Решение № 219 от 20.04.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Благоевград, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101495 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Р. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б**** против „Банка ДСК” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявана от Д. Д. М.а и Б. Ф. С.- изпълнителни директори.

Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 5200 лв. /частично от общата сума от 40 000 лв./ - главница, представляваща сума, заплатена от ищеца на ответника без основание, като част от престирани анюитетни вноски, по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008 г. за периода от 24.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба - 24.06.2022г.

Ищецът твърди, че на 10.12.2008г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който банката му предоставила сумата от 142 800 лв. Сочи, че в периода от 10.12.2008г. до подаване на исковата молба (24.06.2022г.) бил заплатил на ответника общо 143 000 лв. на месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план към договора за кредит. Заявява, че частите от анюитетните вноски за периода от 24.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба за възнаградителни лихви, равняващи се на 5200 лв., частичен иск от общата сумата в размер на 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, се явяват платени при начална липса на основание, тъй като ответната банка, не била взела предвид и не е отчела изменението на лихвените индекси LEONIA, EURIBOR, LIBOR. Смята, че за ответника не било съществувало валидно правно основание да получил плащане на лихви в повече от дължимите според курса на месечните индекси - LEONIA, EURIBOR, LIBOR. Смята, че тези суми били платени при начална липса на основание и подлежали на връщане от кредитора.

Ответникът смята предявения иск за неоснователен. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил на 10.12.2008г. с ищеца договор за жилищен и ипотечен кредит. Оспорва обаче твърденията на ищеца, че бил извършил плащания по процесния договор за кредит без основание за периода от 24.06.2017г. до 24.06.2022г. и на основание нищожни клаузи. Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че клаузите не били неравноправни и нищожни. Прави възражение и за изтекла давност на претендираното вземане.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата от 5200 лв. /частично от общата сума от 40 000 лв./ - главница, представляваща сума, заплатена от ищеца на ответника без правно основание, като част от престирани анюитетни вноски, по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008 г. за периода от 24.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба 24.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното погасяване.

Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 5200 лв., и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 5200 лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

От облигационноправна гледна точка, правното основание, обосноваващо имуществено разместване, при чието наличие няма да има неоснователно обогатяване, се дефинира като валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което получава нещо, част от съдържанието на което отношение е правото на последното да получи съответната имуществена облага (вж. по-подробно по този въпрос проф. Ал. К., „Облигационно право.

Отделни видове облигационни отношения“ – нова редакция и допълнения от проф. П. П., С, 2002 г., стр. 342 – 343). В този смисъл предаването на благо от имуществен характер въз основа на нищожен акт е една от типичните хипотези на неоснователно обогатяване при начална липса на основание (вж. мотивите към т. 1 от цитираното по-горе Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1 от 1979 г., Пленум на ВС).

Очертаните принципни постановки, пренесени в полето на конкретния казус, дават основание за формирането на следните изводи относно разглеждания иск:

Не се спори между страните по делото, а и от представените копия на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008г. , Общи условия (ОУ) и декларации към него, се установява, че между ищеца (като кредитополучател и потребител) и ответника (като кредитор и заемодател) е бил сключен процесният договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 142 800 лв. Ответникът е превел на три транша на ищеца по банкови сметки, отразена в самия договор, главницата по процесния договор за потребителски кредит, като това обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница – 142 800 лв.; договорна лихва – общо 12,49 %, формирана по начина посочен в чл. 7 от процесния договор: от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „УЮТ”- /Приложени № 2 към договора/, като към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент (БЛП) е 5,69 %, стандартната надбавка е в размер на 6,80 процентни пункта; срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. Според чл. 4.1 и чл. 4.2 от същия кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка на продавача с титуляр „Друм“ ЕООД, представлявано от К. П. в размер на 42 110,70 лв. и чрез разплащателна сметка на кредитополучателя в размер на 100 689,30 лв. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху закупения с отпуснатите средства недвижим имот-поземлен имот, ведно с изградените в него промишлена сграда /цех за обработка на мрамор и мраморни изделия и административна, делова сграда/, като 2 това е видно от приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49, том VI, рег. № 3135, дело № 1018/2008г. по описа на нотариус С. К..

Съобразно чл.9.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно При промяна на базовия лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

Съобразно чл.25.3 от ОУ цитирани по-горе, кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EUROBOR, LIBOR, при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България, въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по провлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че в периода от 26.06.2017 г. до 24.06.2022 г. ищецът е извършил погасявания по кредита в размер на общата сума от 91 257,16 лв., като от така направените вноски са погасени възнаградителна лихва: 75 985,08 лв., главница: 15 245,89 лв., лихва върху просрочена главница – 26,19 лв.

Според вещото лице от датата на усвояването на кредита до датата на исковата молба, базовият лихвен процент и годишният лихвен процент за олихвяване на кредита не е променян едностранно от банката, като същият е в размер на 12,49 % годишно, формиран от БЛП 5,69 % и надбавка 6,80 %, колкото е по договора за кредит. Според заключението към датата на сключване на договора за кредит от кредитополучателя не са изпълнени условията за ползване на преференциален лихвен процент с отстъпка от 0,5 % по програма „ДСК Уют“, с изключение на едно от тях - да има открита разплащателна сметка в лв. в банката и преференцията не е ползвана. Същото се отнася за целият период на ползване на кредита до 06.03.2023 - датата на изготвяне на експертизата. Установява се, че в процесния период няма надплатена лихва, тъй като БЛП и годишният лихвен процент (ГЛП) не са увеличавани. Става ясно също така, че в периода 26.06.2017 г. - 24.06.2022 г. от банката не е извършено капитализиране в главницата на начислената възнаградителна лихва от предходен месец и годишната такса за управление на кредита.

Основният спорен въпрос по делото е дали е налице валидно основание ответникът да получи плащане на възнаградителна лихва за процесния период от време. Според ищеца платената сума за възнаградителна лихва е получена без правно основание, предвид това че ответната банка не била отчела изменението на лихвените индекси LEONIA, EURIBOR, LIBOR. Според ответника нямало предвидено негово задължение автоматично да променял БЛП.

Според настоящия съдебен състава е било налице валидно основание ответникът да получи плащане на възнаградителна лихва за процесния период от време. Аргументите за този извод са следните:

В действителност ответникът е предвидил възможността едностранно да изменя възнаградителната лихва, при неустановен ясен механизъм и конкретни параметри за това и при непредвидена възможност за потребителя да се откаже безусловно от договора. Това поставя ищецът в неравноправно положение по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорките не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително 3 неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Във вреда на кредитополучателя и установявайки значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и в разрез с изискването за добросъвестност, с посочените норми на договора е предвидено правото на Банката и задължението на кредитополучателя да заплаща лихва, която да се определя по неясния условия от Банката, при които Банката може едностранно да променя лихвата.