстанционното дело).

4

Според вещите лица, при наличие на такава бактериологична инфекция - за преминаването от влагалището към вътрешните полови органи допринасят - манипулации в матката; прекалено честото третиране с дезинфектант на женските полови органи; чести полови контакти с различни партньори; наличие на спирала. При жени със спирала се увеличава възможността за вътрематочно възпаление четири пъти повече от тези без спирала през първия месец от поставяне на спиралата, а след това тази възможност е еднаква независимо, дали жената е с или без спирала. Поставянето на втора спирала във влагалището не увеличава риска от пренасяне на бактерии към матката.

След операцията до 06.04.2009 г. Г. е била в отпуск поради временна неработоспособност – повече от половин година. Тя не е можела да се обслужва сама. За да може да се грижи за нея, дъщеря ú е преминала във форма на обучение, като частен ученик.

От правна страна, САС в настоящия си състав намира следното:

Решението на СГС е валидно, допустимо и правилно и като такова, то следва да се потвърди /чл. 269 ГПК във връзка с чл. 271, ал. 1 ГПК/ по следните съображения:

В практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл.

49 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя (лекаря) на първо място, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура /вж. Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК/.