Решение № 2624 от 20.03.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2624

Бургас, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ИЛИЕВ ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ канд № 20257040600011 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ– Бургас против Решение № 917 от 15.11.2024 г., постановено по АНД № 2315 от 2024 г. по описа на Районен съд– [населено място], с което е отменено наказателно постановление № 47 от 27.03.2024г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на дружеството „Черноморски солници“ АД, за нарушение на чл.11 и чл.27, ал.1 от ЗЗТ. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и на съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна, а по същество да бъде потвърдено издаденото НП. Твърди, че съдебният акт е противоречив и в него липсват мотиви. В решението се съдържат съществени разминавания между възприетата фактическа обстановка и приетите по делото доказателства, становища и възражения на страните. Цитира се изречение от съдебното решение, с посочване на дата, на която на жалбоподателя „Българска фондация биоразнообразие“ е съставен акт за установяване на нарушение, което било показателно, че съдът използвал изложеното като установено по друг правен спор със сходна фактическа обстановка. Заявява се, че съдът не е обсъдил всестранно и съвкупно събраните по делото доказателства, като според подадено от санкционираното дружество възражение самото то признавало за наличие на пресушаване, започнало през 2022г. Изтъква се наличие на утвърден със заповед на МОСВ план за управление на резерват „Атанасовско езеро“, като според чл.27, ал.1 от ЗЗТ са забранени описаните в нея дейности, с посочване на изключенията. Цитира се нормата на чл.17, ал.2 и ал.3 от ЗЗТ, според които дейности се извършват само с разрешение на МОСВ, както и чл.27, ал.1, т.5 от ЗЗТ, с описаните в тази разпоредба дейности. Сочи се, че дружеството следва да извършва дейностите по солодобив, съгласно точно определена схема, но считано от 2022г. юридическото лице е в невъзможност да я изпълнява, поради което е преустановило добива на сол, но не е информирало РИОСВ-Бургас за това обстоятелство. Описанието на фактите в АУАН и НП съответства на деянието, за което е наложена имуществената санкция. Цитира се писмо от 03.10.2023г., за която се твърди, че е датата на узнаване на нарушението от страна на компетентния орган, съответно от тази дата започва да тече тримесечният срок за съставяне на акта. Твърди се, че „въззивният съд“ не е упражнил правомощията си да измени наказателното постановление, съгласно ТР № 8 от 16.09.2021г. на ОСС от първа и втора колегия на ВАС. Позовава се и на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, съгласно която за неуредените случаи намират приложение нормите на НПК и по-конкретно разпоредбите за „въззивното производство“, в частност правомощието на въззивния съд да измени първоинстанционната присъда по реда на чл.337 от НПК. В такава насока районният съд е следвало да упражни правомощията си според касатора, ако административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при [жк], в противен случай, нарушителят би останал ненаказан.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – „Черноморски солници“АД, оспорва касационната жалба в писмено становище. Заявява, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати множество нарушения при съставяне на акта и издаване на НП свързани с описание на датата /времето/ на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и правните норми, които се цитират като нарушени, с което се нарушава правото на защита на санкционираното дружество и всички тези нарушения са самостоятелни основания за отмяна на НП, а съдът ги е обсъдил подробно в решението си. Иска се оставяне на съдебния акт в сила и се претендират разноски по списък- платено адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция в размер на 850 лева, за което прилага доказателство. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на ОП–Бургас обосновава заключение за неоснователност на подадената КЖ и потвърждаване на оспореното съдебно решение.

Административен съд – Бургас, в настоящият състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, в пределите на касационната проверка, съгласно чл.218 АПК, административният съд съобрази следното:

С процесното наказателно постановление от 27.03.2024г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл.83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на „Черноморски солници“ АД, за нарушение на чл.11 и чл.27, ал.1 от ЗЗТ, във връзка с чл.5, ал.3 от Плана за управление на ПР „Атанасовско езеро“, утвърден със Заповед № РД-1378 от 17.11.2003г. на МОСВ, обн. в ДВ, бр.110 от 2003г. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 19.10.2023г.

В НП, както впрочем и в обстоятелствената част на АУАН са посочени датите на извършени проверки от специалист „охрана“ на поддържания резерват, при които са констатирани пресъхвания в различна степен на басейни в северната, северозападната, западната част от Атанасовското езеро, както и дейности по извършване на ремонт на землени диги. Като дати на извършените проверки са упоменати, както следва: 17.08.2022г., 18.08.2022г., 07.09.2022г., 15.09.2022г., 10.10.2022г., 12.10.2022г., 17.10.2022г. и 20.10.2022г. В същата част на постановлението, съответно на АУАН се сочи, че са констатирани продължаващи засушавания и на 24.10.2022г., 26.10.2022г. и продължаващи дейности по ремонт на диги и на 08.11.2022г., 09.11.2022г., 11.11.2022г., 15.11.2022г.- засушавания. По-нататък в описанието на установените факти се сочи, че през януари /16.01/ и февруари /13.02/ 2023г. също се установява продължаващо засушаване, а на 23.02.2023г. е констатирано напълно пресъхване на част от басейните в резервата. В следващият абзац се описват други констатации, а именно относно извършена планова проверка на 27.03.2023г. от експерти на РИОСВ-Бургас, с обход на цялата територия на резервата. Посочено е установеното относно възстановяване на 3 броя землени диги в северната половина на езерото- втора, трета и четвърта крайбрежна, както и по отношение на северната дига на централния разделителен канал, свързваща трите възстановени диги. Позовава се на констативен протокол от 27.03.23г. относно водния обем. Описани са констатации за напълно пресушени басейни на 24.04.2023г. Описани са констатации и от 05.06.2023г., както и от 14.07.2023г. относно пълно засушаване на южните басейни, а на 29.09.2023г. за стартирали процеси на засушаване на басейни около централната дига, в западната част, както и в басейна за калодобив. В следващата част от описанието на констатациите са обобщава, че продължителното засушаване в басейните е довело до влошаване състоянието на местообитанията и е предпоставка за трайна загуба на биоразнообразие. Цитира се подадено възражение по подадения АУАН, в която се проследява хронологията по създаване на резервата и солниците, респективно управлението на материалните активи. Описва се, че от месец август 2022г. до края на месец септември 2023г. се наблюдава постепенно пресъхване на голяма част от басейните на природния резерват, вследствие на извършване на дейности по ремонт и възстановяване на землени диги и валове, при изпълнение на проект „Лагуната на живота“, съгласувани с писмо на МОСВ. Въпреки това писмо, задължението за спазване на режима на Атанасовското езеро определен със заповедта за обявяване плана за управление. Цитира се нормата на чл.5, ал.3 от Част трета от Плана за управление, според която е необходимо да не се допуска пълно пресушаване на басейни през зимата; оставяне на минимални количества „екологични води“ в тях. Изтъква се, че РИОСВ до момента не е уведомена официално за намерението на дружеството да преустанови дейността си през 2022г. Посочено е, че с оглед степента на обществената опасност и значимостта на обществените отношения, които се засягат не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Направена е квалификация на вмененото нарушение, а именно по чл.11 и чл.27, ал.1 от ЗЗТ, във връзка с чл.5, ал.3 от Плана за управление на ПР „Атанасовско езеро“, утвърден със заповед на МОСВ и на основание цитираната санкционна норма е наложена имуществената санкция в размер на 3000 лева.

При постановяване на оспореното решение, съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но е нарушено изискването на чл.42, т.3, предл.1 и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН, защото не е посочена датата на вмененото нарушение. Съдът е изтъкнал, че времето на извършване на нарушението не е само негов индивидуализиращ белег, но и предпоставка за преценка дали са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, а освен това е определящо и за преценка на приложимия материалноправен и процесуален закон, съгласно правилото на чл.3 от ЗАНН. Изтъкнати са констатациите на съда относно вътрешнопротиворечивите твърдения относно времето на извършеното деяние, които механично са привнесени от АУАН в НП. Обсъдени са множеството цитирани дати на извършени проверки, в които са направени констатации за допуснато засушаване. Преценено е, че по начина на описание на тези възприятия на проверяващи лица и времето, когато са направени смесва дати на извършените проверки и време, през което се твърди наличието на допуснато нарушение. Позовава се на първата посочена дата- 17.08.2022г., спрямо която е изтекъл тримесечният срок за съставяне на акта, респективно за образуване на АНП, който според съда е изтекъл на 17.11.2022г. На следващо място, съдът обосновава извод и за недоказаност на вмененото нарушение, тъй като не е установено дали точно от извършвани ремонтни възстановителни дейности е причинено констатираното засушаване. Обоснован е извод за неясно формулирано обвинение, обективирано в съставения АУАН, както и за неяснота коя е точно нарушената норма. Този извод е обоснован от факта, че посочените две законови норми не съдържат конкретно правило, което да е нарушено, а посочената разпоредба от плана за управление не съответства на описанието на вмененото нарушение от актосъставителя и наказващия орган, които говорят за „продължително засушаване“, за разлика от цитираната норма на плана за управление, която забранява „пълното пресушаване“ и то през точно определен период на годината- „през зимата“.

Решението на БРС е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО.

Настоящата касационна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, като при напълно изяснена фактическа обстановка, РС е постановил обоснован съдебен акт, въз основа на анализираните доказателства. Въпреки погрешното посочване на субектът – жалбоподател в последният абзац на първата страница на решението, несъмнено съдът е разгледал именно жалбата на „Черноморски солници“АД, както и издаденото срещу него НП, оспорено по настоящото съдебно дело. Описани са коректно всички факти и обстоятелства свързани с начина, по който е отразено вмененото нарушение на дружеството, пресъздадено и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Направените изводи в тази връзка са напълно обективни и настоящият касационен състав изцяло ги споделя.