Решение № 143 от 01.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1547/2023
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 01.05.2025
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Б.С., 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101547 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС от Н. В. В., ЕГН **********, и Д. В. В., ЕГН **********, чрез В. Н. В., ЕГН **********, всички чрез адв.И. И. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул.“Ал.
Стамболийски“ №227, ет.1, оф.1, срещу Б. Т. А., ЕГН **********, с който са поискали съдът да осъди ответника да премахне изградените от него дренаж, септична яма, колона и стена по източната граница на притежавания от ищците имот.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Б.С., представляващ дворно място УПИ VII, с площ от 1744кв.м., кадастрален номер 93, с планоснимачен номер 93, квартал 2-ри, по действащия регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед №146/21.05.1997г. на Кмета на община Б.С., ведно с построените в него: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 130кв.м и масивна жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 30кв.м., масивна сграда – гараж със застроена площ от 17кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 55кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 6кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 11кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 13кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 18кв.м., , при граници: улица „И. Нивянин", ПИ кад.№91, отреден за УПИ VI - 90, ПИ с кад .№92, отреден за УПИ V-92, ПИ с кад.№94, отреден за УПИ VI-94.
Сочат, че ответникът е собственик на съседния недвижим имот, представляващ УПИ VI -94, в кв.2 по действащия регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед №146/21.05.1997г. на Кмета на община Б.С., с административен адрес : улица „И. Нивянин" №11. Твърдят, че А. е изградил постройки и огради в граничещия със собствения им 1 недвижим имот без тяхно съгласие, както и железобетонна колона, навлизаща на около 50см. в техния имот. Сочат, че през 2022г. ответникът е изградил стена с височина над 4м. без съгласието на ищците, като същата засяга имота им. Ответникът изградил и септична яма, която минава в непосредствена близост до имота на ищците, като отпадните води се вливат в дупка, изкопана пред имота на ищците, в терен – общинска собственост.
Предвид изложеното за тях се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба чрез адв.Т. Н. от АК-В., с който оспорва иска по чл. 109 ЗС като неоснователен. Сочи, че изградената ограда е съгласно нормативни разпоредби, същата, както и посочената от ищците колона, са построени в имота на ответника. Досежно септичната яма сочи, че същата се намира извън имотите на страните по делото и не е изградена от него, като той е изградил дренажна тръба с цел отводняване на мазетата и предпазване от наводнение в жилището си. Моли искът да се отхвърли.
В хода на произовдството са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени средства, допусната е СТЕ.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, като същото е отделено с приетия по делото доклад като ненуждаещо се от доказване, че страните са собственици на описаните по-горе недвижими имоти.
По делото за установяване твърденията на страните са разпитани две групи свидетели: за ищеца - Е.Г.Ц. и И.М. В.а, за ответника - Б.Ж.Ч..
Свидетелят Ц. сочи, че е съсед на ответника. Твърди, че е помагал на ответника и съпругата му да направят дренаж на улицата, като сочи, че дренажът се намира на улицата и минава през къщата на ответника и на няколко метра от портата на къщата на ищците, като не пресича тяхната къща. Твърди, че дренажът е с дължина около 19 метра и води към шахта, която се намира на около 4-5 метра от голямата врата на къщата на ищците. Свидетелят сочи, че на границата между двата имота има постройка, като през 2022г. се изградила нова тухлена стена откъм имота на ответника. Твърди, че през 2022г. ответникът е организирал изкопаването на септична яма. Не знае да има колона между имотите.
Свидетелят В.а – майка на ищците, сочи, че в техния имот е изградена стена, която те многократно са искали да премахнат. Твърди, че стената е изградена от дядото на нейния съпруг. Опитали да я премахнат няколко пъти, но ответникът звънял на органите на МВР и не успели. В края на 2023 година стената на тази сграда без разрешението на ищците е изградена от тухли. Стената се явява продължение на вече съществуващата преди това стена на горепосочената сграда. Твърди, че стената им пречи, тъй като има проект за изграждане на фотоволтаични панели, които ще бъдат засенчени от стената. Сочи, че стената е укрепена с колона, която е изградена от ответника без съгласието на ищците и се намира в техния 2 имот. Твърди, че по информация на съседи ответникът е изградил септична яма, подаден е сигнал до Община Б.С., като след извършена проверка не били предприети други действия.
Свидетелят Чолакова сочи, че познава страните по делото от много години. Твърди, че на границата между датата съседни имота има изградена кирпичена сграда, като поради опасност същата да се срути, ответникът изградил стена и бетонна колона на границата между имотите. Сочи, че не е чувала за наличие на септична яма, като знае, че преди време ответникът е направил дренаж.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че в имота на ответника е изградена масивна стена непосредствено до разрушената стена в имота на ищците, по регулационната линия.
Сочи, че към момента на изготвяне на регулационния план на с.Б., одобрен през 1997г., от двете страни на регулационната линия е имало изградени две допиращи се сгради. Сочи, че масивната бетонова колона е изградена в имота на ищците, като същата укрепва остатъчната част от съборената паянтова стена. При защита на депозираното заключение в съдебно заседание сочи, че изградената от ответника стена попада в неговия имот. Твърди, че към момента на изготвяне не експертизата, не може да изрази становище досежно септичната яма – дали съществува такава, тъй като същата не е отворена. При извършения оглед мястото на предполагаемата септична яма било показано от Н. В., като според вещото лице отгоре е поникнала трева, вижда се пропадане, но не може да се констатира дали отдолу има септична яма. Сочи, че няма строителни книжа за изграждане на дренаж, нито писмено съгласие от двете страни за изграждане на постройки на регулационната линия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск /actio negatoria/ е средство за правна защита на собственика срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и да премахне последиците от тях, които смущават упражняването на правото на собственост. С иска се постига не само отричане на основанието за въздействие над имота, но и премахване на източника на въздействие, за да се възстанови състоянието на имота такова, каквото е било преди нарушението и да се прекрати неоснователно създаденото състояние.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е както собственик на съседен имот или съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на упражняването на правото на съсобственост, така и всяко трето лице, което извършва смущаващите правото на собственост действия. Тогава когато с подобни 3 еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика, отговорен по иска е и лицето, което неоснователно поддържа това състояние.
За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. В този смисъл е т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.
Между страните не се спори, като същото се подкрепя и от събрания в хода на производството доказателствен материал, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Б.С., представляващ дворно място УПИ VII, с площ от 1744кв.м., кадастрален номер 93, с планоснимачен номер 93, квартал 2-ри, по действащия регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед №146/21.05.1997г. на Кмета на община Б.С., ведно с построените в него: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 130кв.м и масивна жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 30кв.м., масивна сграда – гараж със застроена площ от 17кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 55кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 6кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 11кв.м., полумасивна стопанска постройка със застроена площ от 13кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 18кв.м., , при граници: улица „И. Нивянин", ПИ кад.№91, отреден за УПИ VI - 90, ПИ с кад .
№92, отреден за УПИ V-92, ПИ с кад.№94, отреден за УПИ VI-94. Безспорно се установи по делото, че ответникът е собственик на съседния недвижим имот, представляващ УПИ VI 94, в кв.2 по действащия регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед №146/21.05.1997г. на Кмета на община Б.С., с административен адрес : улица „И. Нивянин" №11. Ерго – налице е първата предпоставка на иска - правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот.
По делото се доказа и неоснователността на действията на ответника А. спрямо имота на ищците по отношение изградената колона. От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна, се установява, че посочената колона е изградена в имота на ищците без тяхното съгласие и без наличие на строителни книжа. В този смисъл са и показанията на свидетелите Е.Г.Ц. и И.М. В.а /ценени по реда на чл.172 от ГПК/, които съдът кредитира в тази част като непротиворечиви и в унисон с останалия доказателствен материал по делото.
По делото безспорно се установи и изграждането на стена по продължението на вече съществуващата стена по регулационната линия на имота, като в този смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът кредитира в тази част като непротиворечиви. Същите се подкрепят и от приетото по делото заключение на вещото лице, което сочи, че новоизградената стена попада в имота на ответника. Експертът сочи, че 4 не са налице данни за дадено съгласие съгласно законовите разпоредби за строителство на регулационната линия.
В хода на призовдството безспорно се установи, че ответникът А. е изградил дренаж, като не са налице строителни книжа. В този смисъл са и показанията на всички разпитани свидетели.
Сам по себе си обаче фактът на неправомерното изграждане на описаните колона, дренаж и стена от ответника не предполага основателност на негаторния иск, ако по делото не е установено, че сами по себе си тези действия ограничават, смущават и пречат на ищците да ползват пълноценно собствения им недвижим имот. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция, или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия, а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищците.