Решение № 227 от 14.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000704 по описа за 2023 година

С решение № 260033/26.05.23 г., постановено по т.д. № 481/20 г. на Окръжен съд Пловдив, „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД ЕИК 131539776 е е осъдено да заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД ЕИК 115769226 на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД сумата 144 199,87лв. с ДДС представляващи извършени, но незаплатени СМР по Договор за строителство от 01.02.2016г. с предмет: „Изпълнение на „Ажурна метална ограда с бетонов фундамент, по проект на възложителя, в УПИ 1-71.86-жилищно комплексно застрояване, масив 71, местност „Ч.”, землище на с. М.- съгласно т.1.3, буква Б от Заповед № 463/19.07.2004г.на Кмета на Община Р.- П., съгласно одобрена ситуация с дължина 2455,95м.“, въз основа на който са издадени Акт 19-1 от 04.12.2019г. и окончателна фактура № 2086 от 04.12.2019г. като е ОТХВЪРЛЕН иска до пълния му претендиран размер от 216 537,37 лв., като недоказан и неоснователен.

ОТХВЪРЛЕНИ са като неоснователни и недоказани и предявените на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД от „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД против „ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД искове за заплащане на сумите:

1

521 063,41 лв., представляващи извършени, но незаплатени от ответника СМР по Договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.08.2016 г. с предмет „инфраструктура“, въз основа на който са издадени Акт19-21 от 05.12.2019г. и окончателна фактура № 2087 от 05.12.2019г., като „Тектос Стил” ЕООД;

300 000 лв. – частично от общо претендирани 1 393 933,46 лв., представляващи извършени, но незаплатени от ответника СМР по Договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.12.2017 г. с предмет: „Изпълнението на строеж на типови къщи в имоти собственост на възложителя, намиращи се в землището на с. М., обл. Пловдив, местност „Ч.“, въз основа на който са издадени Акт- Протокол № 4 от 06.12.2019г.и окончателна фактура № 2088 от 06.12.2019 г.

„ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД е осъдено да заплати на

„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД 10 186.14 лв. разноски съразмерно на уважената част от исковете.

„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на „ПЕРФОРМ

КОМЕРС“ ЕООД 3 271.89 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Въззивни жалби против решението са подадени и от двете страни.

„ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД обжалва решението в отхвърлителната му част. Излагат се оплаквания, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявението искове бъдат уважени в пълните им претендирани размери. Претендират се разноски по представен списък на разноските.

От противната страна въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се решението в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.

2

„ПЕРФОРМ КОМЕРС“ ЕООД обжалва решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД 144 199,87 лв. с ДДС като дължимо незаплатено възнаграждение за извършени СМР по договора за строителство ажурна метална ограда с бетонов фундамент. Излагат се аргументи за неправилност и незаконосъобразност на решението в осъдителната му част и се иска в същата да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция в тази й част се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски по представен списък на разноските.

От „ТЕКТОС СТИЛ“ ЕООД не е постъпил отговор на въззивната жалба. В хода на съдебното производство същата се оспорва като неоснователна. Иска се решението в осъдителната му част да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото сключването на трите процесни договора за СМР:

- Договор за строителство от 01.02.2016 г. за изграждане на „Ажурна метална ограда с бетонов фундамент“, по проект на Възложителя, в посочен УПИ. Съгласно чл. 3 от договора стойността на договорените СМР е 799 368.02 лв. с ДДС, като възложените СМР са описани в приложение № 1 към договора. Съгасно чл. 5 от договора възложените СМР ще се приемат при цялостно приключване на обекта на база на действително извършени количества след измерване на място и доказани с Акт обр.19.

Допълнително възложени СМР извън описаните в приложение 1 ще се приемат след измерване на място с акт обр.19 и съгласно сключени анекси, в които са договорени цени за нови видове работи /чл. 6 от договора/;

- Договор за извършване СМР от 01.08.2016 г. с предмет„инфраструктура“: „Изпълнение на Част пътна, част ВиК и част Електро по проект на Възложителя в същия УПИ, с обща стойност на договорени СМР от 5 519 692,77 лв. с ДДС, подробно описани с цени в Приложение № 1 - неразделна част от договора, от които 2 245 928,84 лв. с ДДС – за част Пътна, 878 470,92 лв. с ДДС – за част Електро- и 2 395 293,01 лв. с ДДС – за част Вик /чл. ІІ от договора/;

- Договор за извършване на СМР от 01.12.2017 г. с предмет:

„Изпълнението на строеж на типови къщи в имоти собственост на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, намиращи се в землището на с. М., обл. Пловдив, местност „Ч.“, подробно описани в Приложения към договора - неразделна част от 3 същия, като първоначално възложените имоти за извършване на строителство в тях са в конкретно описани 10 броя УПИ, като за всеки следващ имот и къща ще бъдат възлагани със съответни приложения към договора. Съгласно чл.1 от Договора „Тектос Стил” ЕООД, в качеството си на Изпълнител, се е задължил да изпълни възмездно, със свои материали така зададената поръчка,а според чл.1.2, освен възложените СМР, да изпълни и допълнителни работи, които да бъдат предмет на допълнително писмено договаряне между страните. По отношение на възнаграждението е уговорено в чл. 2.1, че възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждението, подробно описано във всяко от приложенията към договора.

Безспорно е установено по делото изпълнението и разплащането на извършени СМР по трите договора до размер на 624 666. 66 лв. по договора за ажурна ограда, до размер на 1 405 852.71 лв. – по договора за инфраструктура и до размер на 1 666 804. 25 лв. – по договора за типови къщи /сумите са без ДДС/.

Предмет на съдебния спор е дължимостта на суми по трите договора над горепосочените като възнаграждения за реално извършени СМР. С оглед спецификата на конкретния правен спор първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение се е позовал на прието заключение на СТЕ с вещо лице Р., което е кредитирано като обосновано, обективно и безпристрастно.

В хода на въззивното производство са приети нови писмени доказателства, представени от „ Тектос стил“ ЕООД – КСС, оферти, протоколи, кореспонденция между страните и др. Същите са допуснати във връзка с прието за основателно оплакване във въззивната жалба на същото дружество за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, довели до непопълване на доказателствения материал по делото, а именно: процесуалният представител на страната адв. Т. не е бил допуснат до участие в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 18.05.21 г., с мотива, че за същия не е налично пълномощно по делото – всъщност такова пълномощно е било налично, приложено към частна жалба вх. № 266132/21.10.20 г.,по която е било образувано чтд № 625/20 г. на Апелативен съд Пловдив.

В тази връзка е прието допълнително заключение на вещото лице инж. Р. по същите задачи, по които е прието заключение на същото вещо лице пред първата инстанция, но при съобразяване и на писмените доказателства, приети от въззивната инстанция. Във връзка с оспорване от страна на жалбоподателя „Тектос стил“ е допусната повторна експертиза с в.л. инж. Х., към която също е допуснато изготвяне на допълнително заключение с оглед извършване на допълнителна проверка на строителната документация, намираща се в Община „Р.“ По отношение договора за ажурна ограда:

Твърдението на ищеца е било, че дружеството е

4 извършило СМР на стойност 744 833,22 лв. + допълнително актувани работи за 60 281,25 лв. или общо за сумата 805 114,47 лв. без ДДС, а с ДДС - 966 137,37 лв., от които разплатени 749 600,00 лв и претендиран неизплатен остатък от 216 537. 37 лв. с ДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че със съставеното приложение № 1 към договора са предвидени видове и количества СМР, както и единични цени на изпълнение, които единични цени могат да се считат за уговорени между страните и да се прилагат за цялото време на изпълнение на оградата, докато не бъдат променени с анекс към договора или друг вид допълнително споразумение, като по делото няма данни за предоговарянето им в процеса на строителство. Приел е, че няма данни и за допълнително възникнали видове СМР, невключени в Приложение №1, за които страните да са договаряли единични цени.

По първоинстанционното дело са били представени два протокола обр.19: протокол - Акт 19 от 03.12.2016 г., който е подписан от Възложителя и Изпълнителя, за стойност 744 833,22 лв. без ДДС или 893 799,87 лв. с ДДС, от които стойности, по издадени фактури от ищеца, са разплатени 624 666,66 лв. без ДДС или 749 600,00 лв. с ДДС, респ. неразплатеният остатък е 120 166,56 лв. без ДДС или 144 199,87 лв. с ДДС; протокол обр.19 №1 от 04.12.2019 г., с който ищецът по делото е предложил окончателно разплащане на извършените от него СМР по договора, като е вписал както вече актуваните с Протокол - Акт 19 от 03.12.2016 г. работи, така и допълнително извършените такива след неговата дата, до времето на прекратяване на работата му в обекта. Този протокол е подписан само от Изпълнителя /ищеца по делото/ и се оспорва от ответника.

Актът е на обща стойност 805 114,47 лв. без ДДС, от които след приспадане на вече актуваната сума 744 833,22 лв. по протокола от 03.12.2016 г., остатъкът за допълнително извършени СМР в периода след това възлиза на 60 281,25лв. без ДДС или 72 337,50 лв. с ДДС.

С обжалваното решение искът е уважен за сумата 144

199,87 лв. с ДДС – неразплатения остатък по акт обр.19 от 3.12.16 г., като съдът е приел, че след като актът е подписан и от възложителя, е налице хипотеза по чл. 264, ал.3 от ЗЗД; размерът на възнаграждението е установен съобразно обстоятелството, че са уговорени единични цени в приложение № 1 към договора и на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, според който ако работата е уговорена по единични цени размерът на възнаграждението се установява при приемането на работата. Съдът е приел, че протоколът, съдържащ количества извършени СМР и единични цени, материализира приемане на конкретно посочени работи и признаване на посочената от изпълнителя цена.

По отношение конкретните оплаквания от ответника относно качеството на извършеното е приел, че се касае за недостатъци, които могат да бъдат установени при обичаен оглед на приеманата работа, и същите е следвало да бъдат релевирани при приемането на извършените СМР, което в случя не е сторено – актът е подписан от възложителя, с което същият е приел извършените СМР, като впоследствие ответникът няма възможност да оспорва качеството на изпълнението или окончателната стойност. В тази връзка са взети предвид и обстоятелства, посочени от вещото лице, за 5 изминал период от повече от 5 години от времето на фактическо изпълнение на оградата, при което част от недостатъците по оградата, налични в момента, е възможно да са се появили от фактори, възникнали през тези години и да не са в резултат на лошо първоначално изпълнение. Посочено е, че при огледа на място експертизата е констатирала наличие на корозия по стоманените елементи на оградата и неизрязани и грундирани планки, останали след декофриране на бетона, което обстоятелство не отменя изпълнението на цялата позиция СМР, вписана в протоколите, а представлява недовършена изцяло вид работа; оградата не е премахвана и изграждана отново, вложените материали се ползват при експлоатацията й. По отношение възражението за вложен по- нисък клас бетон, съдът е приел, че това обстоятелство е било ясно за възложителя още при приемане на СМР, тъй като е вписано в подписания акт обр.19; приел е, че след като актът е подписан от ответника, той е неглижирал евентуално неточно изпълнение от страна на ищеца и е приел влагането на посочения бетон клас С 16/20.

Разпечатката съдържа 43 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19b0dce0-38b4-45b6-833e-408ec7c48a6e