Определение № 9264 от 06.03.2026, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 56215/2025
Вид: Определение № 9264
Подписан: 06.03.2026
В сила: 06.03.2026
Състав: СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 146, ал.1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 146, ал.1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9264 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156215 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД, а предявените с нея искове - допустими.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба.

От ищеца е .равено иска за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред . за снабдяване с информация дали ответникът е включил в дневника си за покупки по ЗДДС фактурите, издадени за вземанията предмет на настоящото производство. Искането се явява относимо и допустимо, но доколкото ответника е извършил погасяване на вземанията за главница, то същото не е необходимо и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред . за снабдяване с информация дали ответникът е включил в дневника си за покупки по ЗДДС фактурите, издадени за вземанията предмет на настоящото производство

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 07.04.2026г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Производството е образувано по искова молба на „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер н а 3953.96 евро /с равностойност 7733,27 лева/ с ДДС, представляваща сбор от непогасен остатък от дължима продажна цена на закупени стоки, за които са издадени следните фактури на следната остатъчна стойност: по фактура № ../10.01.2025 г. - 985,20 лв., по фактура № ./29.01.2025 г. 848,07 лв., по фактура № ./07.02.2025 г. - 1820 лв., по фактура № ./24.02.2025 г. - 2 040 лв. и по фактура № ./28.02.2025 г - 2 040 лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2025г. до окончателното плащане.

В исковата молба от името на ищеца се твърди, че между страните съществуват договорни отношения, във връзка с пет неформални договора продажба стоки. Поддържа се, че ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по договорите, като е предоставил на ответника закупените стоки и същите са били приети без забележки. Сочи се, че за всяка продажба е издадена отделна фактура, като общата стойност на фактурите е 8433.27 лева.

Изтъква се, че издадените фактури са предадени на ответника и е настъпил падежа на вземането по всяка от тях. Поддържа се, че от страна на ответника са били заплатени единствено сумата от 500 лева, с която била погасено от задължението по фактура от 29.01.2025г и 200 лева за частично погасяване на вземане по фактура от 07.02.2025г.

Предвид това останала дължима сумата от 7733.27 лева. Сочи се,че са правени многобройни опити за доброволно уреждане на отношенията, но без резултат. Ето защо моли предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ЕООД е депозиран отговор на исковата молба и молба от 13.02.2026г. Ответникът посочва, че недължи процесните суми към момента, тъй като сумата от 3953.96 евро е била изплатена.

С молба от 05.03.2026г ищецът потвърждава извършеното плащане в размер на 3953.96 евро, като подчертава, че същото е осъществено на 15.01.2026г и с него е погасена единствено сумата за главница. Във връзка с това ищецът изрично заявява, че поддържа искането си за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба до датата на плащането, която е изчислена в размер на 35.93 евро. Претендират се и разноските по делото.

Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ е да установи следните обстоятелства: наличието на всяко едно от твърдените облигационни правоотношения между ответника и ищцовото дружество, изпълнение на задължението, породено от договорите, т.е. че ищецът е предал на ответника твърдяното количество стоки, за което са издадени процесните фактури и всяка една от стоките е била приета от ответника, както и размера на продажната цена.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от 2

ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже плащане на процесните вземания.

На основание чл. 146, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът отделя за безспорно между страните обстоятелството, че на 15.01.2026г ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3953.96 евро за погасяване на вземането за главница.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не .равят доказателствени искания, те губят възможността да .равят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

----- следващ документ -----