Решение № 160 от 26.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. В. Т., 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100500168 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437, във връзка с чл.435, ал. 2, т.2 от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба подадена от Б. С. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В. Т., ***, вх.А, ет.6, ап.24 срещу Разпореждане от 14.01.25г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Анита Стойнова-Тотева, рег. № 897 и район на действие ВТОС, по изп. д. № 20248970400359.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното Разпореждане, тъй като ЧСИ Анита Стойнова-Тотева не съобразила, че процесният недвижим имот представлява несеквестируемо имущество.

Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени обжалваното Разпореждане.

Препис от жалбата е изпратена на взискателя Н. М. Н..

Взискателят Н. М. Н. е изразил становище по жалбата, че същата е неоснователна.

1

Съдебният изпълнител е депозирал обяснения съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които са описани извършените изпълнителни действия и са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд намира за установено следното:

Изпълнителното производство е било образувано под № 20248970400359 по описа на ЧСИ Анита Стойнова-Тотева с район на действие – районът на ВТОС. Изпълнителното дело е образувано по молба на Н. М. Н., ЕГН ********** от гр. В. Т.. По делото са присъединени публични задължения на длъжника; Присъединени с удостоверения са и вземания на Еос Матрикс ЕООД и на Агенция за събиране на вземания ЕАД.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 13.08.2024г. , в нея са вписани наложените обезпечителни мерки. По делото са възбранени на 12.08.2024 г:

1/. НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. В. Т., ул. “С. В.“, № 10, вх.А, а именно: Апартамент № 24 на 6 /шести/ етаж със застроена площ 58,49 кв.м, с идентификатор *** ..., и

2/. 1/2 (една втора) идеална част от НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. В. Т., ул. “Поборническа“, № 149, представляващ: ДВОРНО МЯСТО от 93 кв.м , с идентификатор ***,.. заедно с построените сгради в него.../имотът е съсобствен на длъжника Б. С. И. и брат му Светлин С. И., закупен от тях на 14.01.2000г.

Извършени са редица изпълнителни действия, включително е постановено и обжалваното Разпореждане от 14.01.25. С него ЧСИ е отказал на длъжника прекратяване на изпълнението по отношение на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. В. Т., ул.“С. В.“, № 10, вх.А, а именно:

Апартамент № 24, на 6 /шести/ етаж със застроена площ 58,49 кв.м.

Длъжникът на 10.01.2025 г. е подал по изпълнителното дело молба, с която представя нотариален акт за собственост придобит по давностно владение на неговата една втора идеална част от НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. В. Т., ул. “Поборническа“, № 149, представляващ: ДВОРНО МЯСТО от 93 кв.м и сградите в него, придобити на 09.01.2025г. от неговия брат Светлин С. И.. С оглед придобиването на имота от брат му, длъжникът счита, че недвижимият имот в гр. В. Т., ул.“С. В.“ №10, вх.А, а 2 именно: Апартамент №24 става несеквестируем според разпоредбата на чл.444, т.7 ТПК и в тази връзка моли изпълнението върху него да бъде прекратено.

Жалбата на длъжника по изпълнението Б. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. Т., ***, вх.А, ет.6, ап.24 е по реда на чл.435 и сл.

ГПК, и е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от надлежна страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – Разпореждане за постановен отказ спрямо длъжника за прекратяване на изпълнението по отношение на НЕДВИЖИМ ИМОТ. По тези съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима и редовна. Разгледана по съществото обаче, същата е неоснователна.

Съгласно чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещите на длъжника - физическо лице, сред които единственото жилище на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС.

В случая по изпълнителното дело е установено, че недвижимият имот в гр. В. Т., ул.“С. В.“, № 10, вх.А, а именно: Апартамент № 24 , върху който е наложена възбраната, не е единственото жилище на длъжникажалбоподател.

По въпроса за насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Прието е, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, поради което макар принудителното изпълнение да се счита насочено върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, последните действия, дори и предприети върху несеквестируема непотребима вещ, а включително и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Последното е аргументирано с разбирането, че 3 налагането на запора/възбраната има за цел да задържи вещите в патримониума на длъжника, поради което изпълнителното действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. В Тълкувателното решение изрично е посочено, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не конкретното изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Това разбиране се основава на запазване закрилата по чл.452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. При условие, че длъжникът е доказал несекрестируемостта на имота, насочването на изпълнението срещу него чрез вписване на възбрана е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него докато не се удоволетвори взискателя в изпълнителното производство.

В случая е установено от данните по изпълнителното дело, че след налагане на възбраната върху жилищния имот на длъжника - недвижимият имот в гр. В. Т., ул.“С. В.“, № 10, вх.А, а именно: Апартамент № 24 е наличен констативен нотариален акт - издаден в полза на брата на длъжника - съсобственик на имота в гр. В Търново, ***, и е вписан на 09.01.2025г., т.е след вписване на възбраната по изпълнителното дело/вписана на 12.08.2024г/.

Вписването на възбраната освен оповестително действие има и такова за непротивопоставимост, като според Тълкувателно решение № 1/10.07.2018г. по Тълк.дело № 1/2015 т.3 на ОСГТК на ВКС се приема, че непротивопоставимостта брани взискателя и обхваща и основателните претенции на трети лица спрямо възбранения недвижим имот, както и че наложената възбрана цели да запази имота в патримониума на длъжника.

Ето защо, налагането на възбраната цели да даде гласност, че спрямо недвижимия имот може да бъде проведено принудително изпълнение и да го запази в патримониума на длъжника. Позоваването на изтеклата придобивна давност и вписване на констативен нотариален акт след възбраната не променят това обстоятелство.

4

При това положение не е налице несеквестируемост на недвижимият имот в гр. В. Т., ул.“С. В.“, № 10, вх.А, а именно: Апартамент № 24. Към датата на налагане на възбраната на двата недвижими имота - 12.08.2024г.

- по отношение па взискателите по делото, длъжникът притежава съответните идеални части - 1/2 (една втора) идеална част от НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. В. Т., ул. “Поборническа“, № 149.

Предвид изложеното, разпореждането на ЧСИ е законосъобразно издадено, като жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от Б. С. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В. Т., ***, вх.А, ет.6, ап.24 срещу Разпореждане от 14.01.25г. за постановен отказ за прекратяване на изпълнението по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул.

“С. В.“, № 10, вх.А, а именно: Апартамент № 24 на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Анита Стойнова-Тотева, рег. № 897 и район на действие ВТОС, по изп. д. № 20248970400359.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5