Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1644 от 11.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7646/2021
Вид
Решение № 1644
Подписан
11.05.2022
Състав
ДАНИЕЛА КРАСИМИРОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1644 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20211110207646 по описа за 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 16-и състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОШЕВА при участието на секретаря Мария Харизанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7646 по описа на СРС за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу наказателно постановление /НП/ № 22-007317 от 15.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /Д ИТ – София/, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от 1

Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

От страна на дружеството – жалбоподател се иска отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалния и материалния закон. В условията на евентуалност се моли да бъде приложена правната норма на чл.

28 от ЗАНН или наложената имуществена санкция да бъде намалена до законоустановения минимум. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. ***, която моли за отмяна на процесното НП по съображенията, изложени в жалбата, като представя и писмени бележки.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. ***, която оспорва жалбата, моли обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнение излага съображения в писмен вид.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение от 30.11.2020 г., постановено по т. д. № 957/2020 г. по описа на Софийски градски съд по отношение на „***“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност, била обявена неплатежоспособността му, считано от 27.05.2019 г., и бил назначен временен синдик на дружеството.

В периода от 18.12.2020 г. до 26.02.2021 г. контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД, ЕИК ***, въз основа на изискани и представени документи. Резултати от проверката били обективирани в протокол изх. № ПР2101014/19.01.2021 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение осем задължителни предписания на основание чл.

2

404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с констатирани нарушения. Съгласно предписание № 3 работодателят „***“ ЕООД в срок до 01.02.2021 г. е следвало да изплати на *** уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2020 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Протоколът с предписанията бил връчен на 19.01.2021 г. на управителя на дружеството – жалбоподател *** Дадените предписания не били оспорени по административен или съдебен ред.

При последваща проверка, приключила на 26.02.2021 г., било установено, че в определения в предписанието срок до 01.02.2021 г. „***“ ЕООД не е изпълнило предписание № 3, като до момента на приключване на проверката не били представени документи, удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение на *** за месец септември 2020 г. Констатациите от последващата проверка били обективирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР2106672/26.02.2021 г.

Въз основа на установеното, извършилият проверката свидетел Н. Л. В., на длъжност „инспектор“ в Д ИТ – София, съставил против дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22-007317 от 26.02.2021 г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, извършено на 02.02.2021 г. в предприятието на работодателя „***“ ЕООД. Управителят на дружеството ***отказал да присъства при съставянето на акта и си тръгнал.

АУАН бил оформен като съставен при отказ на нарушителя да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. С писмо изх. № 21010440/01.03.2021 г., получено на 11.03.2021 г., актът бил изпратен на управителя на дружеството и на синдика. На 16.03.2021 г. срещу акта постъпили писмени възражения, в които били изложени съображения за обективна невъзможност за изпълнение на даденото предписание в указания срок поради открито производство по несъстоятелност по отношение на „***“ ЕООД.

Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното Н П № 22-007317 от 15.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на „***“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

3

С решение от 07.06.2021 г. Софийски апелативен съд, XV състав отменил решението на Софийски градски съд, с което било открито производство по несъстоятелност по отношение на „***“ ЕООД.

Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Н. Л. В., които съдът кредитира с доверие като последователни, логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, и тези, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда, поради което ги кредитира изцяло.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт. В случая оспореното НП не е връчено срещу подпис на нарушителя, респективно на упълномощено от него лице съгласно разпоредбите на чл. 58 от ЗАНН, поради което съдът приема жалбата срещу НП, депозирана пред наказващия орган на 25.05.2021 г., за подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

4

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал.

1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено с т. 4 от Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, с което е спазено правилото на чл.

416, ал. 5 от КТ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Настоящият съдебен състав приема, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени датата и мястото, начинът на извършване на нарушението, начинът на констатирането на същото, като е дадена и съответната правна квалификация. В АУАН и НП са отразени седалището и адреса на управление на дружеството – жалбоподател, поради което съдът счита, че достатъчно ясно и конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението по начин, че да не се допуска ограничаване правото на защита на жалбоподателя и да не се създават неясноти по отношение териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

С ъ д ъ т констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при съставянето и връчването на АУАН.

Действително, видно от показанията на актосъставителя В., актът не е бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и не му е бил предявен за запознаване, а е бил оформен като съставен при отказ на нарушителя да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е допуснато нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, което обаче не е от категорията на съществените, тъй като е спазена специалната процедура по връчване на АУАН съгласно чл. 416, ал. 3 от КТ. Актът е бил изпратен по пощата с писмо изх. № 21010440/01.03.2021 г. и предявен за запознаване на управителя и синдика на „***“ ЕООД. Според този съдебен състав не е ограничено правото на дружеството на защита по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно в 3-дневен срок да депозира писмени възражения срещу акта. В случая писмото е било получено от „***“ ЕООД на 11.03.2021 г. и в посочения срок не са постъпили 5 възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което на 15.03.2021 г. е издадено и обжалваното НП. Писмени възражения срещу акта са постъпили извън срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и след издаване на НП, поради което не са и разгледани от административнонаказващия орган.

На следващо място, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради неуведомяването на временния синдик за дадените предписания и неучастието му в процедурата по съставяне на АУАН. В случая спрямо „***“ ЕООД с решение с правно основание чл. 630 от ТЗ е било открито производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, като по аргумент от чл. 635, ал. 1 от ТЗ представителната власт на управителя ***не е отпаднала и в този смисъл действията, извършени с негово участие, са валидно извършени. Съществено би било нарушението в друга хипотеза – при евентуално решение по чл. 710 и сл. от ТЗ и правомощията на органите на длъжника – ЮЛ да са прекратени /чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ/.

Що се отнася до процедурата по връчване на обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че същата не е редовно извършена, но това процесуално нарушение не е от категорията на съществените, тъй като санкционираното дружество е реализирало правото си на защита в пълна степен.

С оглед изложеното, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са опорочили процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказание.

В посочената като нарушена разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ като административно нарушение е въздигнато неизпълнението на задължително предписание на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. За извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.

В случая, извършването на административното нарушение се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от 6

КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ.